Агент ли е агент Гоце?

Конституционно регламентираният контрол върху специалните служби е правомощие, което гарантира невъзможността да изтече компрометираща информация за държавния глава, а при евентуален гаф осигурява светкавично потулване на нещата. Самата Конституция не предвижда процедура по импийчмънт. Първанов е демократично избран за втори мандат, а обществената подкрепа е сериозен политически коз за безметежно управление.

Тези фактори обясняват защо съобщението на Комисията по досиетата за агент Гоце не беше изненадваща новина. Първанов още преди година, в нарушение на законите, обяви съдържанието на агентурната си папка. Тогава дясната опозиция не успя да реагира по достатъчно убедителен начин, защото се занимаваше с безкрайните преговори за обща президентска кандидатура. Всеки опит на десницата да коментира темата Гоце се тълкува като целенасочен акт за отклоняване на общественото внимание от нейните вътрешни противоречия. Същевременно Първанов се отказа от всякакъв дебат за собственото си минало, а опозицията, която в онзи момент се намираше в затруднено положение, не разполагаше с кой знае какъв ресурс, за да разобличи президента.

Сега данните за Гоце бяха оповестени сред множество други имена на агенти, централна медийна тема е процесът в Либия, а десните партии отново решават тежки вътрешни проблеми. Странно защо, така наречените “чисти гласове” вече не звучат в ефира, няма го силният граждански натиск. БСП разполага със солиден контрол върху всички институции, ангажирани с отварянето на досиетата. Социалистите могат съвсем спокойно да манипулират обществото с темата за архивите на ДС.

За тази цел съществуват достатъчно обективни условия. Приемането на закона и структурирането на комисията се проточиха безкрайно дълго във времето, нейните правомощия са ограничени. Доколкото тя е зависима от действията или бездействията на други институции, може да проверява само информация, която й се предоставя от службите. Президентът, заедно с видни представители на столетницата, проявява незаинтересованост от отварянето на досиетата. Цялата процедура се тълкува като рутинно прилагане на един закон, което дори не поражда лустрационни последици. Така оповестяването на досиетата се представя в публичното пространство като чисто административен акт, а изнасяната информация не може да задоволи обществения интерес.

Казусът Гоце остава без перспектива за по-нататъшно развитие. БСП е направила необходимото, за да не настъпят никакви драматични последици. Официалната версия, че Първанов е бил в ДС само в качеството си на историк и консултант, няма как да се отхвърли с веществени доказателства. Несъстоялият се публичен скандал все повече започва да прилича на буря в чаша вода. Очевидно президентът е добре подкован и едва ли има нещо по темата с досиетата, което може да го изненада. Обществото е докарано до състояние на такава силна апатия, че става възможно да се дискутира дали е агент агентът.

Това наистина щеше да звучи смехотворно, ако не ставаше дума за публична държавна институция, ползваща се с традиционно висок обществен рейтинг. Вместо да разбуни духовете в държавата, призракът на ДС се припознава като нещо отдавна отминало, сякаш напълно забравено и индиферентно към днешната реалност. Общата нагласа на елита е да не се води истински дебат, просто защото няма кой да участва в него, а и не е ясна целта му. Замисълът на властта е темата за досиетата да мине някак между капките, да не се раздухва излишно, да не й се обръща особено внимание. Това е продукт на добре обмислена пропаганда, която завоалира фактите, затруднява достъпа до тях и разчита хората да бъдат безразлични, глухи и слепи.