Медал на всяка цена

Допингът е наркотикът на спортистите

Допингът за спортиста е нещо като наркотикът за зависимия - вреден, но необходим. Не че без него не може, но така става много по-лесно и по-бързо. А какво е допинг? "Допингът е онова вълшебно хапче, което прави от атлета - шампион", си мислят повечето хора. Да, ама не съвсем. Международната антидопинг асоциация (WADA) го определя като забранен медикамент, вещество или метод, който спомага за постигането на високи спортни резултати.

За допинг или положителна проба се приема още и фалшифицирането или опитът за подмяна на урината. Спортистът пък е задължен да посочва всяка промяна на местонахождението си по време на почивка, подготовка или състезание, а от антидопинговата агенция могат да изпратят проверяващи по всяко време - т. нар. внезапен допинг контрол. При такива проверки, след втория неуспешен опит да бъде намерен набелязаният атлет, пробата автоматично се приема за положителна.

Тестовете засега са два вида - изследване на кръв и на урина. Все по-често се говори напоследък и за трети - ДНК-проба, тъй като с напредването на фармацията се усъвършенстват и забранените средства. В опита си да държи спорта настрана от изкуствено завишените резултати, WADA е изготвила, поддържа и обновява листа със забранени субстанции. Най-голяма е групата на анаболните средства, където попада до болка познатият ни (за съжаление) тестостерон и още стотици като него, които допринасят за увеличаване на мускулната маса и сила. Да, но честата му употреба (неизбежно) води до промени във функцията и ракови образувания в черния дроб, акне, стерилитет, тестисова атрофия и увеличение на млечните жлези (гинекомастия) при мъжете, разтежения, дебел глас и окосмяване при жените, както и до агресивност и намаляване на умората.

Друг пример е така нареченият кръвен допинг, при който на спортиста се прелива собствената му кръв, източена когато е имал високи показатели на хемоглобин и еритроцити, но състезанието е било далече. Кръвта се съхранява по специална технология и се връща обратно в организма малко преди надпреварата (ефектът трае 1 седмица). Предимството му е, че не се хваща с тестове, но рискът да се объркат банките и да се прелее чужда кръв, както и самата субстанция вече да е негодна е огромен, а последиците са...смърт.

Инсулинът и човешкият хормон на растежа пък правят спортистите по-силни и издръжливи, топят мазнините и увеличават мускулите. Причиняват обаче анормален растеж на органите. Най-известен обаче е хормонът еритропоетин (ЕПО), който стимулира производството на червени кръвни телца. Те пък доставят повече кислород в мускулите. Насищането на кръвта с червени кръвни телца обаче създава големи проблеми, най-често на сърдечносъдовата система. Често в скандалите са замесени и така наречените маскиращи агенти и диуретици. Те са продукти, които могат да понижат екскрецията на забранени вещества или да замаскират тяхното наличие в урината. Комбинацията на тестостеронови с епитестостеронови препарати поддържа нормалното отношение. Включват: диуретици, епитестостерон и др.

Картинката е ясна, казаното дотук не звучи добре, дори е плашещо, но напоследък почти няма световен форум, който да не е белязан с поредната положителна проба - 1, 2, 5, 10, зависи от ранга на надпреварата. Колкото по-голям е залогът, толкова по-голям е и стремежът за пари, слава и надмощие. А човешките възможности си имат праг - за някои по-голям, за други по-малък. Комбинацията обаче от големи натоварвания, способен лекар и допинг плюс талант и амбиция може да те изведе до върха. В спортните среди витаят какви ли не слухове и легенди. Според един от тях "големият" Майкъл Джонсън - рекордьор на 200 м и 400 м в леката атлетика, бил обграден със свита от медици, а преносимата му лаборатория бивакувала директно на стадиона, където ще се състезава. Там била и първата му спирка след всяко бягане. Неведнъж пък обидени треньори и лекари са намеквали за стойността на медалите. Според слуховете отличията, най-вече олимпийските, се разпределят предварително между нациите. На всяка държава се слага лимит и ако имаш дързостта да не се съгласиш с него, медалите ти започват да нагарчат и скандалите с положителна допинг проба не закъсняват. Обществена тайна е, че зад големите нации стоят и фармацевтични гиганти, които гонят своите си интереси. И ако някой не се съгласи да се "назоба", ще се намери друг, който ще мечтае за медал на всяка цена - дори и ако това ще му струва живота.