Не псувайте колоездачите...

Стотици шофьори и пътници попържат тези дни младите колоездачи, дошли от 48 страни на европейско първенство в София. Опашките по магистрала "Тракия" в жегите се точат с километри, а шампионатът минава в спортните хроники като детайл от скандала. Днес и утре ще е още по-страшно - затварят "Цариградско шосе".

В същото време тече "Тур дьо Франс", където по 20 000 - 30 000 души чакат колоната по прочутите стръмнини Галибие и Турмале, за да приветстват звездите на световното колоездене. На финала в центъра на Париж пък милиони са край трасето, където не може да мине дори полицейска кола. Там това е големият празник на страната, зад който стои над 100-годишна традиция.

Каква е разликата ли? Че ние сме домакини на първенство на шосе, след като имаме две що-годе прилични шосета. Шансът да пресечеш София с велосипед, без да те прегазят, пък е минимален, въпреки че и нашето колоездене празнува 100 години наскоро. А във Франция има странични пътища, които спасяват трафика при подобни спортни събития и хората ги оценяват по достойнство. Да не говорим за специалните им алеи, по които въртят педали безопасно стотици хиляди - за здраве и за удоволствие.

Софиянецът обаче се е напатил от задръствания и "тапи" заради безкрайни ремонти, пълнене на дупки, посрещания на правителствени делегации, стачки и протести. Не знае кога и накъде да тръгне, за да не виси с часове в колоната. И няма алтернатива - псува. Само му е до спорт.

Когато нашият Колоездачен съюз и приел домакинството на европейското за младежи в конкуренция със 7 страни, уж всичко е било уточнено с правителството и Столична община. Сега се разбира, че не е било ясно за какво точно става дума. И топката се прехвърля на воля, за да се намери точният виновник за бъркотиите. Защото има ли враг и виновен, сякаш се връща хармонията в битието ни.

Дали точно София е най-подходящото място за такова първенства е спорно. Първоначално то беше дадено на Несебър, после го преместиха с неясни обяснения. Сигурно е обаче, че рекламата за събитието беше толкова вяла, че столичани разбраха за него едва в задръстванията. Но поне имаме стил - доскоро се борихме за домакинство на Зимна олимпиада, без летища, пътища, писти, зали, хотели и инфраструктура. И МОК ни показа защо нямаме шансове - не сме още достатъчно цивилизовани.

"Разваленият телефон" между институциите, довел тези дни до хаоса, само го доказва.

Хич не е лесно да си истински европеец, ако не си готов. Хем ти трябват показни прояви, които да рекламират страната, хем се налага да ги изтърпиш, без да си разваляш спокойствието. Ако нямаш условия, просто не се предлагаш за домакин на такива работи. Не случайно никой не разбира, защо на нашите деца им отказват капризите с аргумента - не може - хем кино, хем сладолед.

Не псувайте колоездачите. Те са най-невинните в цялата бъркотия. Просто си въртят педалите и се борят за медалите навсякъде, където ги поканят, дори да е и в джунглата на Амазонка. После хората край тях обаче събират познати в своите страни и разказват, разказват…