Трагичната ирония на еврочленството

С процедурни номера, които нямат нищо общо с правилото за приемане на закони, записано в конституцията, в петък БСП и ДПС успяха да променят валидно гласуван на второ четене параграф от Закона за местните избори. С откровена и нескривана цел - за да могат изселниците в Турция да гласуват за кметове и общински съветници по проиграната многократно досега схема на изборния автобусен туризъм. Скандалът стана по-шумен, защото по нечие "невнимание" час по-рано депутатите приеха точно обратния текст, който ограничаваше "вътрешния и външния туризъм" в деня на вота. Как се случи това?

Първо, по предложение на НДСВ беше прието, че право на глас ще имат българските граждани, които имат адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната община. Опозицията гласува "за". Депутатите от ДПС, естествено, "изригнаха", тъй като е добре известно, че изселниците в Турция нямат настоящ адрес в България, а само постоянен. Тогава БСП поиска проверка на кворума, председателят на парламента Георги Пирински даде почивка, а квесторите събраха от банките всички карти на депутати, които в момента не са в залата. Последва прегласуване на параграфа и гласуваният текст отпадна.

Технически погледнато, получи се следното - отделните разпоредби от параграфа бяха гласувани един по един, но по средата процедурата беше прекъсната и параграфът - прегласуван наведнъж. Което е сериозно основание да бъде сезиран Конституционният съд (КС), както се закани опозицията. Политически погледнато, БСП за пореден път направи плонж пред интересите на ДПС, а общественото мнение за пореден път беше подиграно.

Юридически погледнато, все по-трудно може да се говори, че народът е суверенът на властта и че народните представители представляват своите избиратели, а и целия народ, както се твърди в конституцията. От етична гледна точка този парламент е рекордьор по приемането на конюнктурни законопроекти, повечето прокарани с циничното обяснение "така иска Европейският съюз".

Така не иска Европейският съюз

Случилото се в петък кореспондира отлично с извода на Консултативния съвет по законодателство, че Народното събрание приема набързо некачествени закони и неминуемо се налага те да бъдат променяни, защото не могат да се прилагат. Председателят му проф. Красимира Средкова миналата сряда представи отчета за работата му от ноември 2006 г. до този месец.

Въпросният съвет беше създаден специално за да обръща внимание на депутатите върху дефектите на законопроектите, които предстои да се приемат, и да дава предложения за усъвършенстването им. За тази цел в състава му влязоха уважавани юристи, които за отчетения период са изготвили 89 становища с обем 1502 страници. Депутатите обаче са обърнали внимание само на 20% от тях. Излиза, че експертите само са хабили хартията.

Как иначе да си обясним факта, че за година и половина Данъчно-осигурителният кодекс е променян и допълван 12 пъти, само за година Законът за устройството на територията е претърпял 10 изменения, а същото се е случило и на Кодекса за социалното осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения?Какво е оправданието за това, че законотворците продължават да преписват буквално разпоредби от правото на Европейския съюз, при това неточно преведени и без да се съобразяват с нормативната уредба в България? Да не говорим за тромавия им стил, клишета, двусмислия и противоречия с други закони и с конституцията.

Изключения се намират трудно

Филма сме го гледали със Закона за данъка върху добавената стойност например, чиято разпоредба за облагане с ДДС на дейността на адвокатите, нотариусите и частните изпълнители беше отменена от КС, тъй като се оказа, че е гласувана четири пъти вместо два. Подобен беше и случаят с приемането на бюджета на здравната каса. Същите хора гласуваха скандалната поправка в Наказателния кодекс, станала известна като "Ванко 1", която позволи на осъдените за сводничество да се измъкнат леко. По добре изпитания начин през две години се оставят вратички за купуване на гласове и двойно гласуване във всички изборни закони.

Пак те бетонираха монопола на топлофикациите, като им позволиха да си вадят изпълнителен лист срещу клиентите, без да доказват в съда, че те наистина им дължат претендираните суми. След това (под давление на ДПС) забавиха порядъчно Закона за горите, за да се довършат планираните заменки, или Закона за черноморското крайбрежие - за да може да се застрои всяка педя пясък. Как да наречем случайност, че Законът за защитените територии е толкова нагло насочен срещу тези територии, че се наложи да бъде "компенсиран" с недемократичната забрана да се обжалват старите заповеди на екоминистерството, в които все пак защитените зони все още съществуват?

Сериалът е от най-продуктивните, трудно е да се разкажат всичките му епизоди, а последното му издание беше приемането на Закона за съдебната власт и на Гражданския процесуален кодекс, без никой да ги е виждал, да не говорим за обсъждане от правната общност или запознаване на обществото с тях (за сравнение, в много европейски държави неправителственият сектор има право на становище върху проектите и най-важното - водят се дебати). Двата нормативни акта бяха пуснати на конвейера първо в правната комисия, после в пленарна зала. (Д)Ефектите им ще проличат следващата година, когато ще стане факт новият Висш съдебен съвет и когато ще се появят първите осъдени, които не са знаели, че срещу тях се води дело.

Трагическата ирония на еврочленството

Е, вече на всички следва да се е изяснило защо, след като години наред законодателството ни уж се синхронизираше с европейското, нашите закони нямат нищо общо с техните. Или по-точно - външно приличат на тях, но резултатът от прилагането им е шокиращо различен. Основната разлика идва оттам, че когато се кове един български закон, намеренията на създателите му по-често обслужат частен интерес (справка Закона за защитените територии). В такива случаи дори европейските директиви не могат да спасят положението, тъй като капаните се залагат много хитро.

И тук не става дума за некадърност, а точно обратното - за съзнателно преследвани резултати. А най-важното е, че няма механизъм, който да спре този процес. Така лошите закони стават все повече и от изключение се превръщат в правило. На това Европейската комисия не може да реагира, защото механизмите й се изчерпаха с приемането на България в съюза. Затова правителството периодично ще й отчита "напредъка си" на хартия, а на практика отпадналата заплаха от отлагане на членството осигури още по-голям размах за безобразията.

Трагическа ирония и за последната цел и надежда на прехода - европейското членство.