Опустиняването ни е вече факт

България е една от най-засегнатите държави на европейския континент от глобалното затопляне и климатичните промени ще ни задължат да се съобразяваме с тях. Изненадвахме се достатъчно дълго и на наводненията, и на яростно по-силните пожари.

При нас, както и в Испания, Италия и Гърция започва сериозен процес на опустиняване и не е лесно да бъде спрян. Говорим за естествен процес, но допълнително го засилват всякакви действия, които предприемаме хаотично и не оценяваме последствията от тях.

Изграждането на диги, ползването на инертни материали от речните корита, изсичането на горите - всичко това води до намаляване на водите в нашите природни екосистеми. И ако искаме да има вода за хората, трябва да ни е ясно, че тя не може да бъде за сметка на природата. Защото можем да построим прекрасни язовири, които да останат полупразни или пресъхнали.

В очертаващата се водна криза важни са не строежите на язовири, а намаляване на загубите по водопреносната система. В България не съществува нито едно ВиК, което да е с под 50% загуба на води.
Със сигурност водните количества в държавата като цяло са намалени по простата причина, че у нас процесите на опустиняване са силно интензивни. В същото време, в рамките на борбата с наводненията, в политиката на управление на речните басейни, ние изграждаме диги, които скъсяват водния път, съответно правят по-дълбоки водните легла и това е свързано със засушаване на големи територии.

Ако искаме да се предпазим от големите пожари, които са свързани с опустиняването, трябва да постигнем наличие на максимално влажни зони. Държавната политика като цяло е за изнасяне на всякакви води и гледаме на водата като на враг. Тя е приятел, само когато коментираме питейните водоизточници.

Наводненията в резултат от пороите са също заради човешките дейности. Не може водното легло на една река да бъде съкратено три пъти и да си мислим, че тя няма да прелее. Естествено, че ще прелее и ще прелива все повече, по простата причина, че тези проливни дъждове, които зачестяват в България, липсва къде да се разливат.
Напълно нормално е да обезопасяваме населените места, но абсолютно безсмислено е да обезопасяваме земеделските земи или ливадите и пасищата. Изграждането на диги води до удълбочаване на речните корита, следствие на увеличената скорост на водното течение, а това води до засушаване на всички прилежащи територии. Важно е да задържим водата в нашите български екосистеми - по заливните тераси на реките и българските гори.

Тъй като от 50 години водим политика на изграждане на диги и съкращаване на водния път, на някои речни течения нивото се е вдълбочило в земята с между 2 и 4 метра. С това спадане, потъват и подпочвените води. Ако искаме да върнем водите в бунарите, трябва не да градим язовири, които да задържат вода, трябва да възстановим речните корита във вида, в който са били преди да пострадат от вмешателството ни. Защото само това може да гарантира овлажняване на големи площи от земеделски земи и осигуряване на вода в кладенците. Инак ще продължим за изсъхваме.