Малкото голямо разграбване

Голямото разграбване става в София.
 
По места – както се казва, обаче също има какво да се прибере.
И то сега е моментът.
 
Идват местни избори и не се знае какво ще стане тогава.
Така че – кради народе!

За народа няма да стигне, но за народните избраници – все нещо ще се намери.

Демокрацията в български условия се оказа един много добър инструмент за работа в лична изгода.

Не знам случай на общински съветник да e била потърсена отговорност заради това, че е гласувал във вреда на обществото. Или на обществената собственост.

Едно вдигане на ръка може да струва много – е, не колкото в Народното събрание, но в провинцията и пет бона са пари.

Едната хватка са конкурсите.

Общинските тарикати бягат от търговете, като дявол от тамян. Друго нещо са конкурсите. Там можеш така да измислиш условията , че накрая остава само да се впише името на правилната фирма.

Услужливи оценители занижават цените и се оказва, че един общински терен след година – две може да се продаде поне на тройна цена. И ако печалбата от тази врътка е 5 милиона, какъв е проблемът поне 1 милион да отиде в джоба на общинската управа, общинските съветници и една – две партии. За да имат пари за изборите.

По-щедрите играчи финансират всички, които имат реални шансове.

Ако не стигат пари да си купиш кмет, не е лошо да имаш поне един общински съветник – те струват доста по-евтино.

Струват евтино, но могат бързо да върнат капиталовложението и да дадат печалба.
Стига съветникът да умее да влиза в комбини.

Не е тайна, че в общинските съвети има много мобилни мнозинства. Те се формират на принципа “Аз сега ще гласувам за твоята сделка, след това ти за моята”.

Един пловдивски общински съветник измисли най-точния израз – “трапезно мнозинство”. Когато трапезата е добре подредена, се гласува като при Тодор Живков – 99,99%. Няма идеологии, няма конфликти – да живее далаверата.

Дойде времето и за последно раздаване на картите за разпродажба на общински апартаменти.

В началото на мандата са били раздадени общински жилища на крайно нуждаещи се наши хора, сега е време те да си ги купят на половин цена – най-много.

Крайно нуждаещите са изключително служители в общинската и държавната администрация.

Чиновниците трябва да бъдат възнаградени за послушанието и затварянето на очите през изминалите 4 години. Освен това не се знае дали няма да потрябват и за по-нататък.

Онзи ден подобно нагло ограбване на общинска собственост влезе в дневния ред на Пловдивския общински съвет.

От девет дерета беше докарана вода, за да се обясни, че по-бедни хора в България от чиновниците няма. Но един общински съветник обра направо точките, като обяви, че правото на жилище е гарантирано от Конституцията. Затова трябва да раздадем апартаментите.

Аз специално бяха забравил за това конституционно право.  И още утре ще се наредя пред Общинския съвет да си поискам жилище.

Направете го и вие.

Призовавам и мургавите братя от Столипиново – и вие имате конституционно право.

Наредете се на опашка.

Най-накрая ще решим жилищния проблем в България.

Да живее българската Kонституция!