За медиацията в България

Медиацията е нов за България начин за извънсъдебно разрешаване на спорове с дълга традиция в САЩ и други развити държави. Българският закон за медиацията е от 2004 г. и според чл. 1 "урежда отношенията, свързани с медиацията, като алтернативен способ за разрешаване на прави и неправни спорове".

Самата медиация е доброволна и поверителна процедура, при която трето лице - правоспособен медиатор - подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни, административни спорове, свързани с права на потребители и други спорове между физически и/ или юридически лица.

Медиацията за създаване на Институт по европеистика при БАН

На 12.07.2007 г. е потърсена помощта на медиатор във връзка с непровежданата от Ръководството на БАН реформа в духа на хармонизация с европейската наука при условията на реално членство на Република България в ЕС. След няколкодневен отказ срещата с акад. Иван Юхновски все пак е осъществена с резултат - отказ от медиация.

Кои са козовете на председателя Юхновски? Евентуално съдебно преследване едва ли би имало резултат, според него, тъй като българският съд не се различава от либийския, т.е. българските юристи не са изучавали Европейско право и следователно не го спазват в работата си. В този пункт България действително не е покрила Копенхагенските критерии за пълноправно членство и не случайно Мониторинговите доклади на Европейската комисия последователно включват критики към българската съдебна власт. При общата анархия в държавата той знае, че няма да има скорошни последствия за него.

Риба се лови именно в мътна мода. Важно е той самият да се заседи колкото може повече на председателския стол и той го прави - вече три мандата /нарушение на законовата база за мандатност/, при това в надпенсионна възраст. Ако случайно някой неканен гост влезе в кабинета му, ще започне да разгръща някакви прашни папки - уж работи. Стари навици. Отпреди 1989 г. Социализмът е останал в мисленето на Ръководството на БАН 18 години от демократичната промяна. Самият председател Юхновски е човек с мислене от друго време, от друга историческа епоха. Ценностната му система не се е променила след 1989 г. Той не приема реалностите на днешния ден в България. Живее в минало време.

Помощта на медиатора е потърсена във връзка с несъздаването /от 2000 г. насам/ на Институт по европеистика при БАН, който да премести изоставащата с десетилетия българска обществена наука на съвременни релси. По отношение на европеистиката става дума за 58-годишно изоставане на науката в БАН от европейската наука.

Опити за създаване на Институт по европеистика при БАН

Какви опити са правени досега за размърдване на остарялото мислене на Управителния съвет на БАН? На 23.03.1999 г. с № 93-Л-1 съм регистрирала в Централно управление на БАН "Европейска програма за управление и развитие на Института за български език при БАН". Проектът ми за създаване на Институт по европеистика към БАН е от 21.02.2000 г., след като на Срещата на върха в Хелзинки през декември 1999 г. България получи разрешение за започване на преговори за реално членство.

Опитите продължават с редица писма, регистрирани в БАН, на които и досега Ръководството на БАН не е благоволило да отговори - № 94-Л-01 от 23.02.2005 г., № 94-Л-02 от 26.04.2005 г., № 82-01-50 от 22.05.2006 г., № 82-01-50 от 06.11.2006 г. Последното ми писмо е с № 82-01-51 ог 28.05.2007 г. На всички тези писма нямам отговор от председателя на БАН, иначе академик с подарена титла от времето на съветското влияние в България - Иван Юхновски. В европейската наука няма академици като степен в йерархията. Затова пък там има съвременна наука.

Същото трудно може да се твърди за България, когато се назовават съвременни стандарти, между другото разработени и в Лисабонската стратегия на Европейската комисия от март 2000 г. и сега включени в програмата на ротационното португалско Председателство на Европейския съюз - през втората половина на 2007 г.

За проект за Институт по европеистика при БАН се споменава и в една моя публикация във в. "Демокрация" от 28.06.2000 г., веднага след като Европейската комисия създаде през май 2000 г. Комуникационната си стратегия по разширяването. Но кой в БАН, особено академиците и член-кореспондентите от третата възраст, които управляват българската наука, е чувал въобще за нея?

Кои други стъпки вече са направени? Ресорните комисари Янез Поточник и Ян Фигел са уведомени за непровежданата реформа в българската наука. Научното законодателство е отпреди 35 години и задължава българските учени да подпомагат развитието на социализма в страната. Тъжно и жалко. Уведомена е и Генерална дирекция "Комуникации".

Имам писмо-отговор от Генералния директор Клаус Х. Сьоренсен с благодарност за направения анализ и указания за позитивно разрешаване на комуникационните задачи. Неговото писмо-отговор е регистрирано в Европейската комисия на 5.07.2007 г. Европейската комисия отговаря на граждански запитвания, академик Иван Юхновски - не. Това поведение е част от българската, все още, тоталитарна наука. Ръководството на БАН в лицето на председателя Юхновски не е и чувало за Европейската инициатива за прозрачност в управлението, нито за Зелената книга, която е част от тази инициатива.

Какво предстои?

Вече е насрочено за 7 декември 2007 г. дело срещу БАН в СГС № 2038/ 07, І гражданско отделение, втори състав по молба № 14508, регистрирана на 28.05.2007 г. в СГС. Започва сагата за нереформираната българска наука и преките виновници за това престъпление. Информацията, предоставена на медиатора, ще бъде представена пред СГС.

Неотложни въпроси за разрешаване

Информацията, която поднасям, между другото повдига следните въпроси:

• за липсата на децентрализация на българската наука, факт, с който тя се противопоставя на децентрализираната Европейска наука;

• за финансирането й, тъй като принципът на субсидиарност на Европейските проекти изисква задължително участие на националните власти, които да финансират 20-30 или повече процента от всеки европейски проект. Поради несъздадени структури през 2007 г. българската наука няма да получи така необходимите й субсидии, за да започне да излиза от колапса, в който се намира вече 18 години;

• за липсата на модернизация в структурата на науката, което е част от нейната децентрализация. Самото Ръководство на БАН трябва да вземе решение за създаване на нови структурни звена като Институт по европеистика, Институт по политология и др. Споменавам най-важните, най-неотложните предвид на грандиозната политическа и социална промяна в обществото ни, която трябва да се изследва.

Обратно на очакването, Ръководството на БАН се противопоставя на изследвания на съвременния исторически период. Така беше с периода на Промяната след 1989 г., така е и сега - с периода на реално членство на страната ни в Европейския съюз. Тези теми са табу, за тях "няма пари" от държавната субсидия, от която обаче се купуват леки автомобили за Ръководството. Казано по-ясно Ръководството на БАН упражнява политическа цензура, като поддържа статуквото отпреди 1989 г.;

• за липсата на съвременен образователен статус на Ръководството на БАН и в частност - на акад. Иван Юхновски - който да му позволи да ръководи българската наука. Имам предвид научни постижения през последните пет години, изисквано от закона; проведено атестиране, което да потвърди правоспособността; специализации в рамките на Европейската програма за учене през целия живот, владеене на чужди езици и сертификат, който определя степента на владеене; компютърна грамотност на съответното равнище в зависимост от специалността и т.н.

Като имам предвид, че науката в БАН се ръководи от хора в надпенсионна възраст, ясно е, защо се поддържат стандарти отпреди 30-40 години, младежките години на управляващите БАН днес. И тук е резонният реторичен въпрос - колко души от Ръководството на БАН имат представа за съвременното равнище на европейската наука;

• за остарелите качествени стандарти на българската наука и изоставането й с десетилетия от Европейската наука. Хармонизацията с Европейските документи за качество на науката още не е започнала у нас;

• за липсата на модерно законодателство - конкретната вина е на парламентарната Комисия по образованието и науката, която не предприема действия в тази насока и лично на г-н Лютви Местан, председател на Комисията;

• за липсата на модерна изпълнителна власт в науката - конкретната вина е на министъра на образованието и науката доц. д-р Даниел Вълчев, който не упражнява контрол и, вече преполовил мандата си, дори не споменава за реформа в българската наука. Това мълчание е резултат от неговия личен страх за невъзможност за връщане на доцентско място в университета, ако започне процес на реформи и засегне интересите на старата университетска номенклатура, която продължава да живее и работи по стандарти отпреди 1989 г.;

• за липсата на комуникация в обществото в изпълнение на План Д за демокрация, диалог и дебат на Европейската комисия - конкретната вина е на Министерството на външните работи и лично на министъра г-н Ивайло Калфин и министъра по европейските въпроси г-жа Гергана Грънчарова, които не са организирали Център за европейска комуникация в България като професионално звено. Двамата министри не познават Европейската комуникационна политика, още по-малко - План Д и идеята за изграждането на Европейски центрове за управление на регионално равнище;

• за липсата на строг контрол на преписката на Министерския съвет с гражданските институции и гражданите, за пропастта между управляващи и управлявани - конкретната отговорност е на съответния министър-председател. Говоря за период от 18 години и за натрупани негативи в обществото, които за съжаление не се променят. Липсва и желание за промяна и може би подходяща атмосфера в рамките на управляващата коалиция, която да стимулира тази така необходима промяна в посока на хармонизация с Европейските изисквания.

Реформа в българската наука няма да има. Хармонизация с Европейското законодателство - също. С всичките негативи за българските учени, на които ще сме свидетели в следващите години от пълноправното членство на България, когато не само отделни учени, но и отделни институти ще изчезнат от полето на науката поради остарялост на българския качествен стандарт спрямо съвременната дигитална Европейската наука.

Между другото ще спомена, че в институтите на БАН все още има учени, които пишат с молив и трият с гумичка. Това не са снимки от старите ленти. Това е БАН днес, през 2007 г. Под ръководството на академик Иван Юхновски. Вече трети мандат. Незаконно.