Блогъри застрашават сигурността на държавата?!

Знаете ли каква отличава журналистите от блогърите? Разлика е в това, че блогърът не търси заплащане за своята дейност, което го прави безкомпромисно свободен.

Казал го е Лорънс Лесиг, един от най-известните теоретици на съвременното онлайн право. Точно тази независимост, разпространявана чрез неконтролирана медиа като интернет, прави въпросните онлайн проводници на "свободното слово" неудобни за всяка държава.

Първоначално става дума просто за хора, които списват свои своеобразни онлайн дневници и публикуват там гледната си точка по значими за тях събития и проблеми. Постепенно обаче те се превръщат в истински коректив на традиционните комерсиални медии. Затова определят блогърството и като "гражданска журналистика", която често се ползва с по-голямо доверие, отколкото вестници, радиостанции и телевизионни канали, финансирани от продажби и реклама. Нарастващото влияние на блогърите се усеща особено силно в епохата, когато поколението на "сърдитите млади хора" гледа с недоверие на хартиените медии, не си губи времето пред малкия екран, предпочита да слуша mp3 музика и да стои онлайн.

По всичко личи, че българската държава също започва да усеща силата на интернет в променящия се свят, макар и много-много да не я разбира. И както обикновено се случва в такива ситуации, незнанието и страхът от различността водят до агресия. Еманация на всичко това е не особено последователната, но за сметка на това изключително рестриктивна политика на българското МВР по отношение на онлайн пространството.

Проверката, която органите на Столичната дирекция на полицията (СДП) предприеха срещу блогъра Михаил Бозгунов заради "опасни" тези в негови онлайн публикации,

Далеч не е първият случай

когато вътрешното министерство се опитва да регулира българския интернет по някакъв свой, изкривен начин. Всичко започва с изградилата се през последните няколко години спонтанна симбиоза между Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) и българския клон на BSA - сдружението, което защитава правата на издателите на бизнес софтуер. Въпросната организация успява да лобира за своите интереси на всички нива на държавната администрация, а отделът за борба с киберпрестъпленията в ГДБОП до голяма степен е моделиран съобразно нейните възгледи. За BSA интернет е по-скоро единствено и само проблем - неконтролируема среда, където се разпространяват продукти с нарушени авторски права. Така за голяма част от българските полицаи интернет вероятно автоматично предизвиква асоциации с престъпление.

На база на това "публично-частно" сътрудничество се стига до серията кампании съвместно с МВР, многозначително наречени "BSA идва във вашия град". Тяхната цел е да принудят българските фирми да легализират своя софтуер. В това по принцип няма нищо лошо. Неприятното в случая е, че цялата държавна машина се използва, за да урежда бизнес взаимоотношения на една-единствена лобистка организация. Че компютри на фирми се задържат за "експертиза" по няколко месеца. И че експертизата се прави не от независим орган, а от специалисти на засегнатата страна BSA.

Следващият сблъсък на МВР с технологиите са поредицата от акции на вътрешното ведомство срещу интернет клубове. Апогеят е изземването на компютрите в най-голямата столична верига "Матрицата". Операцията е не особено адекватен опит на полицията да се пребори с разпространението на нелегално съдържание. Единственото, което постига, е да сплаши някои продавачи на дискове по клубовете. По същото време обаче те вече не са особено необходими - държавата вече е опасана с оптичната инфраструктура на големите интернет доставчици и коаксиалните кабели на кварталните LAN оператори.

Тихомълком, зад гърба на МВР

се ражда българският високоскоростен интернет.

Възходът на кварталните провайдъри кара много българи да се отворят към онлайн технологиите, довежда до западането на интернет клубовете и съвсем логично принуждава МВР да пренесе битката на ново бойно поле, което полицията по-скоро не познава. Дали от незнание, дали по навик, дали под давлението на организации като BSA органите на реда започват да действат изключително грубо. Проваляйки се в опитите си да се справят с големите сайтове, които разпространяват пиратско съдържание с комерсиална цел, българските киберполицаи лансират поредна радикална идея - разследвания срещу крайни интернет потребители - нещо, което би криминализирало половината от населението на България, което слуша mp3 музика. Това се случва след появата на първите торент тракери, позволяващи децентрализирано разпространение на пиратско съдържание. Вместо обаче да събира доказателства срещу собствениците на сайтове като Data.bg или ArenaBG, полицията предпочита да се измъкне с избирателни арести на потребители и няколко дни по-късно след остра обществена реакция да приключи поредната си имиджова акция.

След като не успява да се пребори с големите пирати, МВР прибягва до следващия абсурден подход - полицейско разпореждане до интернет доставчиците за спиране на достъпа до определени сайтове. Тук вече проблемът навлиза в доста по-дълбоки води, тъй като така наречената филтрация е съвременният евфемизъм за цензура. И ако днес става дума за интернет пирати, утре блокирани може да се окажат сайтове с неудобно за държавата съдържание.

Сайтове като блога на Михаил Бозгунов, принуден да подпише предупредителен протокол в СДП заради разпространение на "опасни" тези...