(фото: sxc.hu)

Отмъщение – Част I

Автор Владо Трифонов
Игрален сценарий
Сценарият е регистриран и нотариално заверен.

ИНТЕР./ЕКСТ. СЕЛСКИ МАГАЗИН В ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ. ДЕН.

Мъж към 80-те, с набола прошарена брада и насечено от бръчки лице купува брашно, сол и захар в чували. Пробва съдържанието с пръст.

Изважда дълбока кожена кесия и отброява нужната сума. Подава парите на магазинера. Прави му знак да задържи рестото.

Пред магазина има два коня. Мъжът вдига чувалите един по един и с лекота ги мята на конете. Здраво ги закрепва.

ЕКСТ. СТРЪМНА ПЛАНИНСКА ПЪТЕКА. ДЕН.

Чува се тропот на копита. Зад голяма скала се появява кон с ритмично полюшващ се на него ездач. Изглежда е задрямал.

Завързан за първия, появява се втори кон, натоварен с чували. Конете сами спират да си починат.

По хоризонта са разхвърляни върхове във всевъзможни форми, поръсени с жълто и червено.

Долу в ниското примигват бяло водите на язовир.

Събудилият се мъж отривисто изоква на конете и те отново поемат по стръмното.

ЕКСТ. ПОЛЯНА. КАМЕННА КЪЩА. ДЕН.

Кошара високо в планината.

Плющене на крила - изплашена птица изхвърча от храстите.

Кичеста поляна с разпиляни наоколо овце; дивите череши са цъфнали. Каменна къща с квадратни прозорчета и дървен чардак.

Две рунтави кучета се спускат, въртят опашки.

Мъжът сваля чувалите и ги вкарва в къщата. Стъпва внимателно по остро скърцащите дървени стълби.

ЕКСТ./ИНТЕР. ЗДРАВНА СЛУЖБА. ДЕН.

Село в подножието на планината. Досами шосето - измазана в бяло къщичка с две стаички и миниатюрна кухня. Отпред е подпряно колело. На къщичката има надпис: „Здравна служба”.

Млада жена изважда от малка стъклена витрина таблетки, шишенца, памук, бинт, спринцовка и игли. Слага ги в платнена чанта с избродиран на нея червен кръст. Това е Айтен – българо-мохамеданка с красиво лице и здрава фигура.

В другата стая има маса, два стола, два кревата застлани с цветни одеяла, детско бюро с настолна лампа, стар компютър и печка с кюнци. На стената - етажерка с медицински книги. Момиченце със сламени коси е седнало по турски на кревата до прозореца и старателно рисува. Казва се Сибел. Нарисувала е планина, къща с комин и един човек отпред.

ЕКСТ. НЕДАЛЕЧ ОТ ЗДРАВНАТА СЛУЖБА. ДЕН.

Мърляв минибус е спрял на разстояние. Вътре има двама мъже и жена. И тримата са с тъмни очила; наблюдават къщата. Това са Черния, Фишека и Мария(Блъди Мери).

ИНТЕР./ЕКСТ. ЗДРАВНА СЛУЖБА. ДЕН.

АЙТЕН

(отваря вратата на стаята, където е Сибел)

Сибел, аз тръгвам. Ако огладнееш хапни хляб и сирене. Като се върна ще си сготвим нещо вкусно.

Айтен маха с ръка на Сибел отвън. Сибел маха с ръка на Айтен отвътре.

ЕКСТ./ИНТЕР. СЕЛСКА КРЪЧМА. ДЕН.

Схлупена постройка с надпис: Кръчма.

Вътре са седнали 4-5 души. Седят наредени един до друг, пушат с наслада, посръбват кафе и разменят мисли.

СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ

(клати глава и пророкува)

И селото ще си иде, и ние ще си идем, помен няма да остане. Щото сме научени да работим, не да крадем. Таквиз като нас вече никой не ги ще.

КРЪЧМАР

То сега с Европейския съюз белки го оправят пътя най-сетне. Да се качи с колата някой чужденец да ни види какви сме, що сме.

СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ

Да ни види на какъв хал сме, че сетне да ни разнася.

СЕЛЯНИН С ЧЕРНО ТАКЕ

Колко години вече стана. До Луната да беше тоя път, да го бяха направили.

СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ

Абе дойдат, забият по едно колче и само се оглеждат за печено агне!

КРЪЧМАР

То сега с Европейския съюз ще се оправим. Тъй мисля аз. Тамам ще стане.

СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ

Тамам, ама за кого? На бедни като мен Европейския съюз нищо няма да даде.

СЕЛЯНИН С ЧЕРНО ТАКЕ

Ще дадат на мафията, щото такъв им е пазарлъка. Далаверата им такава. А ние...

СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ

А ние по един магарешки …

ЕКСТ. ГОРА. ДЕН.

Екипиран с бинокъл и пушка, дядо Ферад напредва през гората.

Зад него пристъпя конят му със спусната отпред юзда.

ИНТЕР. СЕЛСКА КРЪЧМА. ДЕН.

СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ

Искам аз да ги питам тия от Европа, що не дадат еврото на нас, бе джанъм? Туй фондове, мондове, всичкото пак при комунистите отиде.

Що не дойде нещо и при нас? Ай, да му се не види!

КРЪЧМАР

Сега барем си свободен, аркадаш. Можеш да ходиш, където си искаш. И в Швейцария можеш да ходиш, ако щеш. Ама преди не можеше да излезеш от селото.

СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ

Че аз пак не мога. Щото те свободата за тях си я туриха. Да са свободни повече да крадат. Пък на мен и на теб – магарешкия.

ЕКСТ. ГОРА. ДЕН.

Дядо Ферад отмества препречило се на пътеката дърво. Оглежда някакви следи от животни.

На едно място земята е изровена. Загребва шепа пръст, дълго и старателно я мирише.

ЕКСТ. СЕЛСКА КРЪЧМА. ДЕН.

Дядо Ферад завързва коня за дървото отпред и влиза в задимената стаичка.

ИНТЕР. СЕЛСКА КРЪЧМА. ДЕН.

ДЯДО ФЕРАД

Хаир олсун.

Цялата кръчма му отговаря в един глас: Саол.

Правят му място да седне.

Кръчмарят туря джезвето на печката. Отваря една лимонада за новодошлия.

СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ

(дружелюбно потупва дядо Ферад по гърба)

Как е дъщерята, аркадаш? Пише ли от Европа?

ДЯДО ФЕРАД

Пише, бе. Що да не пише? Много работа. Ама и много пара. Не като тук.

СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ

Ашколсун! Барем младите хаир да видят.

КРЪЧМАР

То късмет, че кандисаха да ни вземат!

ДЯДО ФЕРАД

За нас късмет. За Европа хич. Туй, Европа, голям дерт я чака. Много мафия в България. Айдуци много.

Всички хорово се съгласяват: Много, много!

СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ

Комунисти и мафия. В цял свят ги сурнаха, тук още ни дармелят, бе. Ай, да му се не види!

Кръчмарят носи кафето на дядо Ферад.

СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ

Туй след време няма да има българи, казвам ви.

СЕЛЯНИН С ЧЕРНО ТАКЕ

Че каква ще е тая България без българи?

СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ

Хептен и турци като мен няма да има, казвам ви.

КРЪЧМАР

(майтапчийски)

Ама ти турчин ли си, аркадаш?

СЕЛЯНИН С ЧЕРНО ТАКЕ

Европейски турчин е той! Български-европейски турчин!

СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ

(сочи с пръст през прозореца)

Моята Европа ей я отсреща. Два квадрата. Гробищата - там ми е на мен надеждата.

Останалите мълчаливо поглеждат навън.

ЕКСТ./ИНТЕР. ПРИ АЛИ АГА. ДЕН.

Преметнала на гръб чантата с червения кръст, Айтен върти педали покрай тютюневи нивички. Спира до къща с изронена мазилка. Подпира колелото на камъните и бута паянтовата вратичка.

Прилегнало в двора куче вяло помръдва опашка; една котка се заплита в краката й.

Пред къщата е седнал възрастен човек. На шията си е завързал вълнено шалче. Държи паница пълна догоре с жито. „И-кур-р-р-р, и-кур-р-р-р”, издава мамещи звуци старецът и ръси житото пред себе си.

Десетина кокошки и един едър петел с голям гребен кълват в краката му.

АЙТЕН

Добър ден, Али ага. Днес ми се виждаш много добре?

АЛИ АГА

А-а, Айтен, ти ли си? Бива, бива. Влизай, къзъм.

Старецът се усмихва приветливо и с мъка се надига от столчето.

АЛИ АГА

Не ги искам тия инжекции, ама... „И-кур-р-р” (хвърля още една шепа жито на кокошките)

АЙТЕН

За добро е, Али ага.

АЛИ АГА

Както речеш. Аз на теб най-много вяра имам. На друг не вярвам аз. Не мога, бе джанъм! Не мога да се наведа молитвата да направя.

Двамата влизат в къщата.

АЛИ АГА

Сядай сега. Тя инжекцията няма да избяга.

Отива в кухничката, носи чиния със сварени яйца и една солница. Слага ги на ниска масичка.

АЛИ АГА

Ха си хапни сега.

АЙТЕН

Ама Али ага, няма нужда! Посещения ме чакат...

АЛИ АГА

Теб посещения може да те чакат, ама яйцата няма да те чакат.  Хайде, къзъм! От мойте кокошки са. Пари като няма, барем яйца да има. (смее се добродушно)

Двамата вземат по яйце, чукват ги едно в друго. Люпят ги съсредоточено, в мълчание.

АЛИ АГА

Ишаллах! Тебе те обичам аз, че си весела и че си добра. Туй дето помагаш на хората.

Посоляват яйцата и бавно дъвчат.

 АЛИ АГА

Аллах иска от нас човещина. Весело да се живее. С добро да се живее. Ама кой да чува.

ЕКСТ./ИНТЕР. ЗДРАВНА СЛУЖБА. ДЕН.

Блъди Мери излиза от минибуса и тръгва към здравния пункт. Стига до оградата, наднича през прозореца.

Вътре в къщата Сибел рисува. Вдига глава и вижда непознатата.

Блъди Мери сочи с пръст първо към себе си, сетне към къщата. Сибел отива да й отвори.

Блъди Мери е застанала на прага на вратата. Сваля черните очила и широко се усмихва.

БЛЪДИ МЕРИ

Здравей макаронче! Майка ти тук ли е?

СИБЕЛ

Мама отиде да лекува болните.

БЛЪДИ МЕРИ

Ще ме пуснеш ли да вляза? Главата нещо много ме цепи. Сега нали ти си лекарката?

СИБЕЛ

Аз не съм лекарка. Аз още не ходя на училище. Чак от догодина. Моля, влезте.

Блъди Мери влиза първо в едната, после в другата стая. Оглежда любопитно книгите, наредени на етажерката. Взема една, прелиства я набързо, затваря я шумно и я връща обратно.

СИБЕЛ

Ти, лельо, можеш ли да четеш?

Без да отговори Блъди Мери сяда на кревата на Сибел. Поглежда към рисунката.

БЛЪДИ МЕРИ

Мно-о-о-го хубава рисунка! Кое е това страшилище, макаронче?

СИБЕЛ

Това не е страшилище, лельо. Това е дядо. Той живее в планината и утре с мама ще ходим при него. Аз ще остана там за през цялото лято.

Загледала се е в черните ботуши на жената.

БЛЪДИ МЕРИ

Чудесно, макаронче! Ама стига си ми викала лельо. И как се казва дядо ти?

СИБЕЛ

А ти стига си ми викала макаронче.

Изведнъж Сибел се сеща за главоболието на своята гостенка и се плесва по челото.

СИБЕЛ

Теб нали те болеше главата? Чакай ме тук малко.

Отива в другата стая и след малко донася хапчета в чинийка. Оставя ги на леглото. Излиза и се връща с чаша вода. Подава я на Блъди Мери.

СИБЕЛ

(със строга „лекарска” интонация)

А-спи-рин. Давам ти две. Моля, изпийте ги веднага.

Блъди Мери взема чашата и я задържа в ръката си.

БЛЪДИ МЕРИ

Значи утре ще ходиш при дядо и при баба. Много добре.

Сибел се качва на кревата и сяда срещу жената. Скръства крака и внимателно я поглежда.

СИБЕЛ

Ще ходя само при дядо, защото баба я стъпка вола.

БЛЪДИ МЕРИ

А-у-у, колко лошо! Не разбрах как се казва дядо ти?

СИБЕЛ

Дядо ми се казва Ферад. Аз се казвам Сибел, а мама се казва Айтен. Мама е медицинска сестра и се учи за лекар. Ходи да лекува хората в нашето село, обаче ходи и на другите села. Знаеш ли, мама има колело!

БЛЪДИ МЕРИ

Ами татко къде е, красавице? На работа ли е?

СИБЕЛ

Аз нямам татко. Ама ти изпи ли си аспирина? Ще ти донеса едно нещо и за кръвното. Хайде, изпий!

Блъди Мери ще не ще изпива хапчетата, под контролиращия поглед на Сибел.

ЕКСТ. ПАЗАР ЗА ЖИВОТНИ. ДЕН.

Всеки е дошъл с някаква жива стока за продан: коне, магарета, крави и волове. След оживени пазарлъци става и по някоя сделка.

Дядо Ферад също е тук. Докарал е крава, опитва се да я замени за кобила. Обикаля, оглежда, преценява, заговаря се с тоя-оня.

В единия край на пазара е тръгнал разговор за българския и европейския добитък: чий е по-качествен.

Оформили са се два лагера. Едните подкрепят националните достойнства на българските говеда, другите клонят към европейските говеда.

ШКЕМБЕСТ ЗДРАВЕНЯК

(авторитетно)

Ония крави са по-дебели и дават повече мляко. Ама това е щото в Европа селяните са богати и имат с какво да си хранят стоката.

КЛЬОЩАВ СОБСТВЕНИК НА ЕДЪР КОЧ

(пали се)

Обаче на нашите пък месото им е по-сладко, че ядат хубава трева. На европейците тревата им мръсна, хич не става за ядене.

ШКЕМБЕСТ ЗДРАВЕНЯК

(подкачливо)

Ти кога яде от тяхната трева, бе аркадаш.

Наоколо се засмиват без злоба.

Черен като катран циганин (името му е Хасан) с длъгнесто лице и неестествено голям и крив нос, снове между животните и хората. С едната ръка непрекъснато се драпа отпред и отвеяно се хили. Присламчва се ту към тая, ту към оная групичка. Заглежда животните.

ЕКСТ./ИНТЕР. В ДЖИПКАТА. ДЕН.

По пътя вървят две фигури. Едната е с голяма раница на гърба. Другата – с малка раничка. Отблизо разпознаваме Айтен и Сибел. Зад тях с пукот се задава мръснозелена руска джипка от миналия век. Пълна е с хляб и бира. Спира на мощни тласъци.

Айтен отваря вратата.

АЙТЕН

Здрасти. Ще ни караш ли до язовира?

Това е местния магазинер, плешив, по сив потник, който в някогашни времена е бил бял. Дъвче кибритена клечка.

МАГАЗИНЕР

Докторке! Качвайте се.

Двете се настаняват на седалката отпред. Джипката отново изревава и потегля с отскок.

МАГАЗИНЕР

При стария ли?

АЙТЕН

При него. Оставям Сибел и обратно. Имам изпити да готвя.

МАГАЗИНЕР

Ще готвиш, докторке, щом трябва.

АЙТЕН

Още не съм станала докторка.

МАГАЗИНЕР

Чувай сега, ти за нас си докторка. Нищо че я нямаш тапията. Тя, тапията не лекува. Тук трябва да имаш, тук! (чука се по гърдите) Колко доктори с тапии има, знаеш ли? Ще те уморат и окото им не мигва.

След известна пауза продължава:

Туй в България професори и доктори бол, ама хората няма кой да лекува. Бива ги да приказват само и парите да вземат.

АЙТЕН

(несмело)

Абе има и свестни.

МАГАЗИНЕР

Може и да е имало, докторке. Едно време. Сега тия дето са останали - янлъш работа. Умориха брата. (пауза)

Брата, като падна на главата, в София го заведох. При тоз професор, при онзи професор, никой нищо не ти казва, всеки пари иска. Най-накрая го оперираха, ей такваз бубуна му цъфна отгоре, разбираш.(забучва показалец в главата си)

И замина брата. Отиде си. Професорът сетне вика: туй не се лекува. Абе шейтан, като не се лекува, защо взе парите?

Превключва скоростите. Изплюва ядно клечката през стъклото.

След малко му минава и вече е по-спокоен.

МАГАЗИНЕР

Твоят старец скоро беше идвал в магазина. Пусни ми, вика, телевизора, да слушам новините. Накъде на терсене върви света, вика, искам да чуя.

Слуша каквото слуша той новините, направихме малко лаф моабет, разбираш, туй-онуй дереджето да обсъдим, бре, то станало 12. И през нощта тръгна нагоре да се връща.

Че то и луна нямаше никаква. Черна нощ, разбираш.

АЙТЕН

Казвам му, тате, стига с тая планина, стига с тия животни. Слез при нас. Място има, ще се съберем. Ние със Сибел в едната стая, ти в другата. Медицинска сестра съм, ветеринар съм, аптекар съм, лекар съм - от глад няма да умрем. Ама той не, та не. При мене, казва, е джеллет, рая. Не мърдам оттук.

СИБЕЛ

(подрусва се на седалката и се смее)

Не мърдам оттук.

АЙТЕН

На Сибел й е хубаво горе. То и на мен, да ти кажа. В друг свят сякаш съм.

МАГАЗИНЕР

Веднъж беше тръгнал кобила да купува, щото вълците му изяли старата. Дошла глутница горе, десетина вълка, разбираш, гладни, жадни. Нападнали овцете, три овци вдигнали. На другия ден старият намерил кобилата. Цялата изядена. Бременна била, аха да ражда. Изяли я барабар с кончето, разбираш. Тогава му видях сълзи на очите. Майтап няма.

И двамата млъкват за известно време.

АЙТЕН

(сочи към пейзажа покрай пътя)

Красиво!

МАГАЗИНЕР

 (поглежда встрани)

Пари като има, всичко е красиво. Пари като няма, какво да му е красиво.

Джипката лудо се мятка насам-натам, задавя се, вие, аха да спре, сетне пак се юрва напред.

АЙТЕН

Казвам му, тате, ако не искаш с нас, иди при братята си. Един имаш в София, друг имаш в Истанбул. Откога те канят, вземи, че иди. А той: в Турция има терористи, там трепат невинни хора. Ти, казва, дъщеря, май лошото ми искаш.

Зад един остър завой се открива беседка. До беседката – каменна чешма с голямо корито. В коритото са цамбурнали десетина бутилки.

Оживена компания. Едни развиват мазни хартии, други набучват мръвки на шишове, трети се въртят наоколо и доволно потриват ръце.

Магазинерът им бибитка. Спира джипката. Излиза от кабината, минава отзад и вдига брезента. Изважда две каси бира и една щайга хляб. Оставя ги встрани на пътя.

Джипката с грохот отпрашва.

МАГАЗИНЕР

(към Айтен)

Тия са от ловната дружинка. Сега като подкарат, чак нощес ще мирясат. Мезето си го купуват от магазина, щото то от бракониери не остана ни сърна, ни глиган, разбираш.

АЙТЕН

Добре де, казвам, като не искаш в Истанбул, в София иди. С вуйчо ще си правите компания. Че като скочи! Къде, казва? В София? Нали бях в София, нали му ходих на гости – жив щях да умра там!

Шофьорът поглежда към Айтен, върти глава, един вид „ама че работа”, почесва се по темето.

Джипката прави серия от стръмни пропадания и набирания.

АЙТЕН

Отрова е туй София, казва, не е град. И хората не са хора. От вълка бетер. Вълкът ще убие от глад, да се наяде. А в София ще те убият от лошотия. В София, казва, е джехенем, ад. Не стъпвам там.

МАГАЗИНЕР

Бях аз в София. Видях. Бандити и боклук.

Пуска радиото, което представлява уникална инсталация от дебел картон, голямо копче и оголени жички. Чува се неясна музика.

Доста зад тях се движи бусът с тримата.

ЕКСТ. РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. ДЕН.

Висок зид от червени тухли. Зад него е опъната двойна телена мрежа с шипове.

Видеокамери, следящи движението отвън и отвътре. Сензорни лампи през десетина метра. Тежка желязна врата на релси.

В ограденото пространство се е ширнала помпозна сграда от мрамор и стъкло.

ИНТЕР. РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. ДЕН.

Боса е застанал по средата на огромен хол. Докарал се е с кожени сандали на босо, бермуди в жълто-червени разцветки, военна фуражка на главата и два кобура под мишниците, със затъкнати в тях пистолети.

Оглежда се в огледалото, което заема изцяло една от стените. Неестествено късите, тънки и криви крака, стърчащи изпод бермудите, рязко контрастират с масивната горна част на тялото.

Зад грамадни витрини са наредени бутилки с вино, различни марки уиски и всевъзможни видове руска водка. Разчитат се етикетите на „Московская особая”, „Староруская”, „Пшеничная”, „Посолская”, „Имперская”, „Столичная”...

Боса изважда бутилка „Калашников”. Пуска диск в уредбата.

Прозвучават първите тонове на „Танц на смъртта” от Камий Сен-Санс. Боса притиска любовно бутилката до бузата си и със ситна танцувална стъпка, в такт с музиката, се засилва към една от витрините. Стига на сантиметри от нея, грациозно се завърта на пета и се понася обратно.

Спира по средата на хола. Отпива дълга глътка, сетне звучно целува бутилката. Оставя я бавно на масата и светкавично изважда единия от пистолетите. Хваща го с две ръце, заляга и се прицелва в невидим враг.

„Ну гад, погоди!” – мощно изревава Боса и стреля през отворената тераса в няколкото мишени, забити отпред в градината.

„Танц на смъртта” набира темпо. Танцът на Боса също. Прави сръчно кълбо напред, застава на коляно. Изважда и другия пистолет.

Прицелва се. Изкрещява: „Убью, мадър факър!” Стреля, докато изпразни и двата пълнителя.

Музиката свършва. Боса се изправя запъхтян. Удря още една глътка и излиза от хола.

След малко се появява отново. Облечен е в светъл копринен костюм, луксозни бели обувки, тъмна риза и шикозна вратовръзка с орнаменти.

Обилно се напръсква с одеколон от голямо шише с помпичка. Оглежда се одобрително в огледалото на една от стените и донаглася възела на вратовръзката.

ЕКСТ. СОФИЯ. ДЕН.

Голям черен джип „Мерцедес” с тъмни стъкла, ескортиран от две черни лимузини, пердаши по софийските улици.

Централно кръстовище. Луксозните возила профучават на червено. В спрялата наблизо полицейска кола двама униформени небрежно се разсейват.

ИНТЕР. ОФИЦИАЛЕН ПРИЕМ. ДЕН.

Дефиле на скъпи тоалети и мощни телеса.

Държавни и партийни величия с охранени муцуни и тежко провиснали шкембета, редом до половинките си – лоени топки с перлени нанизи. Размяна на фалшиви любезности.

Лакоми очи, вторачени в отрупаните с всевъзможни филенца и мезенца маси.

Боса води доверителен разговор с видна държавна персона. Стоят един срещу друг на близко разстояние. И двамата са с чаши вино в ръцете.

ДЪРЖАВНА ПЕРСОНА

Вървят ли нещата?

БОСА

Бива.

ДЪРЖАВНА ПЕРСОНА

Идват избори.

БОСА

Колко?

ДЪРЖАВНА ПЕРСОНА

Колкото душа даде.

БОСА

Става.

Чукват наздравица.

На почтително разстояние чакат и други мераклии за разговор. Никой не се осмелява да ги прекъсне.

ЕКСТ. ЯЗОВИР. ДЕН.

Джипката спира досами язовирната стена. Айтен и Сибел слизат. Допотопното возило отново потегля с ръмжене и подскоци. Двете махат на шофьора.

Айтен и Сибел тръгват по стръмна пътека нагоре в планината. Преди да навлязат в гората се обръщат назад, за да погледнат към язовира, лъснал в краката им. В този момент се чува многократно щракане.

Бусът е спрял на разстояние. Черния държи фотоапарат с дълъг обектив. Подава го на Блъди Мери. Тя поглежда заснетите кадри.

ЕКСТ. ЗДРАВНА СЛУЖБА. НОЩ

Бусът бавно се движи със загасени фарове. Спира на метри от здравната служба. Вътре свети. Плахо почукване.

Айтен отваря вратата, на прага са застанали Блъди Мери със страдалческа физиономия и Фишека.

БЛЪДИ МЕРИ

Добър вечер. Извинявайте, че така късно. Това е мъжът ми. Аз и преди съм идвала, вашата дъщеричка ми помогна, много симпатично дете. Може ли?

Айтен ги кани да влязат.

Поглед на къщата отвън. Не след дълго лампата в стаята изгасва. В тъмнината се появява Блъди Мери, след нея Фишека, преметнал безжизнената Айтен на рамо.

Бусът отпрашва по безлюдното шосе. Някъде пролайва куче.

ИНТЕР. ОФИСА НА БОСА. НОЩ.

Едната от стените се е превърнала в огромен екран. Виждат се строени в редица млади жени и непълнолетни момичета с изплашени лица.

Оператор с камера и слушалки на ушите минава от обект на обект, снима лицата им, гърдите, краката. Стига до Айтен. Показва в едър план лицето и гърдите й. Продължава нататък, сетне минава обратно по редицата. Отново е при Айтен. Задържа камерата повече, отколкото при другите.

„Тази ми я доведете” - чува се в слушалките гласът на Боса.

Влиза Черния, побутвайки Айтен пред себе си.

БОСА

(зад светещата на бюрото лампа, благо)

Хубаво момиченце. Твое ли е. Да ти е живо и здраво.

Подхвърля пред Айтен снимка, на която са двете със Сибел.

Айтен поглежда снимката. Втрещява се.

БОСА

(много възпитано)

Покажи ми ги.

В първия момент тя не разбира, за какво става дума.

БОСА

Покажи си гърдите.

Айтен не реагира.

Боса се измъква зад масивното бюро и приближава към нея. Черния я сграбчва за лактите отзад и силно ги притиска един към друг.

Едрият бюст напира да изхвръкне. Боса внимателно разкопчава копчетата на бялата дантелена блуза. Очите му са светнали.

Черния крадешком занича и той да види.

АЙТЕН

(успява да се овладее; с професионална загриженост)

Мисля, че сте много болен. Трябва да се лекувате. 

БОСА

(гледа я втренчено; минава доста време, докато проговори)

Ти ще ме лекуваш.

ИНТЕР. РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. НОЩ.

Айтен лежи просната по корем върху широка спалня. Вързана е така, че да не може да мръдне.

Чуват се звуци като от парен локомотив. Бутилките зад витрината тревожно цинкат.

Космати, хилави израстъци в три-четвърти чорапи припряно се отъркват в хубави женски крака.

Оросено с пот голо теме.

Черния и Фишека - широко разкрачени, с кръстосани отпред ръце, охраняват любовната игра на шефа си. Тактуват с глави в синхрон с пухтенето му.

ЕКСТ. КОШАРА. ДЕН.

Зима. Овцете в кошарата са се скупчили една в друга.

ЕКСТ. ПОЛЯНА. ДЕН.

Силен вятър фучи и вдига във въздуха кълбета снежен прах.

ИНТЕР. КАМЕННАТА КЪЩА. ПРИВЕЧЕР.

От комина се вие дим. Вътре бумти голяма желязна печка. Върху печката ври тенджера.

Дядо Ферад и Сибел се приготвят за вечеря. Сибел слага върху мушамяната покривка две лъжици и две паници. Дядото ги пълни догоре с чорба. Нарязва две дебели филии хляб. Изважда от долапа глава чесън и солница.

Сядат на дървената маса.

Портрет на Айтен виси на стената. Двамата поглеждат едновременно към снимката, сетне шумно засърбват.

ИНТЕР. ЯХЪР. ДЕН.

Кобилата ще ражда. Дядо Ферад е клекнал до добичето. Полека издърпва кончето.

Сибел е стиснала юмручета, събрала ги е до устата си и с разширени очи наблюдава раждането.

Строгият глас на дядото я сепва. Тя бързо му подава слама и двамата започват да обтриват току-що роденото конче.

ДЯДО ФЕРАД

(усмихва се)

Женско. Твое е. Тури му име каквото щеш.

СИБЕЛ

(без много да му мисли)

Кони.

ИНТЕР. РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. НОЩ.

Боса отваря голям, стар куфар. Вътре има сгъната военна униформа и фуражка. Бърка под фуражката и изважда снимка на жена в униформа.

Боса дълго гледа снимката, завладяват го спомени.

ИНТЕР. ЖИЛИЩЕТО, КЪДЕТО БОСА Е ЖИВЯЛ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ. ДЕН.

Едно пет-шестгодишно момченце с къси панталонки е седнало по средата на стая, отрупана с танкове, камиони, картечници, пушки, автомати и прочие „бойна” детска техника.

Отива в друга стая и застава пред голям гардероб. Отваря го. Донася дървено столче, качва се на него и започва да отмества една по една закачалките с дрехи. Намира каквото търси: униформа с пагони на полковник и фуражка с петолъчка.

Две малки ръчички внимателно издърпват чекмедже. В чекмеджето има истински боен пистолет.

Застанало пред огледалото, момченцето се оглежда с ококорени от вълнение очи. Куртката му стига до пръстите на краката. Фуражката е покрила ушите и половината от лицето. Стиска пистолета с две ръце и го насочва към огледалото. Прицелва се и стреля наужким: „пуф-пуф-пуф”.

Въоръженият фърфалак се придвижва към хола. Нищо неподозираща рижава котка дреме на дивана. Невръстният милитарист обхожда противника (дремещата котка) в гръб, надвесва се над нея и открива бясна стрелба. „Пуф-пуф-пуф-пуф”, хвърчат плюнки от устата му.

Шашардисаната котка скача и с диво мяукане се запилява нанякъде.

ЕКСТ. СОФИЯ: 60-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК. ДЕН.

Черна лимузина спира пред входа на кооперация. Шофьорът в лейтенантска униформа се обръща към задната седалка и подава затворен плик.

ЛЕЙТЕНАНТ

Ето другарю полковник, както ми бяхте заръчали. За Горанчо.

Полковникът взема плика и го отваря. Вътре има наредени банкноти по сто долара.

ДРУГАРЯТ ПОЛКОВНИК

Благодаря, лейтенант. (с желязна интонация) Парите на експлоататорите-империалисти трябва да са в наши ръце. Колкото повече техни пари са в наши ръце, толкова по-скоро ще им видим сметката.

Свободен си до утре.

ИНТЕР. ЖИЛИЩЕТО, КЪДЕТО БОСА Е ЖИВЯЛ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ. ДЕН.

Полковникът отключва външната врата на апартамента. Влиза в антрето, закача фуражката, изува си ботушите.

Държи белия плик в ръка.

ДРУГАРЯТ ПОЛКОВНИК

Горанчо-о! Горанчо, къде си чеде? Ела да видиш мама какво ти е донесла.

ИНТЕР. БАНЯТА НА СЪЩОТО ЖИЛИЩЕ. ДЕН.

Насапунисаният Горанчо стои изправен във ваната. Две силни ръце със запретнати ръкави енергично го обтриват.

„На мама генералът, той”, казва нежно жената, докато изплаква от сапуна щръкналата Горанчова пишка.

ИНТЕР. РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. НОЩ.

Боса приглажда снимката с ръка и я слага обратно в куфара, под фуражката.

ИНТЕР. РЕДАКЦИЯТА НА ВЕСТНИК. ДЕН.

Виктор работи на компютъра си. От офиса на главния редактор излиза Сюзън и влиза в своя офис на заместник главен. Преди да влезе хвърля един поглед към работното място на Виктор. Погледите им се срещат. Тя се усмихва и му намигва. Той прави същото.

ИНТЕР. АПАРТАМЕНТ. ВЕЧЕР

Виктор и Сюзън в артистично обзаведен, средно голям апартамент. Разхвърляли са се: Виктор по боксерки и тениска, Сюзън – по къс прозрачен комбинезон. Говорят си през стената.

СЮЗЪН

Виктор!

ВИКТОР

Кажи.

СЮЗЪН

Какъв ти е проблема?

ВИКТОР

Нямам проблем.

СЮЗЪН

Не, имаш. Имаш проблем с мен.

ВИКТОР

Добре, имам проблем с теб.

СЮЗЪН

Какъв ни е проблемът?

ВИКТОР

Проблемът ни е, че сме добри в занаята.

СЮЗЪН

Много добри.

ВИКТОР

Много добри. Ти, обаче, се мислиш за по-добра.

СЮЗЪН

Не е вярно. Ти се мислиш за по-добър.

ВИКТОР

Не е вярно.

СЮЗЪН

Не може да сме еднакво добри, нали?

ВИКТОР

Не може.

СЮЗЪН

Тогава някой от нас двамата трябва е по-добър.

ВИКТОР

Така е.

СЮЗЪН

И кой е по-добрият?

ВИКТОР

Познай.

СЮЗЪН

Ти.

ВИКТОР

Позна.

СЮЗЪН

Не си джентълмен. Не се научи. Остана си балканец и туйто.

ВИКТОР

Ти пък си остана британка и туйто.

За известно време и двамата млъкват. Все още са в отделни помещения. Виктор си гледа в компютъра, Сюзън се мотае из кухнята.

ВИКТОР

Сюзън, дай да спрем да пишем и двамата, искаш ли. Аз ще стана земеделец. Ти можеш да станеш шивачка, например. Майка ти нали имаше шевна машина?

СЮЗЪН

Грубиян.

ВИКТОР

Сериозно говоря. Сменяме професията и така си запазваме връзката. Окей?

СЮЗЪН

Лицемер. Никога няма да го направиш и много добре го знаеш. Нито пък аз ще го направя. И това го знаеш много добре.

ВИКТОР

Тогава?

СЮЗЪН

Тогава?

Отново млъкват за известно време.

ВИКТОР

Сю!

СЮЗЪН

Да.

ВИКТОР

Казах ли ти, че заминавам?

СЮЗЪН

Къде?

ВИКТОР

Главният пак ме засилва в Залива. Багдад.

СЮЗЪН

Стига с тоя Залив. Главният е луд. Ти току-що се върна. Утре ще говоря с него.

ВИКТОР

Не е нужно.

СЮЗЪН

Как така не е нужно? Защо да не е нужно? Тази година почти не сме били заедно. Има кого да пратят. Не може все теб да юркат.

ВИКТОР

Аз съм най-добрият. И най-надеждният.

СЮЗЪН

И най-самовлюбеният.

ВИКТОР

Кой само ми го казва?

Виктор влиза в кухнята, Сюзън е в гръб. Виктор я пощипва оттук-оттам. Тя се оставя да бъде увлечена в недвусмислените му закачки и не след дълго се озовават в леглото. Сексът им е бесен; телата им сякаш са създадени да са заедно. Спират да си отдъхнат. Тя запалва цигара, той си налива питие.

СЮЗЪН

Защо не ме пазиш?

ВИКТОР

Защото съм див и забравям.

СЮЗЪН

Сега точно не бива да забравяш.

ВИКТОР

Това е и твоя грижа, захарче. Просто ми напомняй.

СЮЗЪН

Умник. Ако забременея ще те накарам ти да раждаш.

ВИКТОР

На ваше разположение, шеф.

СЮЗЪН

Циник.

През това време Виктор е намерил презервативи и ухилено ги развява пред Сюзън. Започват любовната битка наново, този път обезопасени.

ИНТЕР. БАГДАД - ХОТЕЛСКА СТАЯ. СУТРИН.

На масичката – фотоапарат. До масичката – разтворена фотографска чанта. Гол до кръста Виктор прави на пода лицеви опори. Брои си през зъби.

Изправя се. Поема няколко пъти дълбоко въздух и шумно издишва. Ляга на пода и започва да прави коремни преси. Пак си брои. Спира. Отново няколко пъти дълбоко вдишва и рязко издишва.

Застава срещу огледалото. Заема гард. Прави отклон вляво и нанася десен ъперкът. Сетне отклон вдясно - ляв ъперкът. Светкавично сменя гарда и изстрелва серия от прави удари със завършващо дясно кроше. Отстъпва назад и изненадващо атакува невидимия си противник с рязко маваши (страничен удар с крак) в главата.

Влиза под душа. Излиза, обтрива се с бързи движения. Хвърля кърпата на кревата и чевръсто се облича. Грабва фотоапарата, пъха го в чантата и вече е на улицата.

ЕКСТ. БАГДАД. ДЕН.

Виктор се разхожда по оживена улица. Зад гърба му се чува оглушителен взрив. Инстинктивно се снишава. Огромно парче желязо се забива на сантиметри от главата му.

На 30-тина метра зад него е избухнала кола-бомба. Журналистът тичешком се връща към мястото на взрива. Оглежда се на всички страни. Прикляква, снима.

Викове, стенания... Виктор не престава да снима.

Внезапно застива на място, потресен от онова, което вижда. Русо момиченце е седнало до едно от колелата на колата-бомба и гори. Не мърда, не крещи. Просто седи и гори. Очите й са отворени, гледа право към Виктор. Погледите им се срещат. Две, три, пет секунди.

Виктор излиза от вцепенението и продължва да снима. След малко огънят обхваща момиченцето от всички страни. Вече гори като факла и очите й не се виждат.

Вой на линейка. Стеле се дим. Ужасени хора притичват насам-натам. Едни гасят, други изнасят ранените.

ИНТЕР. БАГДАД - ХОТЕЛСКА СТАЯ. НОЩ.

Виктор лежи на загасена лампа. Фотоапаратът е до главата му. Гледа в тавана. Там като на филмов екран се появяват сцени от деня: момиченцето-факла тича срещу него, доближава го съвсем и се хвърля на врата му. Той също започва да гори. Пада от леглото.

Звъни мобилен телефон. Чува се гласът на главния редактор.

ГЛАВЕН РЕДАКТОР

„Здравей Виктор! Снимката с детето ще излезе на първа страница. Добра работа! Разбрах за аборта на Сюзън. Съжалявам. Пази се, момче!” Затваря.

Виктор гледа слушалката тъпо. Сетне бавно набира номер. Свободен сигнал. Минава доста време, докато отсреща вдигнат.

ВИКТОР

Сю.

СЮЗЪН

Здравей.

ВИКТОР

Защо не ми каза?

СЮЗЪН

За кое?

ВИКТОР

(с раздразнение)

За аборта, естествено.

СЮЗЪН

Не знаех, че те интересува. Пък и ти замина?

ВИКТОР

Това ли е причината?

СЮЗЪН

(след пауза)

Не. Всъщност, не си виновен, балканецо. Просто аз не го исках съвсем.

Виктор мълчи.

СЮЗЪН

Виктор, чуваш ли?

ВИКТОР

Не.

СЮЗЪН

Напускам редакцията. Повишиха ме. Заминавам.

ВИКТОР

Къде заминаваш? Кога заминаваш? Не трябваше ли да го обсъдим заедно?

СЮЗЪН

Виктор, разделяме се.

ВИКТОР

Откъде ти хрумна? Защо да се разделяме? Дай, ще приказваме като се върна.

СЮЗЪН

Няма да приказваме.

ВИКТОР

Как така няма да приказваме! Аз те обичам.

СЮЗЪН

И аз те обичам. (прави пауза) Видях материала ти. Ужасно... Снимката е страхотна!

Виктор се чуди какво да отговори.

СЮЗЪН

Не се сърди. Беше ни наистина супер. Пази се.

ВИКТОР

Чакай, чакай! Какви са тия...

СЮЗЪН

Виктор.

ВИКТОР

Слушам те.

СЮЗЪН

Ти наистина си по-добрият.

ВИКТОР

Сю. Това са глупости! Никой не е по-добър. Чуваш ли?

Стои с телефон на ухото. Връзката отдавна е прекъснала.

ИНТЕР. РЕДАКЦИЯ. ДЕН.

Организиран хаос, типичен за подобни пространства.

Виктор е в офиса на главния редактор.

ГЛАВЕН РЕДАКТОР

Сигурен ли си, че искаш?

ВИКТОР

Абсолютно.

ГЛАВЕН РЕДАКТОР

Приятели сме, все пак длъжен съм да ти кажа: излез в отпуск. Вземи въздух.

ВИКТОР

Благодаря ти. Оценявам грижата. Въздух имам достатъчно. Карай нататък.

Главният това и чака. Поглежда в компютъра пред себе си и започва да си тананика: Изток, Изток.

ГЛАВЕН РЕДАКТОР

Трябва ми материал за организираната престъпност в България. Отвличания на жени, търговия с плът и прочие.

Вкарва някакви данни на компютъра и чуква отривисто Enter.

ГЛАВЕН РЕДАКТОР

Имаш сайт в интернет.(слага очила и чете, като отвреме-навреме поглежда към Виктор зад огромните диоптри)

„Благодарение на новото европейско законодателство нашата фирма за компаньонки може веднага да наеме всички гражданки на Европейския съюз, също и от новите страни-членки!, и то без никакъв стрес от страна на бюрокрацията. Ние ще се погрижим за всички формалности.”

Спира да чете и резюмира бавно:

ГЛАВЕН РЕДАКТОР

Ти си млад, амбициозен британски гангстер със законен бизнес. Собственик си на компания за танцьорки и компаньонки в Лондон. Имаш верига от секс-клубове в цяла Европа.

Необходима ти е свежа стока за заведенията и си тръгнал да се поогледаш на Балканите. Чаровен, умен и безмилостен.

Виктор не изпуска нито дума. След последното изречение скромно поглежда надолу.

ГЛАВЕН РЕДАКТОР

В София наш човек ще те вкара в играта. Казва се Боби. Боби Маестрото. Българин. Касоразбивач. Голям факир! Комунистите го тикват в затвора, но го пускат и става агент на тайните им служби. Мрази ги и в червата. От 1990 работи за Интелиджънс Сървис. Бандитите го уважават. Можеш да му се довериш!

Не давай нищо на багаж! Крадат.

Пристигаш през деня. Не се качвай на такси! Лъжат. Вземи автобус. Слез на „Александър Невски” – това е голяма църква с позлатени кубета. Хотелът е на две крачки.

Баща ти беше българин, нали? Тъкмо ще му видиш родината. (сваля очилата) И си ела жив.

ИНТЕР. СЪЩАТА РЕДАКЦИЯ. ДЕН.

Виктор преглежда вестникарски публикации.

Пред очите му попадат различни заглавия:

The PEOPLE: CHEERS, WE ARE COMING TO RIP YOU “....Bulgarian Mafia bringing heroin, hookers and guns. 45.000 crooks on their way joining EU……”

Daily Telegraph: WOMEN RESIST A HISRORY OF CORRUPTION “....Poor and corrupt nations have entered the EU before, but never has the EU tried to absorb countries that are so poor, so corrupt – and where democracy is so fragile – as Romania and Bulgaria.”

Daily Telegraph: EUROPE’S “WILD EAST” IS READY TO GO WEST “Formed from an alliance of former Bulgarian secret service agents and Communist era weightlifters and wrestlers, they control Europe’s main heroin route from Turkey and have set up sidelines in people smuggling, counterfeiting and government corruption.”

ЕКСТ./ИНТЕР. ЛЕТИЩЕ СОФИЯ. ДЕН.

Виктор се появява на стълбичката на самолета с червен каскет на карета, раница на рамо и фотоапарат на врата.

С бърза крачка прекосява залата.

Малко по-късно вече е на регистрацията на хотела. Получава си ключовете от стаята и учтиво благодари.

ИНТЕР. РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. ВЕЧЕР.

Изминала е една година от отвличането на Айтен. Днес Боса е решил да отпразнуват с всичките му салтанати. Камината в хола е разпалена, на масата е постлана снежнобяла покривка. По средата гори висока свещ.

Четирима сервитьори в безупречни униформи са застанали в четирите краища на масата. Изпънали са се като струни и чакат нареждане.

Айтен и Боса са седнали в срещуположните краища на масата. Отдясно на Боса е поставен звънец с дървена дръжка и пискюл. До звънеца има красива метална кутия.

Боса темпераментно раздрънква звънеца. Четиримата в ъглите се раздвижват. Влиза прислуга с отрупани подноси. Обстановката напомня сборен цитат от филми за живота на висшата аристокрация.

След като са сервирали и напълнили чашите, всички изчезват. Остават онези четиримата. След заповеден жест на Боса и те се изпаряват.

С маниер на изискан джентълмен Боса си затъква отпред бяла платнена салфетка. Вдига чаша.

БОСА

За теб! Че ме търпиш толкова време.

Хранят се. Боса непрекъснато поглежда към Айтен.

Възбуден е. Нетърпелив е.

Става от стола, отваря кутията и изважда златно колие с изящни листа и искрящи по тях скъпоценни камъни.

Минава зад гърба на Айтен. Ритуално закачва огърлицата на шията й.

Сяда на стола си. Гледа я с нескрито задоволство.

БОСА

Много ти отива!

Айтен не устоява на изкушението, оглежда се във витрината и внимателно докосва с пръсти огърлицата.

БОСА

На 2000 години е. Няма друга жена с такова чудо на врата. Ти си единствената.

Продължава да я гледа, не може да откъсне очи от нея. С колието Айтен наистина е неотразима.

БОСА

Половин милион виси на теб. Щатски долари!

продължение...