Гражданинът бизнесмен

Бизнес партиите не са лек за политическата система, а нов симптом на нейната болест

Навремето най-първият от всички първи бе "Човекът от народа". Така го нарече прогресивната социалистическа мисъл. Днес от него остана паметник, а народът се превърна в гражданско общество. Но и на днешните първи не им стига да бъдат просто първи, а задължително такива и сред гражданите: едни правиха граждански партии и сдружения, други - по-модерни граждани, радеят за европейско развитие... Гражданинът цар, гражданинът милиционер... - мисълта, вече не социалистическа, ами демократична, винаги е на помощ. Скоро признателни граждани интелектуалци директно увековечиха Първанов с книгата "Гражданинът президент".

Естествено, с толкова много отбрани граждани обществото нито стана по-гражданско, нито видя кой знае каква полза от уж естествените си лидери. "Гражданинът" с голямо "Г" обаче продължава да броди из публичното пространство досущ като първообраза Луи Филип сред масите. С тази разлика, че кралят наистина се е смесвал с хората, а пък нашите "граждани" са предимно медийни образи.
Един такъв нов образ постепенно си пробива път откъм морето: "Гражданинът бизнесмен". И пак будни ваятели на общественото мнение - гражданите политолози и социолози, ни уверяват колко изящен, честен и истински е той.

"Гражданинът бизнесмен" вече дефилира из медиите почти като Дядо Мраз

- голям, добър и щедър, но все пак не толкова лековат, защото трябва да се гласува за него... "Гражданинът бизнесмен" е тежък, с няколко милиона, спестени с честен, къртовски труд, които той на драго сърце ще похарчи за благото на обществото... "Гражданинът бизнесмен" е професионалист, експерт, оцеляващ... "Гражданинът бизнесмен" мрази партиите... "Гражданинът бизнесмен" прави партия...

Публичните митове, разбира се, са едно, а реалностите - съвсем друго. Политическото представителство в България боледува. Заради кризата в традиционните партии всяко алтернативно сдружаване по традиция е посрещано с овации. Но "Гражданинът бизнесмен", който първо направи партия във Варна, после в Бургас, Несебър, а скоро и в други градове, и ще атакува местната власт, е не лекарство, а метастаз на същата тази болест.

Големият проблем на българската политика е, че всъщност отсъства напълно, а вместо нея

политиците правят бизнес

Бизнесът пък се прави от пари и заради пари. Т.нар. бизнес партии са вредни, защото са захранени от същата тази порочна среда на парите, от която се кърмят традиционните партии. Как в България се прави политика, особено на местно ниво? Как се влиза в общинския съвет? Ами много просто - само и единствено с пари. Хората не гласуват. В град като Варна например за един общински мандат са нужни около 1000 гласа - плащаш на циганите, на сезонни работници, на медиите за реклама, на избирателната комисия... Плащаш на агитатори, на които, ако не платиш, ще агитират за друг, който плаща... Плащаш за PR, който, ако си глупав и дума не можеш да обелиш, ще внуши, че всъщност си мъж на място, който малко говори... 1000-та гласа са евтина цена за многото пари, които се въртят в политиката. Поне от десетина години традиционните партии печелят местните избори все чрез тези методи. Богатите хора бързо схванаха, че за да успееш, трябват пари, а не някакви си политики, харизми, послания и думи. Пък те ги имат.

Още по-добре е, ако "Гражданинът бизнесмен" ръководи десетки свързани фирми със стотици служители - ще обещае по 100 лв. премия на калпак "при постигане на целта", а после и тях ще плати, стига да не забрави. Още на миналия местен вот тук-там бизнесмени се пробваха и успяха. Някъде, като във Варна и Стара Загора, инвестираха малко и успяха малко... Но пък във Велинград Филип Беев инвестира много и успя много. Опитът преди 4 години се оказа успешен.

Сега на практика не се случва нищо ново и изненадващо, а просто богатите навлизат в политиката така, както даден бизнес атакува пазар, който веднъж вече се е оказал надежден.

Пълни глупости са твърденията, че идва нова ера,

в която гущерът най-после скъсал с опашката си, бизнесът изчистил името си и т.н. Новата ера идва толкова, колкото идваха новото време, новият морал, новите леви и старите десни. "Гражданинът бизнесмен" просто влага пари в доходно начинание. Един гражданин социолог написа, че тези хора били спирачка пред корупцията, защото са богати и нямало да се поддадат на изкушения. Пълен смях. А могат ли да изкушават?

Покрай кризата в дясното даже се заговори, че бизнес партиите са своеобразна нова десница. "Гражданинът бизнесмен" бил богат, а богатият по презумпция е десен. Само че тези "нови десни" нито са десни, нито са партии. Как всъщност се формират бизнес партиите? Ами ето така: решава шефът бизнесмен и превръща фирмения офис в партиен. Касиерката от счетоводството става касиерка на партията. Така тези "партии" изведнъж се оказват със "стотици последователи", а "гражданинът бизнесмен" - "изразител на огромни маси". Това ли са новите, читави партии? Кой ще контролира "Гражданина бизнесмен"? Касиерката ли? Така че отсега е ясно, че "Гражданинът бизнесмен" няма да помогне с нищо на гражданството. Традиционните партии естествено също никак не са се загрижили за гражданството, а се страхуват за лъвския пай от еврофондовете.

Но в тоя сблъсък между "стари" и "нови" старите са по-малкото зло.

Затова промените в закона за местните избори, които трябва да са своеобразни прегради пред бизнес партиите, не са лишени от логика. Те обаче не трябва да се изчерпят с принципа на уседналост и въвеждането на изборен праг, а трябва да продължат с проветряване на традиционните партии, със засилване на мажоритарния елемент и ясни модели на партийно финансиране. С мерки, които ще ограничат зависимостта на политиката от парите. Докато второто преобладава, едни богати граждани ще правят каквото си искат, а други будни граждани - не по-малко богати, ще изграждат обаятелните им публични образи. И така от "Човека от народа" през "Гражданина милиционер" и "Гражданина бизнесмен", може би до... "Гражданина митничар" и "Гражданина контрабандист". Кой знае.