Стачка по сценарий

Стачката е законен инструмент и едно от малкото права на наемния труд. По принцип ефективният отказ от работа е крайно средство за защита на определени искания, обикновено и най-често свързани с политиката на доходите. Стачки се организират трудно. Още по-трудно в частния сектор. В държавния е различно и особено показателен е протестът в мини "Марица-изток". В единственото сто процента държавно въгледобивно дружество миньорите надигнаха глас за посегателство върху техните социални плащания.

Управляващите отказаха да преговарят с тях, те блокираха пътища. Изпратиха срещу протестиращите полиция с палки и сълзотворен газ, а вътрешният министър разпореди твърди мерки. Употребиха насилие и окървавиха протеста. И българското знаме - пряко и символично! На всичкото отгоре противопоставиха представители на наемния труд, наречени патетично от Желязко Христов "мъченици на прехода"?

И едните, и другите са долу-горе на един хал. Полицаите получават средно около 740 лева месечно, в рудниците на енергийния комплекс - с 200 лева повече. Миньорите искат европейски заплати, полицаите също, макар че си траят. (Тук, разбира се, не става дума за онези, които си ги набавят предоволно по пътищата на родината и по други начини.) Тогава? Според МВР има предизвикано насилие, Константин Тренчев отрича подобни твърдения. Инженер Иван Марков - изпълнителен директор на мини "Марица-изток" и член на Висшия съвет на БСП, вижда своеобразен заговор срещу дружеството, което стои стабилно на пазара и говори за "нечисти ръчички на подли душички, които посягат, за да развалят статуквото". Синдикатите са категорични - високомерието на управляващите и тяхното нежелание за преговори ескалираха напрежението. На 9 юли няколко хиляди миньори и енергетици (от единствената държавна ТЕЦ "Марица-изток 2" в комплекса) извикаха под огромната статуя на своя закрилник "Свети Иван Рилски": "Оставка!" (за министъра на вътрешните работи) и "Стачка!".

Ще подаде ли оставка Румен Петков, след като заяви, че твърдо стои зад служителите на реда? Въпросът е излишен, отговорът - ясен. МВР-шефът има вътрешна опозиция в партията, в същото време е част от силно лоби в столетницата. Говорят, че има подкрепата и на президента Георги Първанов. Някои, преди кървавия гаф от 4 юли край Гълъбово, го виждаха дори седнал в премиерския стол начело на служебен кабинет при евентуални предсрочни избори. Подобни сценарии, сътворявани в различни властови центрове в държавата, има навярно не един и два. Пред очевидната криза във властта те обаче са по-малко интересни. По-важният въпрос е ще издържи ли тройната коалиция, забъркана в множество шумни скандали, на уличния натиск и масовите протести за доходи? Мненията на политици и анализатори по този въпрос също са полюсни. Една очевидност със сигурност никой не би отрекъл: 2007 не е 1997 година. Днес нито държавата, нито хората са същите, както преди 10 години. Не са същите и синдикатите, различно изглеждат и техните лидери - нескрито отегчени, малко позастарели и доста понапълнели. Преди десет години профсъюзите събраха под знамената си хиляди работници. Останали на улицата след фалита на огромен брой държавни предприятия, ужасени от безизходица в една нова икономическа реалност и пред лицето на агресивния и в огромната си част незаконен капитал, хората търсеха отчаяно подкрепа. Намериха я в профсъюзите.

След 10 години техните редици са доста оредели. По много причини. Тежката им артилерия остана същинският пролетариат от държавните фирми, авангардът - миньорите. Не случайно зад протестите на работниците в мини "Марица-изток" някои заподозряха, освен защитата на чисто синдикални, и други цели.

Най-вероятно до ефективна стачка във въгледобивното дружество няма да се стигне. Или, ако миньорите напуснат рудниците, то няма да е за повече от 10-15 дни, време, през което централите ще работят с натрупаните си резерви от въглища. Дотогава трябва да бъде намерена формулата на успеха. Така че и вълкът да е сит, и агнето - цяло. Може и да успеят. По-скоро е наложително. Защото иначе двата големи синдиката на докторите Тренчев и Христов рискуват да останат едни кухи структури. В каквито вече се превърнаха някои браншови организации от КТ"Подкрепа" и КНСБ, чийто лидери осребряваха спирането на протести, но изгубиха доверие и синдикални членове.

Накрая две думи за липсата на солидарност в българското, все още негражданско, общество. Работата на миньорите е трудна, много трудна. На тези в подземния въгледобив - още повече. Само че те не излязоха на улиците да подкрепят исканията на своите колеги от държавните рудници в Източномаришкия енергиен комплекс. Поне досега. Може би защото са в частния сектор, а там очевидно профсъюзите не "пеят". Средната заплата в мини "Марица-изток" е 940 лева. Плюс безплатна храна, плюс пари на ръка при излизане в отпуск, плюс отстъпки, ако почиват в прекрасните си почивни станции край морето и в планината, плюс около 2000 лева социални плащания. Ето върху тези последните им наложиха данък. Какъвто плащат, апропо, и всички останали т.нар. трудещи се в България. (Ако един учител получи напр. сто лева за "работно облекло", той също плаща данък върху мижавата сума.) Миньорите казват: "Искаме адекватно заплащане на труда си, каквото получават колегите ни от ЕС". Хубаво, те и лекарите от "Пирогов" същото искат. Ама кой не иска европейски заплати?

Явно този кабинет няма ресурс да управлява. Това е очевидно. Щом при същия ръст на БВП в Румъния там вече заплащането дръпна значително напред, значи и у нас има възможност за повишаване на доходите. Само че солидарното общество би застанало първо до своите майки и бащи и би подкрепило протестите на пенсионерите. Срещу една част от които - тези, с доходи под прага на бедността от 150 лева (изчислен за 2006 година и без сегашното повишаване на цените и инфлацията), се провежда истински геноцид. Така биха постъпили в гражданските общества.