Георги Димитров или Богдан Филов - трябва ли да избираме?

БСП -Варна, ще се радва на паметник на Димитров, съобщава в. “Сега” от 11 април 2007 г. Паметникът ще бъде на ул. “Македония” 33. На 9 ноември 2005 г. пак същият вестник съобщи , че е издигнат 8-метров паметник на Г.Димитров в Перник. На 21 януари 2007 г. общинският съвет на Димитровград разглежда предложение за възстановяване на паметника на Димитров, свален през 1992 г. Решението не е прието, като “за” са гласували 13 съветници, 11 - против и 8 са се въздържали. При проведения малко преди това референдум от 1067 участвали 800 са се обявили за възстановяване на паметника. По време на предизборната кампания 2005 г. във в. “Дума” се появи снимка на С. Станишев на митинг в с. Ковачевци да говори в подножието на огромен паметник на Г. Димитров. На 8 юни т.г. в НДК се състоя конференцията “Георги Димитров и съвременният свят”. В Правец, както е известно, стои паметник на Тодор Живков, като на откриването му - 7 септември 2001 г., бяха отдадени държавни почести. В с. Новград пък стои паметник на Ленин. Списъкът може да бъде продължен с подобни обекти в Северозападна България. Обществото не реагира на тези събития. Сякаш комунистическият режим не е бил обявен за престъпен със закона от 5 май 2000 г. Сякаш ПАСЕ не е осъдила престъпленията, извършени от комунистическите режими.
Предизвикателното игнориране на основните ценности на обществото, извършвано с арогантност и агресивност, показва, че съществува проблем. Вярно е, че войната на паметниците не трябва да измества войната с червената мафия, но има неща, които не могат да бъдат толерирани в едно демократично общество.

Камък в блатото
“Камък в блатото” хвърля инициативата на група млади хора от София, които предлагат наименование на улица в столицата на проф. Богдан Филов.
Скандално, неприемливо и предизвикателно биха казали много хора. Да, но ако се възмущават от предложението за Филов, защо не се възмущават от паметниците на Димитров, Ленин и Живков? С един аршин ли мерят? Ето една възможност за дискусия, чрез която обществото да оформи позицията си. По този повод се порових в историческите източници за двамата.

Кой е Богдан Филов?
Той е професор по история и археология, председател на БАН, основател на археологическия институт, изследовател на античността и средновековието, проучвал крепостите в Хисаря, античния град Кабиле, тракийските гробници в Дуванли и Мезек, кръглата църква в Преслав, популяризирал старобългарското изкуство у нас и в чужбина, проучвал археологическото наследство в Македония. Богдан Филов не е бил политик. За кратко е министър на народното просвещение в правителството на Кьосеиванов. Тогава на него се спира цар Борис и го лансира като “ново лице” вместо големия политик Георги Кьосеиванов, който вече четири поредни правителства е премиер на България.
Политическата дейност на Богдан Филов меко казано не е безспорна.
Богдан Филов подписва “Тристранния пакт” на 1 март 1941 г. (Подписването става, след като германските войски са навлезли в България.) На него се пада да обере лаврите от Крайовската спогодба, която връща Южна Добруджа на България - 7 септември 1940 г. Разбира се, международната подготовка е извършена в предходните години от Кьосеиванов, който и формулира целта на политиката за връщане на Южна Добруджа през април 1939 г. в парламентарната комисия по външна политика. Благодарение на тези усилия спогодбата се признава не само от Германия, но и от Великобритания (чийто представител лорд Лойд още в края на 1939 г. заема тази позиция) и от СССР. Пак той е този, който обявява война на Великобритания и САЩ -12 декември 1941 г. Като всяко “ново лице” без собствен политически опит, до смъртта на царя, Богдан Филов изпълнява безпрекословно неговата политика. Доброволно, разбира се!
По това време Германия вече е в съюз със СССР. Пактът Молотов - Рибентроп е сключен на 23 август 1939 г. Двата тоталитарни режима са си поделили Полша, а Сталин е завзел и трите балтийски държави. На 28 юни 1940 г. съветските войски завземат Бесарабия и Буковина.

Другият персонаж
Другият персонаж - Георги Димитров, е професионален конспиратор. През 1918 г. е агитирал войниците от Солунския фронт срещу войната, за което лежи в затвора. Организирал е по нареждане на Коминтерна т.нар. Септемврийско въстание, извършвал конспиративна дейност в Швейцария и Германия, а на 9 март 1933 г. е обвинен в подпалването на Райхстага. На процеса в Лайпциг Димитров става известен с обвиненията си срещу нацисткия режим на Хитлер. Но антинацистката му позиция не е изява на защитник на демокрацията, а на идеолог на болшевизма - не по-малко престъпна идеология от нацизма. Разменен срещу арестувани германци, той отива в Москва, става председател на Коминтерна, ръководи международния отдел на съветската компартия и е депутат в парламента на СССР (1937-1945 г.).
Нещо повече, през октомври 1939 г. след сключването на съюза между Хитлер и Сталин той пише статията “Войната и работническата класа в капиталистическите страни”. В нея Димитров не напада нацистка Германия, а буржоазните демокрации, които се опитвали да настроят Хитлер срещу сътрудничество със Съветския съюз.
Нова и напълно “принципна” позиция! Съюзът между двама от най-големите световни престъпници не възмущава “героя от Лайпциг”.

Възход и падение
Богдан Филов е министър-председател до смъртта на цар Борис на 28 август 1943 г. След това става един от тримата регенти на малолетния цар Симеон II.
На 9 март 1943 г. заместник-председателят на Народното събрание начело на група от 43 депутати от мнозинството изпращат на Филов прочутата петиция, с която настояват да не се депортират евреите - граждани на българското царство. На 23 март Филов свиква групата на мнозинството и иска вот на доверие за политиката си и получава подкрепа. Под неговия натиск 13 депутати оттеглят подписите си, но евреите не са депортирани. Антиеврейската позиция на Филов е падението на професора-археолог.
Същевременно от 9 септември 1943 г. като регент той не съумява да изведе България от войната и дори не прави опити (каквито са правили цар Борис и Кьосеиванов, както постъпи и Италия). Това би могло да спаси страната от болшевизация чрез споразумение със съюзниците. През 1943 г. това е било възможно, но Филов остава верен на Тристранния пакт докрай и дори подава оставка на 7 септември 1944 г., когато правителството на Муравиев обявява война на Германия. Това, че не емигрира, а остава в страната с ясното съзнание , че ще бъде екзекутиран, не може да е компенсация за катастрофата, за която той носи значителна отговорност. 45 години българският народ изкупуваше със страданията си под съветския комунистически режим грешките на политиците от 40-те години.

Въвеждане на болшевизма
Но този съветски болшевизъм яростно е въведен от другата фигура - Георги Димитров, послушен изпълнител на волята на Сталин , директно от Москва диктувал инструкциите за провеждането на терор, масови убийства на противниците на режима, присъдите на т.нар. Народен съд и пр. Документите, подписвани с псевдонима “Дед”, са запазени и свидетелстват за отговорността на Димитров за тези изключително тежки престъпления на комунистическия режим. От 22 ноември 1946 до 2 юли 1949 г. Димитров става министър-председател на България. През този период убийствата продължават - общата цифра е около 60 000, като половината само през първия месец след преврата на 9 септември 1944 г.Около 10 000 от тях са обявени за “безследно изчезнали” и тленните им останки се намират в масовите гробове, разкривани след 1989 г. Образувани са концентрационните лагери, където без съд и присъда и дори без обвинение са изпратени над 200 000 души, разгромена е опозицията, а нейният водач Никола Петков е убит, извършва се насилствена “македонизация” на населението в Пиринска Македония, унищожава се политическият плурализъм, свободата на словото, провежда се манипулиран референдум за Народна република и царското семейство се изгонва от страната, провежданите “избори” за десетки години остават само един фарс без дори привидна демократичност. Димитров съзнателно налага болшевишкия тоталитаризъм. България губи своята независимост и е напълно подчинена на Съветския съюз.

Трябва ли да избираме?
Присъдата на “Народния съд”, произнесена над Богдан Филов, е отменена през 1996 г. с Решение № 172 на Върховния съд на Република България по предложение на главния прокурор. Това обаче не означава одобрение на политиката, която Филов е провеждал и позициите, които е застъпвал професорът по археология. Но следва ли от това, че трудовете му по история и археология трябва да остават инкриминирани и над тях да тегне сянката на политиката на Филов?
Някога великият химик и откривател Антоан Лоран де Лавоазие, като монархист и привърженик на краля Луи ХVI, е гилотиниран. “Революцията няма нужда от химици!”, заявили революционерите. Но научните постижения на Лавоазие не са оспорвани никога. Той е във всеки учебник по химия. А улица “Лавоазие” в Париж е до улица “Робеспиер”! Стигмата върху произведенията на учения Богдан Филов очевидно трябва да отпадне. Може ли обаче политикът Филов и археологът Филов да бъдат разглеждани отделно?
Филов е бил “протеже” на царя, а булевард на името на цар Борис III има в София и никой не протестира срещу това. На имена на протежета обикновено не се наименоват улици и площади. Но на имена на големи учени - да!
Може ли една улица да носи името на професора , а не на министър-председателя и регента? Безспорният световнопризнат учен, от една страна, и провалилият се политик, който в своя провал е повлякъл и България?

Ще бъде ли произнесена присъда над Димитров?
Присъда над Георги Димитров не е произнасяна. Култът към неговата личност в една квази религиозност на комунистическия режим беше гротеска, като от роман на Оруел или Кафка, прекратена с изнасянето на тялото му от построения мавзолей.
Историците изнесоха много истини за него и те са публично достояние. Бяха публикувани книги и документи за неговата дейност, някои от които особено разобличаващи. Но обществото не реагира на това, че в България остават гигантски негови статуи и дори се строят нови. Величае се на конференции на комунисти и социалисти, на национални и международни форуми. Деянията му като протеже на Сталин не се обсъждат и осъждат и се избягва да се говори за тях. За комунистите и за управляващата БСП той продължава да е обект на култ.

Ескориал
По времето на генерал Франко в Испания се постигна един странен консенсус - помирение между франкисти и комунисти. Създаде се общ мемориал в “Долината на падналите” недалеч от двореца-манастир “Ел Ескориал”. Сянка над това “историческо помирение” бе приемането на Резолюция 1481/2006 г. на ПАСЕ за осъждане на престъпленията на комунистическите режими. Тогава испанските левичари в отговор внесоха проект за осъждане на режима на Франко. Той също се прие. Демократите осъждат диктаторите!
И дори в Испания започна дискусия за преименоване на мемориала.
Помирението на франкисти и комунисти не може да е решението на едно демократично общество. Решението на демократите е отхвърлянето на всички недемократични идеологии и режими.
Това трябва да бъде и решението в България!
Дискусията е необходима!