(фото: sxc.hu)

Отмъщение – Част II – [ Част І ]

Автор Владо Трифонов
Игрален сценарий
Сценарият е регистриран и нотариално заверен.

ИНТЕР. МЕХАНА. ДЕН.

Тиха и уютна битова кръчма извън София. Виктор и Боби Маестрото седят до разпалена камина на маса за двама.

Сами са в цялото заведение.

Механджията донася калена кана с тънка чучурка и чаши в същата шарка. Поведението му е подчертано любезно, без да е раболепно.

МЕХАНДЖИЯТА

От моята изба. За отбрани гости.

Боби Маестрото помирисва, сетне отпива бавно. Примлясква няколко пъти, доволно кима с глава.

Механджията пълни чашите на двамата с тънка струйка от близо метър височина, без да разлее капка.

До него изниква младо момиче с плато и питка, завита в месал. Слага ги по средата на масата и тихомълком изчезва.

ИНТЕР. РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. ВЕЧЕР.

БОСА

(към Айтен)

Няма благодарност на тоя свят. Няма ти казвам. Само искат лапат, да лапат, да лапат.

Постепенно се ожесточава.

БОСА

Всичките ги държа в ръцете си. Министри, депутати, магистрати... Всичките!

Само да искам, с един пръст мога да ги унищожа. Докато мигнат, ще съм ги смачкал. До един! Да са ми благодарни, че съм ги оставил да живеят.

Лайняни душици! Пардон, че сме на маса.

Хваща звънеца с пискюла и енергично го размахва.

Внасят нови блюда и действията на сервитьорите се повтарят.

След като са останали сами, отново продължава.

БОСА

Чакали! Хиени! Знаят ли те как съм го спечелил всичкото това? Знаят ли тия посерковци, пардон, че сме на маса, какъв корав задник трябва да имаш?

Хвърля бърз поглед към Айтен. Тя спокойно се храни.

ИНТЕР. МЕХАНА. ДЕН.

БОБИ МАЕСТРОТО

Уредил съм ти среща точно с когото трябва. Бивш офицер от Държавна сигурност. След промените стана един от кръстниците в България.

Днес кажи-речи е собственик на държавата. Стиснал е всичко, от което се правят пачки - енергетика, хазарт, петрол, туризъм... Всичко! Използва старите си канали за оръжие и наркотици. Създава нови.

Виктор внимателно го слуша.

ИНТЕР. РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. ВЕЧЕР.

БОСА

Идват ми едни възпитани, едни мазни. Интелектуалци били. Врънкат ме, дай туй, дай онуй. За изкуството. Е, щом е за изкуството, хубаво, казвам. Аз уважавам изкуството, стига и то да ме уважава.

Енергично ръкомаха.

БОСА

Интелектуалци! Селски тарикати са това, никакви интелектуалци!

Писатели, художници... - без Партията бяха кръгли нули. Партията им продаваше книгите. Тя им правеше изложбите. Ония само се навеждаха и целуваха ръка. Сега целуват моята. Ще целуват, къде ще ходят. Иначе ще умрат от глад.

Постове им дай на тях, друго не ги интересува. И да лапат на аванта – туй най го могат.

АЙТЕН

Не ги ли обиждаш?

БОСА

Тия не се обиждат от нищо.

Известно време се храни настървено.

БОСА

В таз държава няма интелектуалци. Не го ли разбраха? Интелектуалец съм аз, че ги хрантутя, без да са свършили работа за пет пари. Депутати, магистрати и вся осталная сволоч.

Как ме гледат в очите само! А пък как ги е страх да не ме ядосат! Щото знаят, че като ме ядосат, прибирам черпака. Като в казармата.

Ти била ли си в казармата? (сам се смее на нескопосаната си шега)

Продължава да говори, без да забележи, че Айтен е престанала да се храни и го наблюдава.

БОСА

Педофили тръгнали държава да ми управляват. И ония от Брюксел не са стока, но поне знаят английски. А нашите тъпаци и руски не научиха като хората.

Налива си вино. На един дъх го изпива и пак продължава.

БОСА

Еволюирали били! Духовно и политически, представи си! Да еволюират! Мен техните еволюции-полюции не ме интересуват!

Интересува ме държавните поръчки да идват на правилното място. Тук! (почуква с пръст по масата) На моята маса! (пак почуква)

Най-сетне улавя погледа на Айтен.

БОСА

Какво има?

АЙТЕН

Нищо. Просто те слушам.

ИНТЕР. МЕХАНА. ДЕН.

БОБИ МАЕСТРОТО

Хората му носят на кутрето златен пръстен с надпис: ОТ БОСА. Този пръстен им решава проблемите с полицията и конкуренцията.

Появява се механджията, отупва с дълга маша едрата жар, слага отгоре скара и пак се скрива.

БОБИ МАЕСТРОТО

Жените и оръжията са му слабост. Само на Господ още не е пробутал проститутки. В най-луксозните бардаци на света има негови момичета. Регистрирал е тази си дейност като „Европейска Корпорация за Комуникация и Интеграция.”

ИНТЕР. РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. ВЕЧЕР.

БОСА

Имаш характер ти! Твърда си. Затова се разбираме.

Нали се разбираме?

Айтен поклаща утвърдително глава.

БОСА

Аз мисля, че се разбираме.

Отново не сваля поглед от нея и това изглежда да е израз на любов.

БОСА

Един мой приятел от Щатите, голям бизнесмен. Преди няколко дена бил на среща на борда на директорите. Разстроил се нещо човека, станал, извадил пищов и застрелял трима на място.

Сетне се гръмнал в главата.

Прави загрижена физиономия.

БОСА

Слаби са му нервите на Запада. Изнежиха се.

Не издържат на напрежението.

Продължават да се хранят, чува се единствено потракването на приборите. За известно време всеки е зает със своите мисли.

Внезапно Боса оставя ножа и вилицата. Театрално разперва двете си ръце.

БОСА

България била моя! Бил съм най-богатия! Ами, моля, да станат и те най-богати! Ако могат, естествено.

Завиждат, че правя пари от всичко. От машини, от картини...

АЙТЕН

(тихо добавя)

От жени. От оръжие.

БОСА

(става от стола, хвърля бялата салфетка на масата и започва да се разхожда насам-натам)

Аз съм професионалист! За мен няма срамен бизнес. Ама редно ли било туй, редно ли било онуй? Всичко е редно, като носи пари. Като не носи пари, тогава не е редно!

Момичетата ми носят пари. Оръжията ми носят пари. Ако не ги носят на мен, ще ги носят на някой друг, нали така? На някой тъпак. Тогава по-добре да ги носят на мен, нали така?

Аз с тия пари санаториуми строя. Бедните храня. Студенти издържам. Манастири, църкви... – на мен чакат!

Настървено боде въздуха с пръст и натъртва думите си:

БОСА

При мен всичко е законно. Ясност и прозрачност!– това е девизът ми. Всички работят по свое желание. Подписали са договори, плащам им осигуровки. За оръжията имам лиценз.

Продължава да крачи напред-назад.

БОСА

Национално богатство съм аз! (прочуква се с пръст в гърдите) Панагюрско съкровище! Ако още не са го разбрали, един ден ще го разберат.

ИНТЕР. МЕХАНА. ДЕН.

Боби Маестрото изважда цигара от красива табакера, потупва я в капака, но не я пали.

БОБИ МАЕСТРОТО

(държи цигарата между пръстите си с жест на стар пушач)

Щедър. Коварен. Интелигентен. Издържа домове за сираци. На Коледа раздава подаръци на безработните.

Разполага с всичко, за което можеш да си помислиш. Само колекциите му от картини и антики са оценени на стотици милиони. Самолети, хеликоптери, яхти.... Сега строи нова.

Механджията донася тава с пържоли, шишчета и наденици. Нарежда ги внимателно, докато запълнят изцяло скарата.

Пушек и цвърчене на мръвки прекъсват за момент доверителния разговор на двамата.

ИНТЕР. РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. ВЕЧЕР.

БОСА

Прогресът иска здрава ръка, а не лиготии.(вдига пророчески пръст нагоре) Кой прави държавата държава? Знаеш ли?

АЙТЕН

Не знам.

БОСА

 Авантюристите и негодниците! Те правят държавата!

Виж ги англичаните – ама изискани, ама културни! Като сварени картофи са. Няма го лудият варварин Хамлет. Свършeно е с тях! Финито! Капут!

Ами французите? Кой замести тиранина Наполеон? Терориста Бонапарт кой го замести? Никой. Затова на Франция днес само името й остана. Никаква жизненост. Провинция, не държава. И жените им такива: скучни и неебливи. Пардон, че сме на маса.

Кръстоносците облякоха пижамите! Това е положението.

Накланя се през масата към Айтен.

БОСА

Ти само му погледни главата на Наполеон. Корав тип! Кошмар за врага!

Крадешком се оглежда в огледалото отстрани.

БОСА

Днес такива ги има само в музеите.

Бъдещето на Запада е само едно: да го покорим! И ние ще го покорим, защото друг начин няма. (високопарно) Историята го иска от нас.

АЙТЕН

Как разбираш какво точно иска историята и какво не иска?

БОСА

(вдига показалец)

Знаеш ли какво е казал Русо? Другарят Жан-Жак. Казал е: „Татарите ще бъдат нашите завоеватели.” Направо е можел да каже: българите ще ни видят на нас сметката! Ама не се е сетил.

Дрънчи със звънеца. Влиза прислугата.

БОСА

Пурите!

Носят кутия с пури. Боса изважда една.

Поднасят му огън. Босът смуква няколко пъти и шумно издухва димната струя. С властен жест отпъжда прислугата.

БОСА

Варвари й трябват на Европа, варвари! Да я унижат. Да я стъпчат. Да я изнасилят. Да й вкарат малко енергия в задника. Пардон, че сме на маса. Иначе съвсем ще заспи.

Отново смуква от пурата издълбоко и издухва дима със свистене.

БОСА

Е, какво? Гаден кучи син ли съм? Мръсник ли съм? Искаш ли да ме видиш обесен? Да ме закачат на ченгел?

Искаш ли?

АЙТЕН

Не искам.

БОСА

Лъжеш. Лъжеш ли?

АЙТЕН

Не лъжа.

БОСА

Запомни от мен: в тази държава всички искат да са мафия! Всички сънуват власт и пари. Само че едни го могат, а други не го могат. На едни им стиска, на други не им стиска.

АЙТЕН

Аз не искам да съм мафия. И власт не ми трябва.

БОСА

(имитира я)

Тя не искала да е мафия!

Известно време я гледа недоволно.

БОСА

Никой не те и кара.

Продължава да я гледа недоволно.

БОСА

А какво искаш да си? Селска докторка? Да лекуваш напикани дядки?

АЙТЕН

За лошотията се плаща. Тук или там горе.

БОСА

Глупости! На оня отгоре му е през.... (аха да каже през къде, но се сеща, че е на маса)

ИНТЕР. МЕХАНА. ДЕН.

Изпечените мръвки са в чиниите. Боби Маестрото начупва питката на четири. Подава парче на Виктор.

БОБИ-МАЕСТРОТО

Политиците го зяпат в устата. Каквото им свирне, това играят. Финансира предизборните кампании на всички. Власт, опозиция – дава и едните, и другите. Сетне намира начин да си вземе парите обратно.

Изтръсква несъществуващата пепел от незапалената си цигара.

БОБИ-МАЕСТРОТО

Няма нужда от адвокати, защото няма кой да го даде под съд. Недосегаем! Капо де тути капи! Един-единствен път беше разследван за далавера с антики и засекретиха делото.

Дясната му ръка е Мария. Голям чешит. Преди време удуши един извратеняк в леглото. Някакъв депутат. За да свърши й давал да му чете протоколи от заседанията на парламента.

Удушила баровеца със собствените му чорапи. Него го погребаха набързо, а нея с пръст не я пипнаха. Оттогова й викат Блъди Мери.

ИНТЕР. РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. ВЕЧЕР.

БОСА

Казах ли ти, че строя нова яхта? (Айтен клати отрицателно глава) Не съм ли ти казал? По-скъпа е от тая на Брунейския принц. Досега неговата беше най-скъпата.

Вдига тържествено чаша.

БОСА

За теб. За нас двамата.

Сто души екипаж! Подводница на борда. Два хеликоптера. Система за откриване на ракети. Уреди срещу папараци. Оня от Бруней ще се пръсне.

Като я построят, ще заминем някъде.

АЙТЕН

Някога не ти ли се е искало да промениш живота си?

БОСА

(крайно изненадан)

Какво да му променям?

АЙТЕН

Вече си богат. Можеш да спреш да мислиш само за пари. Представи си, че на този свят има и друга истина.

БОСА

На този свят ли? На този свят едни печелят, други зяпат. Аз съм направен да печеля. Друга истина не знам.

ИНТЕР. МЕХАНА. ДЕН.

БОБИ МАЕСТРОТО

За теб съм му казал, че си железен, перспективен и искаш само най-доброто. Срещата ви е утре.

Оставя на масата ключове и пътна карта на България.

БОБИ-МАЕСТРОТО

Ключовете от колата ти. Паркирана е пред хотела. Опознай България, за да я обикнеш. Или намразиш. А може и двете.

ИНТЕР. РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. ВЕЧЕР.

АЙТЕН

Някога обичал ли си някого?

БОСА

Можем да отидем на Бахамите. Само двамата. Била ли си на Бахамите? Оня от Бруней...

АЙТЕН

(прекъсва го)

Не си.

БОСА

Какво не съм?

АЙТЕН

Не си обичал никого.

БОСА

(все едно, че не е чул)

Знаеш ли, че ми харесва да сме заедно. Даже като ме нервираш, пак ми харесва.

Сега съм много по-спокоен от преди. Обърках им аз сметките на докторите. Благодарение на теб.

ЕКСТ. СОФИЯ – ЦЕНТРАЛНО КРЪСТОВИЩЕ. ДЕН.

Колата на Виктор е закъсала на едно от софийските кръстовища. Пуснати са аварийните светлини. Виктор е излязъл отпред и се чуди какво да прави. Около него и зад него спират коли; изчакват зелен сигнал. Едни се преустройват с крайно неудоволствие. Други са по-толерантни, заобикалят, без да го ругаят.

Мрачни, изнервени, напрегнати лица.

Приближава лъскава червена лимузина. Шофьорът сваля стъклото на колата.

Това е червендалесто подобие на човек, с подпухнало лице, двойна гуша и свински очички. До него седи жена.

ЧЕРВЕНДАЛЕСТ

Не виждаш ли, че пречиш на движението бе, селянин? Махай тая кола оттук!

Виктор разперва извинително ръце.

ЧЕРВЕНДАЛЕСТ

К’во ги размахваш тия ръце, бе? Ти плашиш ли ма нещо, к’во?

Виктор се оглежда за някого, с когото да избутат заедно колата встрани, но такъв няма. Отново разперва извинително ръце.

ВИКТОР

(вежливо към Червендалестия)

Извинявам се, авария.

ЧЕРВЕНДАЛЕСТ

К’во ми се извиняваш, бе, педал! Махай тая кола оттук, да не слизам.

Виктор недоумяващо гледа Червендалестия в очите.

ЧЕРВЕНДАЛЕСТ

К’во си ма зяпнал, бе? Ти нещо на отворен ли ми са прайш?

Червендалестият отваря вратата на колата и излиза навън. Фигурата му е внушителна, има към стотина килограма и отгоре.

Прави една-две крачки към Виктор, с явното намерение да го бутне или удари.

Без да заема отбранителна поза, като на шега, Виктор изстрелва десния си крак в стомаха на грамадата. Онзи измецва и се свива наполовина.

Следващият удар е с пета отгоре надолу и се забива като чук в темето му. Дебелакът рухва на асфалта с главата напред и повече не мръдва. На тротоара са се събрали зяпачи.

Младо момче и момиче възторжено ръкопляскат.

“I am so sorry” – Виктор слага дясната си ръка на сърцето и се извинява на жената в колата. Тя, кой знае защо, му се усмихва.

Виктор повтаря същия жест и към зяпачите наоколо.

Момчето и момичето притичват и му помагат да отмести колата встрани.

Светофарът отдавна свети зелено, но колите не тръгват. Вече никой не бърза, всички искат шоуто да продължи.

Червендалестият полека се свестява. Опитва се да се изправи.

ЕКСТ. СТРАНИЧНА СОФИЙСКА УЛИЦА. ДЕН

Виктор с помощта на младата двойка избутват колата в тиха уличка.

Момчето се опитва да запали двигателя.

МОМЧЕТО

(към Виктор)

Май бензинът е свършил. Имате ли туба?

Проверяват в багажника и намират една от 10 литра.

МОМЧЕТО

(посочва към малко кафене отсреща)

Чакайте ме в кафето.

Взема тубата и изчезва нанякъде.

ИНТЕР. МАЛКО СТОЛИЧНО КАФЕНЕ. ДЕН.

Виктор, момчето и момичето. Поръчали са кафе и бира.

МОМЧЕТО

Сега си работи без проблем.

ВИКТОР

Благодаря.

Вади пари и ги оставя на масата.

МОМЧЕТО

Моля ви се! (връща с категоричен жест парите обратно) Ние черпим. За шоуто.

МОМИЧЕТО

Адски ме изкефихте. Просто... нямам думи. Ей такива идиоти ни тормозят всеки ден.

МОМЧЕТО

Зомбитата ни окупираха.

ВИКТОР

Защо им позволявате?

МОМИЧЕТО

Ами защото ни е страх.

МОМЧЕТО

Направиха ни страхливи и подли.

МОМИЧЕТО

Още сме с манталитет на роби.

МОМЧЕТО

Политически ни вързаха за Европа, обаче умствено сме си яко с руснаците.

МОМИЧЕТО

А физически сме си направо с Африка. София е фрашкана с простаци. Грозни, тъпи и нахални.

МОМЧЕТО

Като мен ли?

МОМИЧЕТО

(поглежда го с влюбени очи)

Не, бе. Ти случайно си красив и умен.

Пие бира от бутилката.

МОМЧЕТО

Това ни е завещанието от комунягите – тормоз и мафия.

МОМИЧЕТО

И идеята, че са вечни.

МОМЧЕТО

Само като ги гледам ония в парламента и ме хваща редката плетка. Хвалипръцковци без грам акъл!

МОМИЧЕТО

Нито ги гледам, нито им гласувам.

МОМЧЕТО

(към Виктор)

Знаете ли какво е България днес? Три в едно. Едната е на бившите комунисти, бандюгите, ченгетата и факаните им роднини. Те държат властта и кинтите, бате. Другата е на наивниците, дето си мислеха, че ше станем демократична държава. И третата е на мангалите и пенсионерите.

МОМИЧЕТО

Сигурно сме единствената държава, където мафията си движи

 спокойно по улицата. Аз лично уча, за да изчезна оттук.

МОМЧЕТО

Аз, за да остана.

МОМИЧЕТО

Не ме дразни отново. (към Виктор) Иска да остане в България и абсолютно да си провали живота.

МОМЧЕТО

Ти пък изобщо не знаеш какво искаш.

МОМИЧЕТО

Еснафлък, селяния и бандити. Не искам да си прекарам младостта в такава държава.

МОМЧЕТО

Мразиш България, затова така приказваш.

МОМИЧЕТО

Изобщо не мразя България. Обаче не харесвам българите.

МОМЧЕТО

Защо, ти не си ли българка?

МОМИЧЕТО

Съм. Обаче не храча на улицата. И кучето ми не сере на тротоара.

МОМЧЕТО

Проблемът е, че си нямаме аристократи.

МОМИЧЕТО

Когато дядо ти и прадядо ти са били овчари, ти не може да си аристократ, скъпи. (към Виктор) Писна ли ви от нас?

Виктор ги гледа замислено.

ИНТЕР. ОФИСА НА БОСА. НОЩ.

Виктор е между два ходещи гардероба - слизат шумно по стръмни железни стълби. Отнякъде се чува музика. Вървят по дълъг, мъждиво осветен коридор.

Влизат в малка стаичка. Карат Виктор да се съблече гол. Проверяват дрехите му сантиметър по сантиметър. От раницата му изваждат фотоапарат, лаптоп и паспорт. Прибират паспорта. Разрешават му да се облече и отново тръгват по коридора.

Стигат до масивна врата. Една мутра с пипонеста глава и огромен търбух нагло го оглежда, сетне натиска бутон.

Вратата бавно се отваря. Мутрата кима с глава на Виктор да влиза. Другите остават отвън.

В полутъмна стая проблясват няколко монитора, поставени на голямо бюро. Чува се същата музика от коридора. На мониторите се виждат голи момичета, които репетират. Блъди Мери ги обучава как да се отъркат в коловете, как да им пуснат език и накрая да ги „изнасилят”.

На бюрото има лампа, която свети срещу Виктор. Лицето на Боса не се вижда.

БОСА

(прави дълга пауза)

Знам кой си. Знам откъде си. Знам какво търсиш.

Виктор стои прав и не помръдва.

БОСА

Кажи ти какво знаеш?

ВИКТОР

Знам, че сте най-добрият в бранша. Това ми е достатъчно.

БОСЬТ

Аз имам много браншове.

ВИКТОР

Говорим за жени. Друго не ме интересува.

БОСА

Сигурен ли си?

ВИКТОР

Сигурен съм.

БОСА

Никога не бива да си сигурен в нищо. Сигурността приспива рефлексите.

Безшумно се разтваря завеса. Открива се огромен екран, заемащ почти цялата стена. Картината е перфектна, виждат се същите голи момичета от малките монитори.

БОСА

Запознай се с моите пчелички. Всичките са членки на Европейския съюз.

Натиска бутон на бюрото. Гласът му се чува в залата с момичетата.

БОСА

Дами, малко почивка. Застанете една до друга. И тези в салона. Хайде по живо! Сега се поклонете, имаме гости.

Те се покланят.

БОСА

(към Виктор)

Принцесите ми! Как ти се струват?

Звъни телефон. От другата страна някой докладва. Боса казва „добре” и затваря слушалката.

БОСА

(към танцьорките)

Благодаря, момичета!

Екранът изгасва и завесата безшумно се прибира.

Виктор се е загледал в макет на яхта, поставен върху бюрото. Боса улавя погледа му.

БОСА

300 милиона. Щатски долари. Холандци я строят. Единствена! Сто души екипаж. Подводница на борда и два хеликоптера. Система за откриване на ракети. Красавица!

Вдига слушалката.

БОСА

Ела при мен.

След малко влиза Черния и застава чинно до вратата.

БОСА

(към Виктор)

Тия дни ще имам прясна стока. Дотогава си мой гост.

Виктор учтиво се покланя.

 БОСА

(към Черния)

Поеми човека. Разведи го из клубовете. Покажи му нашите артистки. Да огледа. Да избира. Забавлявай го!

ИНТЕР. ЗАВЕДЕНИЕ. НОЩ.

Виктор и Черния разпиват в един от софийските стриптийз барове. Седнали са в уединено сепаре. Обслужва ги полуоблечена сексапилна миньонка с плътни перверзни устни. Виктор я оглежда отдолу нагоре с око на специалист. Миньонката разтваря леко уста, дискретно облизва горната си устна и му мята срамежливо-курвенски поглед.

Освен двамата в заведението има няколко типа с бандитски физиономии.

На коловете се усукват четири едрогърди парчета с тигрови прашки.

ЧЕРНИЯ

(връща паспорта на Виктор)

Ще извиняваш, значи. Проверихме те за всеки случай.

ВИКТОР

(прибира си паспорта)

Няма проблем.

ЧЕРНИЯ

(сочи с глава към знойните тигрици)

Избери си. Шефът иска да се забавляваш.

В този момент на входа става някаква тупурдия. Малко след това се чува трясък от счупено стъкло.

В заведението нахлуват хора с черни маски, къси автомати и бронежилетки с надпис POLICE. Заобикалят масите. С крясъци и ритници принуждават посетителите да легнат на пода с ръце на тила.

Черния сграбчва Виктор за рамото и го повлича към задния изход. Двамата бягат по дълъг коридор.

Полицаи с насочени автомати ги пресрещат. Изкрещяват им да спрат на място. Черния рязко свива по друг коридор. Виктор го следва неотлъчно.

Отново им препречват пътя. Черния изважда пистолет и стреля. Полицаите също стрелят.

Черния пада на земята и там остава. Виктор вдига ръце и се предадава. Полицаите му надянват качулка и грубо го блъскат пред себе си.

Виктор - сам в стая за разпит. Стаята е тясна, прилича по-скоро на килия, без прозорци, с една маса в средата и два стола. Отгоре свети гола 200-ватова крушка.

Влизат двама с полицейски униформи. Единият сяда срещу него, другият застава зад гърба му. Започват кръстосан разпит: какъв е, познава ли Боса, откога го познава? Виктор твърди, че е турист и е попаднал в заведението съвсем случайно.

„Всичко ще си кажеш ти”, заканва се по-едрият, който през цялото време стои зад гърба му.

Преди полицаите да излязат, по-едрият изритва отзад стола на Виктор с мощен шут. Нищо неподозиращият журналист под прикритие се строполява на земята.

ИНТЕР. ОФИСА НА БОСА. НОЩ.

Познатата стая с мониторите и големия екран. Вкарват Виктор, който отново е с качулка на главата.

Махат му качулката.

Иззад лампата се появява Боса и за първи път Виктор го вижда в лице.

БОСА

Е, приятелю, как ти харесаха моите полицаи? Поизнервиха ли те снощи?

ВИКТОР

(вече е наясно с постановката, която са му спретнали)

Впечатлен съм!

Боса налива уиски в две чаши, подава едната на Виктор.

БОСА

(посочва към черно, кожено канапе)

Сядай.

Виктор сяда. Боса се разполага до него.

Безшумната завеса се разтваря и от екрана на стената Виктор има възможност да проследи кадър по кадър злополучните събития от изминалата нощ.

БОСА

Всичко е в главата. Ако живееш с мисълта за победата, нищо не може да ти се опре! За да работиш с мен, трябва да имаш дух на победител. Наздраве!

ВИКТОР

Уел кам.

Отпиват едновременно.

БОСА

(говори с Виктор като с близък приятел, все едно че нищо не се е случило)

Преди време едно журналистче беше взело да ми разследва имуществото. Някакъв пикльо. Решил на мой гръб известен да става. Ама глупав, не питал шефа си как стоят нещата. Изритаха го от работа. Никой никъде не искаше да го вземе. Че като почна да ми се извинява. Половин година. Сутрин ми се извинява, вечер ми се извинява. Ама сгреших! Ама съжалявам! Повече няма да се повтори!

Вдигнах аз телефона и пикльото пак го назначиха. Милозлив съм и това ми е проблем.

Виктор го слуша с неподправен интерес.

БОСА

Наскоро се застъпиха за някакъв. Много искал да се срещне с мен. Книга щял да издава. Добре, викам, като толкова иска, да дойде. Идва оня и почва да ми обяснява, че бил велик, синя кръв имал и прочие. Тъй ли, викам, я да видим. Резнахме го оттук-оттам, потече си чисто червена кръв. Защо лъжеш ти, бе? Марш навън! После ми казаха, че прадядо му бил руски граф. Може и да е бил.

Боса глътва останалото в чашата уиски и отново си налива. Налива и на Виктор, без да го пита дали иска.

БОСА

Сега всички напират да пишат за мафии. Клечат пред вратата ми, сополите им виснали, чакат да им разреша, че и някой лев да дам. Окей! Нареждам аз какво да пишат, и те пишат. Нали сме демокрация.

Сам си се смее на шегата.

БОСА

Защо ти го разправям всичкото това ли? За да разбереш какви хора ми се мотаят из краката. Не вярвам нито на сълзите им, нито на усмивките им.

Бездарници и досадници. Като торни бръмбари са. Бутат нагоре смрадливите си топки и не се отказват.

ВИКТОР

Писателите имат мисия.

БОСА

(подигравателно)

Мисия ли? Аз имам мисия, приятелю, не писателите! Моята мисия е да живея за другите.

Хората искат да се забавляват. Искат да опънат нещо свежо. Искат да пострелят. Аз им давам възможност да се изявяват. Трева им давам. Патлаци им давам. Жени им давам. Иначе съвсем ще се одремят. Одрямал народ, слаба държава! Нали така?

Виктор кима в съгласие.

БОСА

Европа може да се мръщи на нашето мляко, ама не се отказва от курвите ни. Нали така?

Виктор отново кима.

БОСА

Е, като е така, ето им на европейските курвари, колкото щат курви.

Отваря кутия с пури. Поднася я към Виктор, той вежливо отказва. Изважда една за себе си и старателно я подрязва.

БОСА

Ще наводня Европа с курви. Ще я побъркам от курви. Дрога и курви! Курви и дрога! Това е положението. (сочи към Виктор с пръст) А ти ще си моят човек в Англия!

Пали пурата от масивна настолна запалка.

Кръстосва крак върху крак.

БОСА

Библията чел ли си?

ВИКТОР

Оттук-оттам.

БОСА

Грешка! Библията трябва внимателно да се чете. Има какво да се научи. Там е казано: „Настъпва време, когато човек не може да продължи сам.” Може и за теб да е настъпило такова време, а?

Вдига чаша.

БОСА

(патетично)

ЗА БЪДЕЩЕТО НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА!

ЕКСТ. ЛЯТНА ГРАДИНА С БАСЕИН. ДЕН

Боса по бански и тъмни очила се е изтегнал в шарен шезлонг. До него е седнала журналистката Корделия. Над главите им стърчи огромен чадър. Разделя ги подвижна маса с всевъзможни разхладителни напитки.

Две бутилки шампанско измръзват в купа с лед. Млад, зализан красавец с бяла риза и черна папионка строи встрани и следи чашите на двамата да са пълни. По-натам са Черния и Фишека – зорко бдят за порядъка в района.

Боса и журналистката Корделия си говорят непринудено на общи теми, тя отпива глътка шампанско и пуска касетофона.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

И така, да започнем. Най-напред кой сте вие, господин Кочев?

БОСА

Говори ми на ти, с теб се знаем отдавна. Вижте, аз съм един нормален човек. Обичам да слушам химна на България. Плащам си редовно данъците. Ако всички бяха като мен, тази държава щеше отдавна да цъфти.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Богат човек ли сте... извинявай, богат човек ли си?

БОСА

Вижте, не се оплаквам. Хвала на Господа. На него дължа всичко и на тия две ръце. (разперва широко двете си ръце)

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Произхождаш от работническо семейство...

БОСА

Майка ми беше тъкачка. Ударник! Бригадир! На сто стана тъчеше. От нея на труд съм се научил. Дай ми на мен да се трудя и ми гледай сеира.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Изглеждаш позитивен, добър човек, широко скроен. Така ли е или външният вид лъже?

БОСА

Точно така. Много позитивен съм и това е една от моите особености. Стига само сме отрицавали! Аман от това отрицаване! Дайте да сменим чипа, дето се вика. Аз и на мойте катили им казвам: мислете позитивно, катили с катили!

Отдалеч Черния и Фишека поглеждат към началника си, сякаш се досещат, че става дума за тях.

БОСА

Това с катилите после го изтрий. Напиши асистенти.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Разбира се.

БОСА

Може би ще ме питаш, какви са творческите ми планове. Творческите ми планове са да живея в България. Тук да инвестирам. В Швейцария, в Англия и в Щатите нещо не ме свърта. Срам ме е да го кажа, обаче имотите си там направо съм ги зарязъл. Ей на, лани купих един дворец във Франция. Антика. Огромен. Бойници, кули, дувара му 3 метра дебел. Ами ако ти кажа, че още не съм стъпил да го видя!

Тук ми е мило на мен, тук. В България. Под бащината стряха, дето се вика.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Патриот ли си?

БОСА

Патриот съм, и пак ще го кажа: да, аз съм патриот. Давам мило и драго за родината, за народа. Който още не го е разбрал, ще го разбере.

Родината, Народа, Майката, Либето... – има ли нещо по-ценно от това?

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

В тази класация отреждаш ли място и на бизнеса?

БОСА

Разбира се, и бизнеса! Аз съм се посветил на родината и на бизнеса, така да се каже. Защото бизнесът ми като е добре, и родината ми е добре. Нали така?

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

А нещо тормози ли те, пречи ли ти нещо?

БОСА

Вижте, в България трябва да има правила. Ние трябва да даваме пример на останалите държави. С нашата култура, с нашето изкуство. Казвал съм го друг път, пак ще го кажа: никой не ни дава право да се профалираме.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Профанираме.

БОСА

Именно. Това им набивам в главата на мойте катили - правила, морал и отговорност. Това с катилите после го изтрий.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Знам, ще напиша асистенти.

БОСА

Европа сега нази гледа, както е казал поета, и ние трябва да й помагаме. Защото на нея хич не й е лесно. Остаря Европа, кокалите й скърцат и чака някой да й подаде ръка. Кой друг ако не ние?

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Какви са отношенията ти с пресата? С телевизията?

БОСА

Вижте, мен пресата ме обича. Защото и аз я обичам. Това е една взаимна обич, която някои хора не могат да разберат. Мен и телевизията ме обича. Любов трябва да има, не омраза. Говоря го и на мойте асистенти: любов, любов и пак любов.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Чувала съм, че пишеш стихове и пееш. Вярно ли е?

БОСА

(стеснително)

Е, чак стихове силно казано. По скоро това са едни мъжки мисли за България. В рими. Нали така се казваше – рими. Да не взема да сбъркам нещо. (смее се от сърце: ха – ха - ха )

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Ще ни изпееш ли нещо?

БОСА

(отново се стеснява)

Не, едва ли. Не е момента сега.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

(с мила настоятелност)

Защо? Тъкмо сега е момента! Нека хората научат нещо повече за теб.

БОСА

(предава се, разпервайки широко двете си ръце)

Кандардиса ме ти мен, Корделия. Умееш да кандардисваш хората. Да знаеш, че го правя само заради теб. Защото следя отдавна работата ти. И защото уважавам пресата.

Боса маха с ръка по посока на гавазите, прави им знак да донесат китарата. След малко Черния донася голям черен калъф. Боса нежно поглажда калъфа с длан. Изважда китарата, настройва я, дръпва един-два акорда. Прокашля се.

Отпива глътка, отново се прокашля, наглася се и обявява заглавието: „Балада за България”. Сетне запява с дълбок, прочувствен глас.

БАЛАДА ЗА БЪЛГАРИЯ

Пистолета пак затъквам, нищо че не съм доспал.

На перваза гарван грачи, значи нещо е разбрал.

Мила мале, ти прости ми, днес почивен ден е, знам.

Но врагът е безпощаден, няма срам той, няма свян.

Мен родината зове ме, бързам да се притека.

Кръст, икона и любима, слагам близко до гръдта.

И един патрон заделям, най-любимия патрон.

Ако в клопка ме загащят, той последен е закон.

Кротко портата притварям, фарове-звезди блестят.

Джипът мощно изревава, сякаш казва: бий врагът!

Боса пее своята трогателна балада, журналистката Корделия слуша унесено, подпряла брадичката си с ръка.

Песента свършва, последен акорд, настъпва мълчание. И двамата са развълнувани. Журналистката Корделия крадешком отрива окото си.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Говори се, че строиш църкви. Разкажи нещо за тях.

БОСА

Вижте, един бизнесмен не построи ли поне една църква през живота си, не е никакъв бизнесмен.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Набожен човек ли си? Вярваш ли в Господ или нещо подобно?

БОСА

Един бизнесмен не може да не вярва. Един бизнесмен е длъжен да вярва. Аз лично вярвам в правдата, в морала и закона. Те са моят Господ. И, разбира се, принадената стойност. За къде сме без принадена стойност, ти ми кажи.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

За никъде.

БОСА

Точно така, за никъде.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Как оценяваш влизането на България в Европейския съюз.

БОСА

Аз лично приветствам влизането ни в Европейския съюз. На мен Европейският съюз ми е в кръвта. Европейският съюз ми тече по вените, така да се каже.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Искаш да кажеш, че Европейският съюз ти действа на физиологично ниво. Възбужда те екзистенциално.

БОСА

Щом ти го казваш, тъй да е. Със журналисти от твоя ранг не се спори.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Известни са връзките ти с представители на различни политически среди. Общуваш с политици от всички партии. Това говори за широта на характера, но и за една голяма толерантност. Толерантен човек ли си?

БОСА

Мисля, че го определи много точно. Толерантност – ето какво ни трябва на нас, българите. Аз съм се научил на толерантност още в юношеските си години. Мен спорта ме е научил на толерантност.

Един мой тренъор, бай Киро Щангата, бог да го прости, казваше: „Главата му строши, хатъра му не барай”. Е, това ако не е толерантност!

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Известен си и с това, че обичаш да помагаш на хората.

БОСА

Обичам. Бих казал, че да помагам на хората ми е нещо като хоби. Ако днес не съм помогнал поне на един човек, значи денят ми е отишъл напразно. Ето сега и на теб ти помагам.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Вярно е. Помагаш ми да разкрия истината за човека Горан Кочев. Сега ще ми позволиш ли няколко неприятни въпроса. Свободата на словото го изисква.

БОСА

Позволявам, щом е за свободата.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

В някои среди смятат, че ти си човека, който де факто управлява България. Наричат те капо де тути капи. Каква е истината? Какво би им казал на тия хора?

БОСА

(Смях от сърце: ха-ха-ха-ха) Така ли ме наричат? Вижте, истината е, че аз просто съм един добър човек. А на тия хора ще им кажа да се вземат в ръце. Защото може да съм добър и толерантен, но и моята доброта има граници.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

И накрая един много личен въпрос: щастлив човек ли си?

БОСА

Вижте, хората като са щастливи и аз съм щастлив. Хората като са нещастни и аз страдам с тях. Как беше онова: богатите също страдат, а... (ха-ха-ха)

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Плачат.

БОСА

Именно, плачат. И аз плача, макар сълзите ми да са сухи.

ЖУРНАЛИСТКАТА КОРДЕЛИЯ

Така и ще озаглавя материала си: ГОРАН КОЧЕВ – ПЛАЧЕЩИЯТ БЕЗ СЪЛЗИ!

БОСА

Умееш ги ти заглавията, Корделия, наистина ги умееш!

ЕКСТ. СОФИЙСКИ ПОДЛЕЗ В ЦЕНТЪРА. ДЕН.

На стълбите са се подредили три жени. Една ниска и дебела, една кльощава и висока и една средна в средата.

И трите са слепи. Пеят на два гласа:

„Аз обичам да живея, да се смея

и да пея.

Че живота е много мил,

че живота е много мил, че жи-во-та е мно—о-о-го мил, хей!

Че живота е много мил, че живота е много мил,

 че жи-во-та е мно-о-о-го мил.”

Лицата им са измъчени. Видът им е окаян. Сложили са отпред консервена кутия. На дъното на кутията има няколко дребни монети.

По стълбите слизат и се качват, качват се и слизат забързани и намусени човеци. „Да му еба майката на тоя мил живот аз” - процежда грозен, пъпчасъл столичанин. Отминава слепите жени, без да ги погледне.

Улично псе надниква в консервената кутия. Не намира нищо за себе си, припикава кутията и се шмугва в навалицата от крачещи крака.

Виктор се е заврял в един ъгъл и снима слепите жени.

ЕКСТ. СОФИЯ – УЛИЦАТА НА ВЕХТОШАРИТЕ. ПРИВЕЧЕР.

Църквата „Александър Невски”. На отсрещния тротоар, където е „улицата на вехтошарите”, повечето са прибрали сергиите. Останали са двама мъже и една жена с плетена шапка на главата.

Студено е. Жената е вдигнала яката на пуловера-поло над носа, виждат се само очите й.

Виктор се е загледал в единия от двамата мъже: брадясъл, с кръгли очилца, кръгла глава и мръсно кожено яке. Държи малка пластмасова бутилка от минерална вода, надига я и изцежда в гърлото си последната капка. Сетне тегли една псувня, че някой пак му е изпил ракията.

Докато Виктор наблюдава брадясалия, жената наблюдава Виктор. Смъква яката на пуловера-поло и открива дребно, симпатично лице. Изглежда около 30-те. Заговаря го.

ЖЕНАТА С ПЛЕТЕНАТА ШАПКА

Какво се чудите, господине? Абсурдни ли ви се виждаме. То всичко е абсурд в тая държава. Ей тук, на този площад преди 18 години съм пяла „комунизмът си отива”.

Не само че не си е отишъл, господине, ами даже не се е и помръднал. Само по-нагъл стана и по-лъскав.

ВИКТОР

Може ли да ви снимам?

ЖЕНАТА С ПЛЕТЕНАТА ШАПКА

Снимайте! Мен от снимки не ме е страх.

Жената си оправя плетената шапка и яката на полото.

ЖЕНАТА С ПЛЕТЕНАТА ШАПКА

Изобщо не му дреме на комунизма за нас. Ами децата да са живи и здрави и да бягат, да бягат оттук. И да не се обръщат назад!

Включват се и двамата мъже.

ВЕХТОШАР 1

Само бегане му е майката. Далеч от тая чалгаджийница.

Тая държава да я закрият с все църквата, най-добре. Виж ги попчетата как са се закротили. (сочи към сградата на Синода;отпред е паркирана бяла лимузина)

Пият си вътре уискито и не ебават жадния мирянин.

Гледа свирепо празната пластмасова бутилка.

ВЕХТОШАР 1

Ама ние сме за бой, ние. Щото какъвто народа, такива политиците, такива полицаите, и поповете такива.

ВЕХТОШАР 2

(прибира от сергията антиките си; хваща един пищов-кремъклия и го оглежда от всички страни)

Трябваше да вземем пищовите и да ги  изметем. Ама изпуснахме времето. За нищо не ставаме.

Комунизмьт тотално ни е повредил.

ВЕХТОШАР 1

Генетично. Преебал ни е гена. Бебетата се раждат комунисти.

ЖЕНАТА С ПЛЕТЕНАТА ШАПКА

Аз затуй не искам повече да раждам.

ВЕХТОШАР 1

Сто години ще ни трябват, за да се изчистим?

ВЕХТОШАР 2

Сто ли? Не сто, хиляда!

Виктор щраква още една снимка, благодари и се запътва по посока на осветената църква. Зад гърба си чува гласа на жената.

ЖЕНАТА С ПЛЕТЕНАТА ШАПКА

Довиждане, господине! Не разбрах откъде сте?

продължение...