Кадафи създава Съединени африкански щати

В ужасяващите бидонвили на африканските градове децата си играят на Формула 1 с тухли, които бутат през прахоляка и боклуците. Техните лидери направиха горе-долу същото по време на срещата на високо равнище на Африканския съюз в Акра през миналата седмица.

В дневния ред имаше само една точка и тя нямаше нищо общо с преследването и избиването на братята им в Дарфур, Сомалия, Конго или /не дай, Боже! да бъде споменато/ Зимбабве, да не говорим за политически и икономически реформи, които трябва да създадат работни места и надежда за децата в бидонвилите.

Господарите на Африка имаха по-важни неща за решаване.

Призовани от добре познатия Африкански, покрит със злато Лидер на Първосептемврийската Велика Народна Революция на Социалистическата Народна Либийска Арабска Джамахирия, те посветиха всичките три дни на срещата на "Велик Дебат" за създаване на Съединени щати на Африка заедно с федерално правителство с 15-членен кабинет, двумилионна армия под командването, на кой друг?, ако не Муамар Кадафи, който се самопредложи за министър на отбраната.

Няма значение, че всички осъзнаваха, че това е безсмислено упражнение, което в най-добрия случай ще завърши с "пътна карта за съюз", която от своя страна ще умре по-късно от старост.

Запитан дали не е по-добре да се постави най-напред в ред собствения африкански дом, преди да се изгражда този пясъчен дворец или поне да се практикува африканско единство преди да се говори за него, ганайският външен министър отговори:

"Да, ние имаме сериозни проблеми, в места като Сомалия и Дарфур умират хора. Но хора умират навсякъде по света, не само в Африка." Нека да ядат гранати. Стават и леко запечени.

Изминаха повече от 50 години от момента, когато ганаецът Кваме Нкрума издигна пан-африканското знаме, като настояваше неуспешно за общоафриканско правителство и федерализиране на континента. Нкрума не успя да създаде дори постоянен съюз със съседните Мали и Гвинея и, на практика, разруши дори западноафриканските институции, които британците бяха оставили след себе си.

След дните на Нкрума, 53-те държави в Африка се разпокъсаха още повече вместо да се обединят. Техните правителства подписаха безбройни регионални споразумения за човешки права, за икономическо развитие и търговия, които те игнорират успешно.

Те дори не плащат вноските си в Африканския съюз, с което осигуряват неговата неефикасност.

Кадафи няма да се откаже да натиска и подкупва африканските правителства да подкрепят неговата "Голяма Идея", защото тя не е толкова бизсмислена колкото изглежда.

Тя е "застраховка" за момента, когато неговата пустинна земя остане без петрол и вода. Либия, казва той на народа си, ще престане да съществува, но либийците ще ръководят "рая" на африканските природни богатства.

Африканските лидери знаят, какво иска той. Но те не признават, че африканското единство е измислица. Дори децата в бидонвилите разбират реалността по-добре.