Американски лекари поставиха биоелектронна ръка на жена

Клаудия Мичел демонстрира новата си ръка The Epoch Times (Win McNamee/Getty Images)

Клаудия Мичел е загубила ръката си от рамото при катастрофа с мотоциклет. Нейната нова ръка работи като улавя движенията на мускулите на гръдния кош, които са свързани с нервите на истинската й ръка.

Първоначалният модел е бил поставен преди четири години на Джеси Съливан, който е с две ампутирани ръце, съобщава BBC. Последната версия обаче е значително подобрена. Използвайки я, 26-годишната Клаудия Мичел може сега да си сгъва дрехите, да се храни нормално и да пере.

На пресконференция в Чикаго, на която представи новата си ръка пред света, Мичел каза: „Мога да сгъвам лакътя си навътре и навън и да разтварям и затварям дланта си само като си помисля, че искам да направя точно това“. С другата й по-стара протезна ръка движенията й са били по-ограничени.

Технологията, разработена от Института по рехабилитация в Чикаго, отнема пет часа, за да се монтира. Краят на нервите, които контролират ръката, са преместени от рамото и са свързани с нервите на гръдните мускули, някои от които предават усещане по кожата. До няколко месеца преместените нерви прерасват в мускулна тъкан.

След като това е станало електродите са преместени на рамото и така те вече са способни да открият импулси, пратени от нервите до мускула и по този начин да ги изпращат на ръката. Тези импулси се преработват от компютър, който е способен да насочи ръката да прави много прецизни движения.

"Преди операцията се съмнявах, че някога щях да бъда способна да върна живота си. Но тази ръка и институтът ми дадоха възможност да възвърна живота си. Щастлива съм, уверена и независима", заяви Мичел. Тя каза, че ръката е тежка, но това се дължи на допълнителните мотори, които предоставят по-голям диапазон от функции.

Следващата стъпка ще бъде за развиване на начин, по който тя да получава сигнали от пръстите на протезата до нервите в гръдния кош и от там в мозъка. Така Мичел ще може да усеща натиск, горещина или студ, дори остри ръбове.

Изчисленията на екипа в Чикаго са, че технологията може потенциално да помогне на повече от 400 войника на САЩ, които са претърпели ампутации, след като са участвали във войните в Афганистан и в Ирак.

Тод Куикен, директорът на центъра за нервно инженерство на института каза: „Това е награда за мен като лекар и учен, да ръководя изследване, което ще има положително влияние върху живота на хората с ампутирани крайници“.

Мичел каза, че била обезпокоена от начина, по който изглежда новата й ръка. „Когато ми сложиха ръкавицата, която стои върху ръката, аз попитах дали може да й сложа нокти, те казаха, че може и аз се отправих към козметичния салон. Маникюристката беше много изплашена и се страхуваше, че може да обърка нещо, но аз я уверих, че всичко е наред“.