|
Разказваха за него, че се появил в балканския ни градец някъде след края на войната. Трийсетинагодишен, висок, слаб, облечен в окъсан руски шинел, той имал само една тънка торбичка, постоянно преметната през рамо.
Преспивал където намери, работел каквото му падне - дърва ще нацепи, трева ще накоси, тухлени печки подмазвал, поправял нещо по каруците - в отплата вземал я парче хляб, я някой компот, стара дреха или просто една-две цигари.
Различни неща носела мълвата за него. Някой взаимноизключващи се, други направо фантастични: българин офицер от съветската армия, награден лично от маршал Жуков; власовски шпионин, беглец от сталиновите лагери, прост кашавар, дезертьор - това били част от установените „със сигурност" негови самоличности... |