ИНТЕРВЮ: Проф. Михаил Константинов: Националният интерес налага задължителното гласуване

Проф. Константинов, има ли резон в искането на НДСВ и на ВМРО за въвеждане на задължителното гласуване като начин за преодоляване на ниската избирателна активност?

В началото на това интервю искам да кажа нещо за един факт, който доста ме възмути. Той се разигра през последните един-два дена. Преди около три месеца в парламента беше внесен изцяло нов законопроект за местните избори, който даже мина през разни комисии. В него бяха предложени абсолютно всички неща, които сега изкачат от една или друга партия. Това е законопроектът на Надежда Михайлова и група народни представители от СДС, където има преференциално гласуване за съветници, ценз за уседналост, интегрална бюлетина, пряк избор на районни кметове. Само няма задължително гласуване. Кой знае защо, този законопроект вися три месеца в парламента и в момента, доколкото разбирам, не искат да го гледат, защото нямало време. Това е едно изключително неприятно поведение на депутатите, което аз не разбирам. По този начин те изпуснаха възможността да решат изцяло въпроса за местните избори с нов закон, а смятат да кърпят стария, който е доста калпав. Предполагам, че това се случва, защото Надежда Михайлова вече не е фактор в СДС, а пък естествено не я обичат и от другите партии. Едно добро начинание потъва в дребни политически игри.

Задължителното гласуване според мен е необходимо в момента на България. То трябва да ликвидира следните два много тежки дефекта на нашия политически живот. Първо, етническото свръхпредставителство на една партия. Една партия с 8, максимум 10 на сто обществено влияние, каквато е ДПС, получава над 25 на сто от властта, даже към 30 на сто. Особено в смесените райони – Кърджали, Разград, Търговище и т.н., получава цялата власт. Това е абсолютно недопустимо и вредно за самите български турци, не говоря само за етническите българи. Етническите турци първи ще пострадат при един етнически конфликт. В полза на цялото общество и в полза на българските турци в частност, е те да имат толкова власт, колкото е тяхното представителство в обществото. Вторият порок, който трябва да ликвидира задължителното гласуване, е купуването на гласове и продажбата на гласове, както и изкуственото заселване на големи маси хора, които обръщат местния вот по морето и в някои планински курорти.

Последният пример е свързан и с принципа на уседналост.

Когато има задължително гласуване по постоянен адрес, този човек ще се върне да си гласува там, където му е мястото. Това е свързано, разбира се, и с уседналостта. Циганските гласове, които се купуват в момента, са важни, защото българите гласуват малко. Ако българите отидат да гласуват масово, купените гласове ще загубят своето тегло. Пак ще има купени гласове. Аз не си правя илюзия, че това ще изчезне, но когато всички гласуват, една циганска махала няма да реши избора на кмет в един голям град, каквито случаи вече имаме. Същото важи и за сезонните работници. Сезонните работници в Созопол решиха изборите на последния вот. Не е тайна, че в момента много бизнесмени, гравитиращи около една определена политическа сила, закарват своите работници там, записват ги и после те гласуват и избират кмет. После си отиват вкъщи. Това също ще намалее със задължителното гласуване. Естествено вторият фактор, който ще намали тези дефекти, е уседналостта – да престанат автобусите да идват, защото хората ще ги спират с камъни вече.

Основният аргумент на БСП и ДПС, а оказва се и на ДСБ, е, че с въвеждането на задължителното гласуване ще бъде нарушено конституционното право на всеки български гражданин да гласува. Конкретното изречение от Конституцията, което се цитира, е, че всеки български гражданин има право да избира и да бъде избиран. Как тълкувате частта “право да избира” – да избира определена партия или да избира дали да гласува?

Текстът е съвсем ясен и той дава права. Конституцията дефинира главно права. Задълженията на гражданите идват от специалните закони. Аз например, мога да реша, че нарушение на моите конституционни права е да ме карат да купувам столче за детето си отзад на автомобила и да давам 400 лв. за тази работа. Но аз ще се подчиня на този закон, защото това е специален закон. Нека да е ясно на тия, които говорят глупости, че Конституцията забранявала такова нещо, да разберат, че в Конституцията се прогласяват права, а гражданите получават задължения в специалните закони. Като има специален закон, съгласно който гласуването е задължително, задължително ще бъде. Вие например, защо сте длъжни да си плащате парното? Къде в Конституцията пише такова нещо? Редица други задължения на българските граждани произтичат от законите. Ако това нещо си влезе в закон, то ще се изпълнява и Конституцията няма нищо общо с това. Освен това, нека задължителното гласуване да стане законова норма. Ако е толкова противоконституционна, има си Конституционен съд, ще я отмени. Истината е много проста и елементарна – БСП и ДПС имат твърди електорати. Всъщност БСП вече няма твърд електорат, така че аз не виждам какво се натискат. Те си загубиха твърдия електорат поради собствената си глупост. Но ДПС си има твърд електорат. Те гласуват 100%. За ДПС гласуването е задължително. Но когато и другите гласуват задължително, тяхното влияние ще се намали до реалните му размери. ДПС иска да продължи да бъде свръхпредставено. Всеки път, когато казвам думата ДПС, имам предвид ръководството, а не обикновените членове на движението и обикновените турци.

Как ще повлияе обаче задължителното гласуване на десните партии? Ще бъде ли това последен шанс да имат по-силно представителство?

В тясно политически план, десните имат известна полза от задължителното гласуване, защото, ако един десен по природа избирател е накаран да отиде до урните, той едва ли ще гласува на инат с празен плик или с недействителна бюлетина. Най-вероятно е десният човек, като отиде до урните, да си подкрепи дясната партия. В тесен политически смисъл следователство десните имат полза от такова нещо. Но ние трябва да престанем да мислим в тясно политически смисъл. В момента положението в т.нар. смесени райони в страната е взривоопасно и крайно неприятно. Националният интерес изисква въвеждане на задължителното гласуване. Вие знаете ли кога е имало задължително гласуване в България? През 1919 г. в абсолютно потъналата в разруха държава, погребала поредния си национален идеал, е имало сериозна опасност от гражданска война, макар че. истинската гражданска война всъщност започва през 1923 г. Тогава Стамболийски осъзнава това нещо и кара всички хора да излязат да гласуват. Така те били ангажирани към правителството и към решенията, които ще се взимат. В крайна сметка това е имало за цел да консолидира нацията. Виждате, че когато страната е в опасност, се взимат извънредни мерки. Знаете ли защо в Гърция е задължително гласуването?

Защо?

Защото и те си имат ДПС. Тяхното ДПС е по-малко, то е на половината на нашето, и въпреки това те са осъзнали това като опасност и са взели мерки. Знаете ли защо в Белгия е задължително гласуването?

И те ли си имат ДПС?

Те точно ДПС нямат, но имат подобни центробежни сили – 4-5 вече са станали компонентите и всяка иска да се дели, да се къса нещо. Ясно е, че ако няма задължително гласуване, малките добре организирани отцепнически партии в Белгия ще вземат властта и ще сцепят страната на парчета. В Кипър е задължително по познати причини, подобни на тези в Гърция. А в Люксембург също е задължително гласуването, защото пък хората са решили, че това е един граждански дълг, който трябва да бъде изпълняван. Законът в случая има за цел да подпомогне тези, които се колебаят дали да изпълнят гражданския си дълг.

Ако все пак бъде въведено задължително гласуване, какви санкции трябва да бъдат предвидени, ако не се изпълнява това задължение? И в обратния случай – ако избирателят гласува, трябва ли да има данъчни облекчения или някакъв стимул за него?

Вие говорите за двата варианта за налагане на задължителното гласуване. Единият е твърдият вариант – с наказание, другият е мекият вариант – с поощрение. Могат да се предложат и двете неща. Най-стабилно е да се сложи една глоба, която се налага на общинско ниво. Вие дължите примерно някаква глоба, тя може да не е голяма – може да е 20 лв., но докато не си я платите, няма да получите справка от общината. Отивате да искате скица за мястото, някаква справка от общината, която ви трябва, а те Ви азват: “Да, но тук не сте гласували! Първо ще си платите глобата, и после”. Аз даже не мисля, че е толкова важно налагането на тези неща. Просто хората като знаят, че е задължително, ще отидат малко по-масово да гласуват. Това е очевидно. Не 100%, разбира се, 80% да отидат, пак е достатъчно.

Вероятно ще бъде въведено преференциалното гласуване за избор на общински съветници. Какъв според вас трябва да бъде прагът?

Никакъв праг не трябва да има. Видяхте, като туриха праг 15%... Имаше един разумен закон за евроизборите, пак внесен от същите хора, за които говорих в началото, там нямаше никакъв праг. Туриха праг 15% и нито една преференция не се задейства, след като и световната практика показва, че и при 10% праг не действа, те туриха 15%. Сега ще бъде абсолютна йезуитщина и лъгане на народа, ако сложат някакъв праг, защото от една страна дават свобода на хората да избират, а от друга, им я взимат. Преференциалното гласуване да бъде без праг. Може в краен случай да се приеме т.нар. естествен праг. Ако в общинския съвет има 21 съветници, тогава 1/21 трябва да е естественият праг, около 5 на сто. В София, където съветниците са 61, прагът трябва да бъде 1/61, т.е. малко под 2%. Това са гласовете, необходими за избирането на един независим съветник. В това има логика. След като един независим кандидат за общински съветник ще стане съветник, ако получи общинската квота – едно, делено на броя на съветниците, има смисъл така да бъде и за преференциите. Всеки по-висок праг ще бъде фарисейщина, лъжа и измиване на ръцете по най-недостоен начин от страна на българските политици.


Интервю на Миглена Славова