Крайно време е

Андон АНДОНОВ, председател на Сдружението на политически преследваните граждани в Македония

Почитаеми участници в първата конференция в Македония на тема: “Комунизмът - на международен съд”, пожелавам успешна работа на тази среща, на тази дискусия, на докладчиците, съмишлениците, сподвижниците, на всички вас!
Ще говоря от своя личен опит за комунизма в Югославия и по-специално в Македония, преминал през физически мъчения, ликвидирания, морален геноцид, чиито последствия търпим до ден-днешен по познати “идеологически” причини.
Питаме се в какво прегрешихме, та бяхме малтретирани от комунизма и неговите идейни следовници, вдъхновители и извършители така сурово и да заслужим тежките си политически присъди. Но съществена характеристика на комунистическите режими е репресията над огромни маси от населението - категории и прослойки от невинни хора, чието единствено престъпление е, че принадлежат към подобна категория.

Въпреки различното действие и прояви на този режим в отделни страни, общите му исторически характеристики в която и да е страна, култура или време остават неизменни. Една от очевидните и най-ярките му черти е драстичното нарушаване на човешките права.
От средата на 50-те години на миналия век терорът в европейските комунистически страни значително намалява, но селективното преследване на определени прослойки на обществото, на групи от хора и отделни личности продължава. То включва политическо наблюдение и следене, затвор, наказания, тотален психологически тормоз, различни ограничения на свободата на движение, дискриминация на работното място, която често завършва със сиромашия и професионална изолация, очевидни омаловажавания, подценявания и клевети. До пълно отхвърляне. Постсталинистките комунистически режими в Европа масово си служеха със заплахи за екстрадиране и прогонване. Въпреки това, в дългосрочен план, спомените за преживените ужаси от миналото бледнеят с времето и влиянието им над младите поколения отслабва.

От установяването си на власт комунистическото управление се характеризира с масово нарушаване на човешките права. С единствената цел да вземат и задържат властта комунистическите режими отидоха много по-далеч от единични убийства и местни престъпления и терор и интегрираха криминалността в самата система на управление.
Първото мое задържане от комунистическата власт беше на 1 юли 1945 г. в Скопие. Аз и много други партизани воювахме за освобождаване на Македония, за автономията й като държава на македонския народ, но тогавашната комунистическа система ни отговори с политически мъчения, които надминават всякакво въображение и представа. Ликвидации без присъди, политически убийства, депортиране, фалшиви присъди, принудително изселване и емиграция и какви ли още не мъчения, упражнявани в комунистическите зандани. Масовите убийства и ликвидации, които настанаха в цяла Македония, неморалните методи на делене на хората чрез физически и психически тормоз, отнемане на собствеността, лишаване от изконни човешки права са директен резултат от теорията за класовата борба. Тази теория е продиктувана от потребността за елиминиране на хора, преценени като недостатъчно полезни или вредни за създаването на новото общество.

Национализацията на икономиката, която е главна характеристика на комунистическото управление и която произлиза от идеологията, унищожи частната собственост и индивидуалната икономическа активност. Вследствие на това гражданите станаха тотално зависими от държавата монополист - работодател и единствен източник на приходи.
Доказателство за извършените комунистически престъпления в Македония е моята, но и много други присъди, които ние като сдружение на политическите затворници събираме в нашата картотека на доброволни начала. Така разполагаме с огромна документация от много политически затворници. Но и днес не сме в състояние да предприемем каквито и да било съдебни мерки против комунистическите престъпления, поради пълната блокада от страна на институциите и парламента (по наша преценка 90% от тях са под техен контрол, независимо че новото правителство иска да подобри политическия, икономическия, гражданския и религиозния живот в страната). Безпокои ме липсата на такава законова и правна регулация, тревожен съм, че още много години няма да можем да решим проблемите на политическите затворници в Република Македония. От 1945 г. до ден-днешен.

Пример за нарушаване правата на инакомислещите от комунистическата идеология е и законът за илинденците и илинденските пенсии, прокаран от югославската комунистическа и титовистка партия не само за нейните съмишленици, но и за поданиците й. Ще ви докажа това мое твърдение с примера за живота на моя баща. Той беше 8 години войвода в местността Клепа - Велешко. В себе си имам документи, които доказват това твърдение. Но тези документи са невалидни за комунистическите активисти, които все още застъпват своята идеология, не ги смятат за валидно доказателство. Тези досиета и присъди досега бяха скривани в забранените архиви и сега, при отварянето им, те не ги смятат за адекватен доказателствен материал. Оттук можете да заключите за каква правна рамка става дума в тази държава.

С падане на комунистическата власт в централните и източноевропейските държави през 90-те години на двадесетия век започнаха много дискусии във връзка с политическата и законовата преоценка на престъпленията и злосторствата, направени в името на комунистическата идеология. Актуализира се търсенето на отговорност от извършителите и тяхното евентуално осъждане.

Във всички засегнати страни, включително и Република Македония това бе част от по-широкия процес на напускане на старите системи и преминаване към демокрация. То се приемаше като вътрешно питане, а насоките от международната общност и особено от Съвета на Европа бяха съсредоточени към евентуално нарушаване на човешките права.

Досега нито Съветът на Европа, нито друга международна организация от този мащаб, не си е поставила конкретната задача за обща преоценка на вредите и престъпленията, извършени от комунистическите режими, за сериозна дискусия за злосторствата, направени по тяхно време и тяхното явно осъждане. Колкото и да е трудно да се направи подобна преоценка, досега няма нито един сериозен, базисен дебат за идеологията, която е била в корена на широкоразпространения терор, масови нарушения на човешките права, смърт на милиони хора и страдания на много нации. Докато един друг тоталитарен режим на XX век - нацизма, беше международно осъден, а извършителите бяха извикани на съд, страшните престъпления, извършени в името на комунизма, не бяха разобличени докрай, нито получиха конкретна международна присъда.

Липсата на международна присъда над комунистическите престъпления може донякъде да се обясни със спазване на ония правила, които все още се базират на комунистическата идеология. Спазването на добрите обноски в този контекст може да навреди на справянето с тази неприятна тема. Освен това, много от политиците по един или друг начин се държат като активисти на предишните комунистически режими. По очевидни причини те не искат да се захващат с търсене на отговорност за комунистическите престъпления. В много европейски страни има комунистически партии, които формално все още не са осъдили злодействата на комунизма. Накрая, но не по-малко важно е, че различни елементи на комунистическата идеология, като еднаквостта, “равенството” или социалната справедливост, все още карат много политици да се плашат, че евентуалното осъждане на комунистическите режими би се окачествило като произнасяне на присъда над комунистическата идеология.

Все още има някаква носталгия по комунизма в нашата земя.

Но жертвите на комунистическите режими и техните семейства са все още живи. Дошло е време, крайно време да им се даде морално удовлетворение за тяхното страдание.
Петнадесетгодишнината от падането на комунистическата власт в много европейски страни създава добра възможност за подобна активност. Съветът на Европа е благоразположен към това дело, тъй като много от бившите социалистически страни са вече членки на европейската общност. За да се присъедини и Република Македония към европейското семейство, необходимо е тя да се сбогува с комунизма и с останките от престъпното му тоталитарно минало.

Историческите изследвания трябва да бъдат оставени на историците, а колкото до свидетелствата за престъпленията на комунизма - нашето сдружение има достатъчно доказателства, документация и литература по темата.