Непреходната сянка на Чернобил

…на днешната годишнина от трагедията ще кажа нещо за поуките от нея. За престъпното невежество, за престъпните опити за дезинформация, за престъпното мълчание, а и за още други неща… Чернобил неимоверно ускори краха на Съветския съюз. Защото изложи на показ ниското равнище на съветската наука, на съветската индустрия, на съветската ядрена физика и изобщо освети като прожектор изостаналото от Запада съветско общество.

Как времето лети! 1986 г. Април. 26-и. В Международна информация на БТА получаваме по световните агенции кратки лаконични съобщения, че в някаква атомна електроцентрала на Съветския съюз е станала авария. ТАСС, разбира се, мълчи.

Постепенно съобщенията стават по-подробни и все по-тревожни. Аварията била в централата на Чернобил. И, изглежда, е станало нещо много сериозно. ТАСС, разбира се, продължава да мълчи. Денят минава. Западните информационни агенции малко по малко започват да разбират мащабите на катастрофата.

С грифове "мълния" цитират изследвания на радиационния фон над различни страни от Европа. Особено над Скандинавския полуостров увеличението е драстично. Минава още един ден. ТАСС най-сетне се обажда с бодряшката бележка, че в Чернобилската АЕЦ имало авария, но "повредите" се отстранявали.

Чак след 1 май, потресен и онемял от изумление, светът научи истината. Защото изхвърлените в атмосферата радиоактивни облаци от експлозията на чернобилския ядрен реактор нямаше как да се скрият.

Едва в началото на май и ние тук, в "Народната Република България", започнахме да си даваме сметка какво ни се е случило. Защото точно на 1 май заваля лек пролетен дъждец освежил личицата на децата от всички училища, изведени на задължителната манифестация по случай международната работническа солидарност, за да помахат с китки цветенца на държавните и партийни ръководители върху терасата на мавзолея.

Двадесет и една години от тогава. Чернобил е едно от онези събития, чието истинско значение се разбира много по-късно. И до днес от научни центрове из петте континента продължават да излизат съобщения за наблюдавани генни и други деформации в човешкия организъм. По значение, като казус за медицината, Чернобил вече се е изравнил с атомните бомби от Хирошима и Нагасаки.

Нашата наука, доколкото ми е известно, също вече двадесет и една години се опитва да разгадае пораженията на чернобилската катастрофа върху здравето на народа ни. Лекарите са съгласни в едно: а именно, че продължават да се проявяват последиците от т.нар. втори удар - т.е. проявяват се (особено у децата, родени по време на експлозията) дългосрочните поражения на радиацията, стигнала до страната ни.

Че Чернобил е и до днес здравен проблем на цялото човечество, няма никакво съмнение. Но на днешната годишнина от трагедията ще кажа нещо за поуките от нея. За престъпното невежество, за престъпните опити за дезинформация, за престъпното мълчание, а и за още други неща. Когато става дума за невежеството в бившия СССР на всички онези, които пряко - технически, или косвено - административно, са отговаряли за работата на атомната електроцентрала, международната общност продължава и до днес да изпада едва ли не в шок от изумление.

Излиза, че там никой и хабер не е имал какво прави и с какво работи. Експлозията е била предизвикана не от ниска, а направо от липса на каквато и да е професионална квалификация на техническия персонал. Но пък след това, след като реакторът е бил вече гръмнал, поведението на разните отговорни фактори е истински уникум. Стотици нещастни пожарникари и общи работници са били хвърлени да гасят огъня без никакви защитни средства. Всички тези хора впоследствие са измрели, естествено.

Никой не е разбрал мащабите на катастрофата. Никаква, нито местна информация, нито информация до съответните ведомства в Москва. Самият Горбачов научава дни по-късно, едва след като световните агенции вече гърмят със съобщения за измерения над Скандинавия скок в радиационния фон.

Никой не взема мерки да спаси хората от близкото до Чернобил градче Припят. Никой не уведомява населението на Украйна.Потресаващ пример за сталинския вид комунизъм - станалото трабва да се потули, за да не се излага "съветският строй".

За комунистическия режим у нас обаче Чернобил ще остане в историята като незаличим белег на позора. Дни наред властта запазва истината за себе си. Манифестацията за 1 май не бива отменена, хората нямат и понятие, че радиоактивната зараза е дошла и у нас, а през това време партийната върхушка тайно се храни с чисти продукти, внесени от "капиталистическия Запад" и от стопанството във "Врана".

Колкото и някого да го боли, но истината е, че Чернобил ще остане в историята и като мерило за морала на цялото ни 45-годишно тоталитарно минало.

И накрая още нещо. Погледнат от дистанцията на времето, Чернобил неимоверно ускори краха на Съветския съюз. Защото изложи на показ ниското равнище на съветската наука, на съветската индустрия, на съветската ядрена физика и изобщо освети като прожектор изостаналото от Запада съветско общество.

След Чернобил отношението на Вашингтон към Москва стана друго - президентът Рейгън вече знаеше с кого всъщност си има работа. Трябваше само още малко да натисне педала на оръжейната надпревара - което той и направи.

А защо ни е притрябвало 21 години по-късно да си припомняме случая Чернобил? Според мен поради две важни (и актуални) причини. За да се проумее защо европейците са непреклонни за затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". И второ, нашенецът пък да си даде сметка на кого "Р.Овч." даде картбланш да строи "Белене".