Изображение на 2006jc в галактиката UGC 4904 направено от космичския телескоп Swift. /снимка NASA/Swift/

Изненадващ взрив на свръхнова опроверга всички теории за еволюция на звездите

Няма модел, обясняващ причината за изхвърлянето на огромно количество вещество преди основния взрив на свръхнова.

Свръхновата 2006jc, която се образува през есента на 2006 година, накара астрономите да подложат на преоценка съществуващите модели за еволюция на звездите. Нито един от съществуващите в момента модели не е в състояние да обясни процесите, предшествали взрива, съобщи Space.com. 

Масивната звезда, разположена в галактиката UGC 4904 на разстояние 77 милиона светлинни години от Земята, първоначално привлече вниманието на астрономите през есента на 2004 година, когато погрешно я приеха за свръхнова. Оказа се обаче, че тя се отнася към типа на ярките сини променливи (Luminous Blue Variable - LBV) звезди. Този тип звезди често се приемат за свръхнови поради голямото количество вещество, което периодично изхвърлят.

Две години по-късно, през есента на 2006 г., животът на звездата приключи, чрез взрив на свръхнова и обектът разположен на нейното място сега се нарича 2006jc. Трябва да се отбележи, че взривът стана много по-рано от очакваното в съответствие със съвремените представи за еволюцията на звездите.

Ударната вълна от взрива достигна изхвърленият около звездата материал за няколко часа. Това нагря вещество до няколко милиона градуса, което от своя страна доведе до рентгеново излъчване с безпрецедентна интензивност и продължителност. Космическият телескоп на НАСА - Swift, наблюдава излъчването от 2006jc в продължение на сто дни.

Използвайки 10-метровият телескоп Кек (Keck) на Хаваите, Райън Фоли (Ryan Foley) от Калифорнийският университет в Бъркли (University of California at Berkeley) и колегите му отчетоха тесни спектрални линии на хелия. Това е признак, че ударната вълна от взрива на звездата е достигнала бавнодвижещо се вещество, изхвърлено по всяка вероятност около две години по-рано. Ако ударната вълна не е срещнала никакви препятствия, то линиите на хелия щяха да бъдат много по-широки.

Фоли коментира, че нито един от съществуващите в момента теоретични модели не може да обясни коя е причината за изхвърлянето на толкова голямо количество вещество малко преди основния взрив.