Самолетната катастрофа в Сао Пауло разтърси здраво властите в Бразилия

Сред загиналите е лидер на опозиционна партия, президентът Лула Да Силва бе обвинен в престъпно бездействие

Остри критики засипаха бразилското правителство, заради провала на опитите му да повиши безопасността на въздушния трафик и да подобри инфраструктурата на натоварените градски летища, след убийствената катастрофа на летище “Конгоняс” в Сао Пауло, която е вторият тежък авиационен инцидент в страната за по-малко от година, съобщава ABC News.

До рано сутрин в сряда местно време, спасителните екипи успяха да извадят телата на 181 загинали от разкривените останки на самолета и развалините на охпожарения товарен терминал на TAM Linhas Aereas, предава France Presse. Според уточнена информация, на борда на самолета са се намирали 186 души – 162 пасажери, 18 сътрудници на TAM Airlines и 6-членен екипаж. Според представители на авиокомпанията, всички те се смятат за загинали. “Няма следи и шансове за оцелели при катастрофата”, заяви президентът на TAM Linhas Aereas Марко Антонио Болоня (Marco Antonio Bologna).

Според информация, поместена на сайта на авиокомпанията, сред жертвите има и чужденци – перуанец, аржентинец и 2 французи. Според други сведения, на борда на самолета е пътувал и австрийски гражданин. Според близки на загиналите, информацията за националността на пътниците продължава да е неясна, тъй като бордовият списък на полет JJ3054 е бил изготвен и допълван след катастрофата.

Спасителите съобщават и за 25 възможни жертви на земята, в ударените от машината бензиностанция и товарен терминал. До момента в болница са починали 3 от работещите в хангара работници на TAM, а други 18 се смятат за безследно изчезнали. 11 души са настанени в болница с различна степен наранявания, като 4 от тях са в критично състояние.

Директорът по техническите въпроси на бразилските летищни власти Infraero, Армандо Шнайдер Фильо (Armando Schneider Filho) обяви, че проблемната писта на “Конгоняс” ще остане затворена за най-малко 20 дни. Той отхвърли наводнеността на пистата като фактор за трагедията. “Мога да потвърдя, че пистата не е била хлъзгава. 20 минути преди инцидента съоръжението е било проверено от наши инспектори, които не са открили нередности. Трасето е било мокро, но върху него не е имало натрупвания на вода”, коментира Шнайдер. Ръководството на летището наскоро сменило покритието на пистата, за да осигури по-добри възможности за спиране на твърде късото трасе при дъжд. То обаче не е било достатъчно изсъхнало, за да бъдат прокарлани в него брази за отводняването на пистата.

През септември 2006 г. 154 души загинаха при сблъсъка на лайнер Boeing 737 на Gol Airlines с малък самолет над амазонските дъждовни гори. “10 месеца след досегашния най-тежък инцидент в историята на бразилската гражданска авиация стана още по-голяма катастрофа. Ако проверим, какво е направено по въпроса от септември, отговорът е нищо”, заявява Дейвид Флайшер (David Fleischer), професор по политически науки от Университета на град Бразилия. “Това бе предсказана трагедия. Правителството не направи нищо, за да я избегне, заради липсата на административна ефикасност и цялостната си некомпетентност в областта на авиационната безопасност”, посочва местният политически анализатор Лусия Иполито (Lucia Hippolito).

От месеци опасенията във връзка с авиационната безопасност са основна тема в комисиите на местния Конгрес, а пилотите и диспечерите от години предупреждават за риска, който представляват късите и хлъзгави писти на най-натовареното летище в Бразилия. Разположено на броени километри от центъра на Сао Пауло, “Конгоняс” приема средно 630 полета от всички части на страната и Южна Америка дневно, а дългите трансокеански и трансконтинентални рейсове се поемат от разположеното на 25 км. от центъра международно летище “Жуарульос” (Guarulhos-Govenor Andrе Franco Montoro International Airport).

Президентът Луиш Игнасио Лула Да Силва (Luis Inacio da Silva) е обвиняван в неспособността да измъкне контрола над тражданската авиационна система от ръцете на военните, които координират работата на всички диспечери на въздушния трафик. Пресата и опозицията обвиняват Министерството на отбраната, че е запълнило ръководните позиции в Националната авиационна агенция с подставени лица с малък или никакъв опит в областта. 

Наблюдателите посочват, че драмата в Сао Пауло определено ще има политически последствия, най-малко поради факта, че сред загиналите е и 51-годишният конгресмен Жулио Редекер (Rep. Julio Redecker), който е лидер на опозиционната Бразилска Социалдемократическа партия. “Президентът Лула трябва да действа, не да говори. В противен случай мандатът му ще остане белязан от болката и страданието на множество бразилци, които все още можеха да са живи”, се посочва в изявлението на партията по повод смъртта на Редекер. Разследванията на Конгреса по проблема с авиационната безопасност повдигнаха много въпроси за недостатъчното финансиране на системата за контрол на въздушния трафик, липсата на радарно оборудване достатъчно инвестиции в летищната инфраструктура, във време когато авиокомпаниите трудно смогват да поемат наплива на пътници заради бума на бразилската икономика.

Кацането на дългата 1939 метра писта на летище “Конгоняс” е предизвикателство за всеки пилот, подобно на кацането на борда на самолетоносач. Ако самолетът не докосне земята в първите 300 метра от пистата, те трябва отново да излетят, и да кръжат над летището, в очакване на нов опит за кацане. Недобрата настилка става още по-коварна при дъжд, когато се превръща в пързалка. Това кара много от специалистите да смятат именно пистата за основна причина за катастрофата. Подобно на други натоварени, градски летища, “Конгоняс” е заобиколено от сгради и пътища, което не позволява препоръчаното от инспекторите по авиационна сигурност удължаване на пистите.

Само ден преди катастрофата други 2 самолета излязоха от края на пистата, а в условията на проливен дъжд на 22 март Boeing 737-400 спря на броени метри, преди да излезе на натовареното шосе край летището. 

През февруари федералният съд закратко забрани използването на пистата от пътнически самолети Fokker 100, Boeing 737-800 и Boeing 737/700, но решението бе отхвърлено от Апелативния съд с мотивите, че опасенията в областта на сигурността не могат да оправдаят сериозните икономически усложнения от забраната. Моделът на Airbus А320 не бе в списъка със забранени за използване самолети, но пистата на “Конгоняс” се оказа твърде къса и за него.

Директорът на Центъра за разследване и превенция на въздушни инциденти към бразилските ВВС, бриг. генерал Жорже Керсул Фильо (Brig. Jorge Kersul Filho), заяви, че пилотът на разбилата се машина също е опитал да излети отново, но е започнал маневрата твърде късно. “Това че е прескочил булеварда край летището показва, че е опитал да излети преди катастрофата. Ако не беше опитал да излети, лайнерът щеше да забие нос в края на пистата”, посочи Керсул Фильо.

Видеозапис на кацащите самолети доказва също, че полет 3054 на ТАМ от Порто Алегре е заходил за кацане с много по-голяма скорост, отколкото останалите самолети, уточнява сенаторът Деонстенис Торес (Sen. Deonstenes Torres) от Сенатската комисия за разследване на проблемите с гражданската авиация. “Част от пистата, която повечето самолети изминават за 11 секунди, катастрофиралият лайнерл е взел само за 3”, посочи Торес. Той допълни, че 2-те “черни кутии” на машината са открити и изпратени за разшифроване и анализ в САЩ. На място инцидентът се разследва от инспектори по авиационна безопасност от Бразилия, САЩ, Франция и Германия. 5 експерти по безопасността на концерна Airbus също са отпътували към Сао Пауло, за да се включат в разследването.

Катастрофиралият Airbus A320 е бил закупен от TAM от костариканската авиокомпания TACA през декември 2006 г. “Самолетът имаше само 26 320 летателни часа и бе в перфектно състояние по отношение на техническата поддръжка и полетните си възможности”, се посочва в изявление на ръководството на TAM Linhas Aereas. Вицепрезидентът на компанията, Алберто Фахерман (Alberto Fajerman) допълни, че и двамата пилоти са били опитни командири с по над 10 000 летателни часа.