The Guardian: Буш е взел решение за война с Иран

Военната операция вероятно ще започне догодина, преди оттеглянето на Буш от президентския пост през януари 2009 г.

Балансът на силите в Белия дом по отношение на политиката спрямо Иран се е наклонил в полза на започването на военни действия през 2008 г., преди края на президентския мандат на Джордж Буш, съобщава The Guardian, цитирайки резултатите от специално съвещание в Пентагона, състояло се в края на юни. Въпреки че основните критики срещу президентската администрация са по повод политиката й в Ирак, Джордж Буш решил да съсредоточи усилията си върху Иран. “Президентът на смята да напуска поста си, докато ситуацията в Иран не бъде взета под контрол”, посочва добре информиран източник на изданието в Белия дом, пожелал да остане анонимен.

Президентската администрация е убедена, че Техеран, чието влияние в Близкия Изток значително е нарастнало през последните 6 години, е твърдо решен да се сдобие с ядрено оръжие и продължава да въоръжава антиамериканските групировки в Ирак и Афганистан. Основният двигател на привържениците на войната е вицепрезидентът Дик Чейни, а негова опозиция са държавният секретар Кондолиза Райс и секретарят по отбраната Робърт Гейтс.

През 2006 г. Буш подкрепяше Райс, която заедно с Великобритания, Франция и Германия се обяви за увеличаване на дипломатическия натиск срещу Иран. На последната срещу на ръководителите на Белия дом, Пентагона и Държавния департамент обаче, Чейни е изразил безпокойството си от пълната липса на прогрес и Джордж Буш се е съгласил с него. “Балансът на силите се промени и вече има причина за безпокойство”, отбелязва източникът на The Guardian.

По време на съвещанието зам.-държавният секретар Никълъс Бърнс, който отговаря за Иран и е един от основните привърженици на продължаването на преговорите, е потвърдил, че през януари 2009 г., когато Джордж Буш трябва да отстъпи място на своя наследник, разговорите с Техеран все още няма да са дали резултат. Подобен сценарлий не бил по вкуса както на Дик Чейни, така и на Джордж Буш. “Политическият капитал за влияние на Чейни в момента е силно ограничен, но ако той реши да го концентрира върху този конкретен, единствен въпрос, е възможно да повлияе върху хода на събитията”, коментира в тази връзка д-р Патрик Кронин (Dr Patrick Cronin), директор на Международния институт за стратегически изследвания (International Institute for Strategic Studies, IISS) в Лондон.

Източникът във Вашингтон разказва, че Буш и Чейни не вярват, че техните приемници, било то демократи или републиканци, ще се решат на решителни действия срещу Иран. Президентската двойка се отказала от плана иранските ядрени обекти да бъдат бомбардирани от израелски пилоти, тъй като тогава вината в Близкия Изток пак би паднала върху САЩ. “Червената линия минава не през Иран, а през Израел. Ако Тел Авив твърдо реши да атакува, САЩ ще бъдат принудени да действат решително. Вариантите пред Вашингтон ще са 3 – да спрат Израел, да го оставят да свърши работата или да нанесат удара сами”, продължава коментара си Кронин. Британското издание допълва, че почти половината от 277-те военни кораби на САЩ, в т. ч. и 3 самолетоносачи, вече са разположени в района на Персийския залив.

До 2008 г. обаче не се очакват конкретни решения за започването на военна кампания. Дотогава Държавният департамент ще има картбланш да води преговори. Досега нередовните дипломатически контакти по въпроса се осъществяваха само между върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана и секретаря на Висшия съвет за национална сигурност на Иран Али Лариджани. Техеран засега отказва да замрази ядрената си програма, но се съгласи за провеждането на пореден кръг от преговори по въпроса в края на месеца.

Междувременно, ръководителят на МААЕ Мохамед Ел Барадей обяви, че са налице признаци, че Иран забавя темповете на дейностите си по обогатяването на уран в комплекса в Натанц. Представители от централата на МААЕ във Виена посочват, че Техеран обмисля допускането на ядрени инспектори до мястото на строеж на ядрен реактор за производството на плутоний. Изявлението стана факт по време на посещението в страната на делегация на МААЕ начело с зам.-генералния директор на Агенцията Оли Хейнонен. Самият Хейнонен констатира, че в хода на срещите с иранското ръководство са проведени “конструктивни дискусии” с цел изясняването на различни аспекти на иранската ядрена програма.

В рамките на Съвета за сигурност на ООН, САЩ, Великобритания и Франция се стремят да получат подкрепата на останалите държави-членки, за налагането на нови икономически санкции за засилването на натиска срещу Иран, в т. ч. замразяването на сметките на ирански банки и компании, собственост на представители на Корпуса стражи на ислямската революция. Срещу налагането на нови санкции се обявяват Китай и Русия.