(фото: newslose.com)

Отмъщение – Част III

[ Част II ] – [ Част І ]

ИНТЕР. РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. ДЕН.

Стая, отрупана с медицинска литература. Компютърна секция с плазмен монитор, масивно кожено кресло на колела, два големи микроскопа и огромна карта на човешкото тяло допълват обстановката.

Айтен е отворила дебела книга по медицина, но мислите й са другаде. Напрегната е, сякаш очаква нещо важно да се случи.

Става, отива в хола, приближава се до една от витрините и изважда две бутилки червено вино. Отваря ги с тирбушон-балерина. Излива едната бутилка в голяма саксия с палма и оставя празното шише на масата. От другата първо отлива на себе си в чаша с висока дръжка, сетне изсипва в бутилката цяло шишенце с хапчета. Обръща я няколко пъти с дъното нагоре и чака хапчетата да се разтворят. Оставя я до празната бутилка.

Сяда в дълбок кожен фотьойл и отпива глътка от чашата. Стои така, затворила очи.

Звънва един от поставените навсякъде вътрешни телефони. Тя не вдига. Телефонът продължава настойчиво да звъни.

След малко в хола се появява Черния.

ЧЕРНИЯ

(гледа към двете бутилки на масата, едната „изпита” до дъно, другата начената)

Пием си сами, значи.

Айтен му прави знак да седне.

АЙТЕН

Налей си. Днес имам празник.

ЧЕРНИЯ

Тъй ли? Какво празнуваме?

Взема чаша и я пълни догоре.

АЙТЕН

Наздраве.

Айтен отпива малка глътка, Черния люсва чашата на екс. Обмисля дали да остане още малко. Държи се със страхопочитание.

АЙТЕН

(с безразличен глас)

Ако ти харесва, налей си още.

Гледа през прозореца към градината. На Черния явно му се нрави нейната компания, пък и не иска да е сам. Налива си.

Айтен продължава да гледа към градината.

Черния гаврътва и тази чаша на екс. Чуди се какво да каже.

ЧЕРНИЯ

Шефът сигурно вече е в Брюксел. Не съм бил в Брюксел.

ИНТЕР. В БРЮКСЕЛ. ДЕН.

Сградата на Европейския парламент. В една от залите е изложена частната колекция на Боса от картини и древни произведения на изкуството. Европейските депутати се дивят пред уникалните експонати.

ЕС ДЕПУТАТ 1

Изумително!

ЕС ДЕПУТАТ 2

Фантастично!

ЕС ДЕПУТАТ 3

Просто невероятно.

ЕС ДЕПУТАТ 4

Такава красота!

Боса стои в центъра на залата. Захапал е огромна пура и благоволява да изслуша хвалбите.

ПОТРЕСЕНА

Вие сте истински магьосник! Направо ни потресохте с това великолепие.

БОСА

Yes, yes! Of course!

ПОТРЕСЕНА

Страната ви трябва да се гордее с хора като вас.

БОСА

(през зъби, дъвчейки пурата си)

Yes, yes! Of course!

ИНТЕР./ЕКСТ. В РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. ДЕН.

ЧЕРНИЯ

Хубаво вино.

АЙТЕН

Хубаво е. Наздраве. За теб.

Чашата на Черния е празна. Бърза да си налее.

Отпиват: тя бавно, той наведнъж.

ЧЕРНИЯ

(решава да демонстрира самочувствие на познавач)

Чудесна сочност. Аромат на череша. Има и малко слива. Е, точно такова не бях пил.

АЙТЕН

Аз пия само такова.

Става бавно от фотьойла, движенията й са забавени.

Преди да излезе от хола се обръща към Черния: „Допий го, ако ти се пие.”

Махва вяло с ръка и излиза, олюлявайки се.

Черния гледа след нея докато излезе, сетне вдига крака върху масата. Приятно му е да си пофантазира, че той е собственик на всичкото това.

С наслада влива остатъка от вино в гърлото си. На челото му е избила пот. Гледа с кретенски поглед в празната бутилка. Опитва се да стане. След няколко неуспешни опита едвам успява.

...

Айтен е седнала в стаята си и пише. Дописва, сгъва листа и го слага на видно място. До листа оставя и огърлицата.

Надниква предпазливо в хола, Черния го няма. Отива до стаята, предназначена за него.

...

Черния се е тръшнал напреко на леглото, цепи въздуха и ломоти насън. Айтен сваля калъфката на възглавницата и пъха в нея портативната радиостанция, мобилния телефон и пистолета на упоения пазач. От сакото му изважда дистанционно устройство и магнитна карта. Прибира ги в джоба си.

Излиза от стаята, заключва я и изхвърля пълната калъфка в коша за пране.

Отваря малка каса, където са наредени пачки с пари. Взема две.

...

Тежката желязна врата се затваря зад гърба й. Хвърля дистанционното и магнитната карта в първата боклукчийска кофа.

ЕКСТ. НА ПАНАИРА. ДЕН.

Посред вековна дъбрава са разположени палатки, на тревата са постлани черги.

Всевъзможни сергии и павилиончета с маси и столове. Канонада от звуци и цветове.

Пекат се агнета на открито.

Захарен памук, локум на клечка, розови близалки, пъстри килимчета...

ЧЕВЕРМЕДЖИЯ

(точи два ножа един в друг)

Екстра чевермето, моля! Купуваш, ядеш, пак купуваш!

ДРЕБЕН ПРОДАВАЧ С ГОЛЕМИ УШИ

Галоши демократик, моля. Един плащаш, два вземаш, моля!

Виенско колело. Люлка-лодка. Пищящи от удоволствие деца.

Колоритна мръсотия.

Отнякъде изникват дядо Ферад и Сибел. Очите на момиченцето са ококорени, случващото се наоколо я плаши и радва едновременно.

Планинецът пристъпва с достойнство. Държи Сибел за ръка.

На иммпровзирана естрада свири оркестър: зурна, тамбура, кларинет и тарамбука. Събрала се е внушителна тумба зяпачи. Лющят семки и се подрусват в такт с музиката. Появява се Виктор с раница, червен каскет на карета и фотоапарат на врата. Спира до навалицата с оркестъра. Зазяпва се в музикантите. Оглежда хората наоколо. Снима.

В мига, в който вижда Сибел, се вцепенява. Приликата й с горящото момиченце от Багдад е изумителна. Несъзнателно тръгва след двамата, без да сваля поглед от Сибел.

Дядо Ферад и Сибел спират пред сергия с детски играчки. Сибел се е загледала в голяма кукла с къдрава коса, рокля на пеперуди и широкопола бяла шапка. Дядо Ферад сочи към куклата и пита продавача за цената. Той казва някаква сума.

Дядо Ферад и Сибел се споглеждат и отминават нататък.

Виктор спира на същата сергия. Пита за цената и купува куклата. Продължава да ги следва. Внезапно Сибел се обръща, поглежда го и се усмихва.

С къдрава кукла в ръце, червен кариран каскет и фотоапарат на шията Виктор несъмнено е една от панаирните атракции.

Дядо Ферад също се обръща. Виктор се приближава към тях.

ВИКТОР

Здравейте. Много ми е приятно. Казвам се Виктор. Пътешественик. От Лондон.

Премества куклата в лявата си ръка и подава дясната.

ДЯДО ФЕРАД

Бравос, бравос. (посочва с пръст към Сибел) Внучката Сибел. Аз съм Ферад. Дядо Ферад.

СИБЕЛ

Тази кукла твоя ли е?

ВИКТОР

Моя е. (схваща нелепостта на отговора си и се поправя) Всъщност е твоя.

Подава й куклата. Сибел я взема – щастлива е.

Виктор пита дали може да им направи снимка. Дядо Ферад и Сибел се съгласяват. Виктор щраква няколко кадъра.

СИБЕЛ

Ти имаш ли жена?

ВИКТОР

Нямам.

СИБЕЛ

(гледа куклата)

Как се казва?

ВИКТОР

(чуди се за кого става дума)

Кой?

СИБЕЛ

(продължава да гледа куклата)

Ще се казва Сибел. Като мен. (вдига очи към Виктор) А имаш ли си дъщеря?

ВИКТОР

(развеселен от въпросите й)

Нямам.

СИБЕЛ

Ела ни на гости. Ще ти покажа моя кон Кони.

ЕКСТ. НА НИВАТА. ДЕН.

Вол и крава отпред, дървено рало по средата и дядо Ферад отзад. Стига до голям камък, пренася го извън нивата и продължава да оре. Потен е. Към края на браздата обръща тежкия плуг и пак подкарва воловете с дълга пръчка.

Напекло е слънце. Птичи звуци, жужене и мучене пълни въздуха. Едно куче лежи край нивата и придрямва. Кукла с къдрава коса, рокля на пеперуди и широкопола бяла шапка седи на един клон.

Сибел и Виктор изникват от долчинката. Сибел носи запотено шише с вода, Виктор - голяма дамаджана.

Дядо Ферад пие дълго и звучно, издишва едно доволно „аферим”, затъква изкочилата навън риза и отново подкарва воловете.

Сибел влиза в нивата и започва да събира малките камъни.

Виктор известно време наблюдава действията на двамата.

ВИКТОР

(към дядо Ферад)

Може ли да опитам?

Сменят си местата. Виктор хваща ралото с две ръце и го натиска с все сила в земята.

ВИКТОР

(към воловете)

Камон! Камон!

Те не помръдват. Взема дългата пръчка, шибва единия, после другия. Воловете едвам-едвам пристъпват.

Дядо Ферад е полегнал на една страна под дървото и с доволна усмивка се радва на усилията на журналиста.

Сибел беззвучно се киска в двете си шепички.

Дремещото куче също проявява интерес към необичайната гледка.

Виктор е гол до кръста, по лицето и по гърба му тече вода. Едвам си поема въздух, но не се отказва.

ВИКТОР

Камон, год дем ит!

Стига до края на нивата. Зад него се е проточила дълга зигзагообразна бразда.

Воловете спират. Виктор сяда в браздата и там остава.

ИНТЕР. В КАМЕННАТА КЪЩА. ВЕЧЕР.

От комина на къщата се вие дим. Вътре бумти голяма желязна печка. Върху печката ври тенджера.

Дядо Ферад, Сибел и Виктор се приготвят за вечеря. Сибел постила покривката, слага три лъжици и три паници. Дядото ги пълни внимателно догоре.

Нарязва три дебели филии хляб. Изважда от долапа глава чесън и солница. Тримата сядат на дървената маса.

Портретът на Айтен виси на стената. Дядо Ферад и Сибел поглеждат едновременно към снимката.

Виктор също поглежда. Задържа поглед.

ДЯДО ФЕРАД

Дъщерята. На Сибел майката.

СИБЕЛ

Това е мама.

Тримата се навеждат над паниците. Духат и сърбат в синхрон.

ДЯДО ФЕРАД

Ти сега, аркадаш, какво каза, че си?

ВИКТОР

Пътешественик.

ДЯДО ФЕРАД

Анджак. Като си пътешественик, парите за пътешествията откъде взимаш?

ВИКТОР

В Лондон имам магазин. Продавам коли. Пътешествията си ги плащам сам.

ДЯДО ФЕРАД

Бравос!

Оставя лъжицата, обляга се назад на стола и нещо премисля.

ДЯДО ФЕРАД

Ти, сега, аркадаш, като си от Лондон, как го виждаш това, демокрацията? Добро ли го виждаш? Лошо ли го виждаш?

ВИКТОР

За мен е добро. Макар да стават и лоши работи.

ДЯДО ФЕРАД

Щото при нас много мафия. Политиците крадат, нищо не работят.

ВИКТОР

И в Англия крадат.

ДЯДО ФЕРАД

То че крадат, крадат! Ама като тука никъде го няма! Щото тука в нищо не вярват, аркадаш! Лошотията, тя от безверника идва! Щото безверникът страх няма ни от Аллаха, ни от Господ.

Живял съм при брата аз в София. Там хората само купуват! Кога работят, като по цял ден купуват, бе джанъм? Ама то всичко не можеш да купиш!

Поглежда Виктор изпитателно.

ДЯДО ФЕРАД

Душата на човек може ли да купиш?

Виктор вдига неопределено рамене.

ДЯДО ФЕРАД

(свива цигара)

 Кажи сега, ти мен като ме гледаш, за европеец вземаш ли ме?

ВИКТОР

Вземам те.

ДЯДО ФЕРАД

Бравос! И аз се вземам за европеец, щото не крия злоба към аркадашите. Мойта майка как викаше?: хляб хвърли, камък не хвърляй. „Екмек ат, таш атма.” Ако не можеш добро да правиш, барем лошо недей да правиш.

Сибел през цялото време слуша разговора на двамата възрастни. Гледа ту единия, ту другия и им се радва.

ДЯДО ФЕРАД

Има рай – джеллет, има и ад - джехенем. Аллах е дал на този свят и от едното и от другото. Сами да решим какво искаме.

Сибел разтребва масата.

Дядо Ферад бърка под мушамяната покривка и изважда един лист, сгънат на четири.

ДЯДО ФЕРАД

Туй от дъщерята. Писмо.

Сибел застава до рамото му.

ДЯДО ФЕРАД

(чете бавно, със запъване, но без очила)

Здравей татко, здравей Сибел. Моля да ми простите, че заминах и не ви се обадих. Получих предложение да започна работа в една болница в чужбина и трябваше много бързо да тръгна. Тук работя и уча. Парите са много добри. Всеки ден мисля за вас.

 Обичам ви. Ваша Айтен.

Сибел се доближава до Виктор.

СИБЕЛ

Виж!

Показва му герданче със синьо мънисто, закачено на тънкото й вратле.

СИБЕЛ

Харесва ли ти?

ВИКТОР

О-о! Чудесно е!

СИБЕЛ

Мама ми го подари.

...

Къщата на дядо Ферад е потънала в тъмнина.

По стените на стаята пробягват отражения от все още горящата печка.

Виктор спи кротко и сънува.

ЕКСТ. СЪНЯТ НА ВИКТОР. ДЕН.

Жълти, зелени, червени, лилави и розови овце пасят на поляната.

Покривът на краварника е боядисан на червени квадрати, също като каскета на Виктор. Отвътре излизат крави, забрадени със забрадки. Накичени са празнично, с най-различни цветя.

По средата на нивата има дървено рало, два вола, коза, теле и една овца. В центъра на инсталацията се е изпъчил Виктор. На врата му виси фотоапарат. С двете ръце е стиснал пушката на дядо Ферад.

Пушката вече не е пушка. Виктор държи кукла с рокля на пеперуди и широкопола бяла шапка. Но и куклата вече не е кукла. Сега в ръцете му се е настанила Сибел и се залива от смях.

ЕКСТ. ПРЕД КАМЕНАТА КЪЩА. НОЩ.

Чува се протяжен вой на вълци. Дядо Ферад излиза от къщата с пушка и фенер. Обикаля кошарата, краварника, влиза при конете - неспокойни са. Закача фенера отпред на къщата, гръмва с пушката и се прибира.

ЕКСТ. В ГОРАТА. СУТРИН.

Дядо Ферад проверява капаните. Между острите зъбци на единия е останал половин вълчи крак. Кървава диря води навътре в гората.

ЕКСТ. НА ГОРСКАТА ПЪТЕКА. ДЕН.

Айтен се катери с бързо темпо.

Зад кадър се чува гласът й: „Заминавам в чужбина. Взимам малко пари назаем. Ще ти ги върна, когато мога.”

Ниско в дърветата е плъзнала мъгла и бавно се движи нагоре.

ИНТЕР. В РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. ДЕН.

Айтен пише.

Гласът й зад кадър: „Направи яхтите си болници. Почни да ходиш пеш. Зарежи мръсния бизнес.”

ЕКСТ. НА ГОРСКАТА ПЪТЕКА. ДЕН.

Айтен напредва по пътеката, забила поглед в краката си.

Гласът й зад кадър: „Извини се на хората. Тогава може наистина да оздравееш.”

Мъглата стига до нея и я поглъща.

ИНТЕР. В РЕЗИДЕНЦИЯТА НА БОСА. ДЕН.

Айтен дописва писмото, сгъва листа и го слага на видно място. До листа оставя и огърлицата. (Този кадър вече сме го видяли в предишен епизод.)

ЕКСТ. НА ГОРСКАТА ПЪТЕКА. ДЕН.

Вижда го внезапно на няма и десетина метра разстояние. Застанал е на пътя отпред, извил гръбнак, изпънал врат, провисил опашката надолу. Самотен, мършав, дишащ учестено: сив вълк обгърнат от сива мъгла.

Айтен за секунда разтърква очите си. Когато поглежда отново, от вълка няма и помен. Сякаш е бил привидение.

Един мъж изплува от мъглата. Това е Виктор. Слиза по пътеката тичешком, за малко да се блъсне в нея. Разминават се на сантиметри.

Малко по-нагоре тя внезапно спира и се обръща назад. Стои така известно време, сетне отново тръгва нагоре.

Малко по-надолу той внезапно спира и се обръща назад. Мъчи се нещо да си спомни.

ЕКСТ. НА ПОЛЯНАТА ПРЕД КАМЕННАТА КЪЩА. НА ЗАЛЕЗ.

Айтен и дядо Ферад са застанали на края на поляната. Слънцето наполовина се е скрило зад върховете. Фигурите им ясно се открояват. Загледани са в залеза отсреща. Не помръдват.

Айтен хваща ръката на баща си и я целува.

ЕКСТ. В ГОРАТА. НА СМРАЧАВАНЕ.

Дядо Ферад на кон, Сибел е седнала зад гърба му. Стиснала го е здраво с две ръце за дрехата.

Отзад язди Айтен.

ЕКСТ. В СЕЛОТО С КРЪЧМАТА. НОЩ.

Спират пред схлупена къща с двор. Излайва куче. Отвътре излиза СЕЛЯНИН С ХЛЪТНАЛИ БУЗИ с фенер в ръка. Вдига фенера над главата си, за да види по-добре.

Разпознава късните гости, махва им с ръка да влизат.

ЕКСТ. НА ГОРСКАТА ПЪТЕКА. ДЕН.

Черния и Фишека в черни костюми, черни фланелки, черни трандафори и черни очила.

Катерят се по стръмната пътека. Обувките им се пързалят, двамата лазят на четири крака и псуват. Изправят се, срутват се обратно и пак псуват.

На Фишека му падат очилата, той бърза отново да си ги сложи.

Видът им е крайно нелеп. Отвисоко и отдалеч изглеждат като две големи хлебарки, незнайно защо бутащи се една в друга.

ЕКСТ. ПОЛЯНАТА ПРЕД КАМЕННАТА КЪЩА. НА СМРАЧАВАНЕ.

Вързани за дълъг синджир двете кучета на дядо Наим бясно лаят. Хвърлят се напред, синджирът ги задържа.

Чуват се два изстрела. Лаят спира отведнъж.

ИНТЕР. В КАМЕННАТА КЪЩА. ВЕЧЕР.

Дядо Ферад е седнал на стол, Черния и Фишека са се надвесили отгоре му.

ЧЕРНИЯ

Къде е кучката, а дъртак? Къде е дъщеря ти?

ДЯДО ФЕРАД

На болницата в чужбина.

ЧЕРНИЯ

Лъжеш, мамка ти!

ДЯДО ФЕРАД

На, писмото! Там пише.

Посяга към мушамяната покривка.

ФИШЕКА

(садистично)

Я да видим какво ще каже детектора на лъжата. Изпъни ръката напред, дядка.

Дядо Ферад послушно изпълнява заповедта и изпъва дясната си ръка.

ФИШЕКА

Другата!

Дядо Ферад изпъва и другата. Държи двете си ръце изпънати.

ФИШЕКА

Можеш ли да броиш, дядка? Рязаните могат ли да броят? Ти рязан ли си?

ЧЕРНИЯ

Ако не е рязан, ще го отрежем.

Двамата просташки се смеят.

ФИШЕКА

Колко пръсти има на тая ръка,а?

ДЯДО ФЕРАД

Пет, аркадаш.

ФИШЕКА

Не псувай! Я да проверим.

Фишека започва да брои, допирайки с показалеца си един по един пръстите на лявата ръка на дядо Ферад.

ФИШЕКА

Еди-и-н, два-а-а, три-и-и, четири-и-и...

Внезапно хваща кутрето и рязко го извива. Дядо Ферад изохква от силната болка. Фишека продължава болезнения захват и събаря дядо Ферад от стола. Не пуска извитото кутре.

Възрастният човек е паднал на колена, главата му е притисната в пода, ръката му е във въздуха. Боли го, пъшка, но не вика.

ФИШЕКА

Ще лъжеш, а? Пет били. Не са пет, четири са.

През това време Черния с любопитство гледа изпълнението на Фишека.

ЧЕРНИЯ

Боли ли, дъртак? А малкото червейче, внучката? Тя къде е?

ДЯДО ФЕРАД

(едвам отговаря, със затиснато в пода лице)

Малкото... в Турция. Замина при брата.

Черния изважда от плетения несесер на стената големи шивашки ножици и застрашително ги щрака над главата на дядо Ферад.

ЧЕРНИЯ

Който лъже щрак, и ушето го няма. После щрак, и нослето го няма.

ДЯДО ФЕРАД

(умолителено)

Пусни, чоджум, искам на клозета да отивам.

ЧЕРНИЯ

А-а-а, насра ли се вече? Напълни ли гащите? (към Фишека) Изведи тая торба с лайна!

Фишека пуска пръста на дядо Ферад и силно го изритва да става.

ЕКСТ. НА ПОЛЯНАТА ПРЕД КАМЕННАТА КЪЩА. НОЩ.

Навън поляната свети - има пълнолуние. Дядо Ферад върви отпред, Фишека го следва.

Възрастният човек влиза в скованата от дъски барачка. Пуска резето. По средата на портичката има дупка във форма на сърце.

Докато го чака Фишека се изпикава досами барачката. Вътре дядо Ферад доста се е заседял.

ФИШЕКА

Свършвай, дъртьо, стига си го тръскал.

Никакъв отговор. Никакъв шум.

ФИШЕКА

На теб приказвам. Айде излизай!

Продължава да няма отговор. Фишека се приближава към бараката, повдига се на пръсти и наднича пред процепа отгоре.

Това, което вижа право срещу себе си, са две лъщящи, немигащи очи. В следващия момент Фишека изохква.

ФИШЕКА

Дъртак...

Второ мъчително изохкване.

ФИШЕКА

Мамата ми...

Тялото му се изсухля на земята. От изрязаното в портичката сърце се прибира острие на нож.

Черния излиза от къщата, за да разбере защо двамата още се бавят. Не вижда никого.

ЧЕРНИЯ

Фишек, къде си?

Изважда пистолет.

ЧЕРНИЯ

Фишек, не ми играй номера!

Държи пистолета пред себе си. Приближава към клозета и вижда Фишека свлечен на земята.

Стреля няколко пъти в портичката. Навежда се над тялото и започва да го друса.

ЧЕРНИЯ

Ставай, Фишек!

Пуска мъртвия и се изправя. Озърта се паникьосано и крещи.

ЧЕРНИЯ

Ей, рязан, ела да се разберем по мъжки, мамицата ти.

Една ръка бавно пъха патрони в двете цеви на ловджийска пушка. Тихо изщракване.

ЧЕРНИЯ

(продължава да крещи)

Ще съжаляваш. Не се крий! Мъртъв си!

Изстрел. Черния изврещява „ой, ой, ой” с неестествен за едрата си фигура гласец. Тича на подскоци из поляната.

Втори изстрел. Този път врещенето съвсем изтънява.

Куцайки и виейки Черния хлътва в гората, по-далеч от сачмите на среднощния стрелец.

ЕКСТ. ДУПКАТА. ДЕН.

Черния е заклещил задника си в дълбока, тясна дупка между две скали и по никакъв начин не може да се измъкне. В едната ръка държи пистолет, в другата мобилен телефон. Трескаво набира номер и поглежда тревожно нагоре.

ИНТЕР. ОФИСА НА БОСА. ДЕН.

Боса е в позната обстановка: полутъмна стая с проблясващи монитори и светеща лампа на огромното бюро.

Телефонът упорито звъни. Боса вдига, без да бърза.

ЕКСТ. ДУПКАТА. ДЕН.

ЧЕРНИЯ

Ало, Шефе, извинявай значи, обаче стана голям фал. Фишека го заклаха. На оная кучка баща й го бодна в корема централно. Шефе, много е бесен тоя, на мене ми потроши краката, не мога да го видя откъде гърми, мамицата му. Нахакал съм се в една дупка...

В този момент над главата му полита голям камък. Удря го през ръцете, чупи мобилния телефон, пистолетът гръмва.

Чува се див рев.

ЧЕРНИЯ

Оле, гръмнах се, мамка му...

БОСА

Стоиш там и не мърдаш! Ясно?

Няма отговор.

В дупката полита втори камък, по-голям от първия. Сега ревът е смразяващ.

Черния държи с две ръце кървящата си глава, клати се напред-назад и вие от болка.

ЧЕРНИЯ

Гад мръсна... Строши ми главата! Не хвърляй, дъртак!... Чакай да се разберем... Дядка... Не се ебавай... Боли, мамка ти... Извади ме... Братле....К’ви пари искаш...

Поглежда нагоре.

Лицето му е омазано с кръв и пръст. Очите му са разширени и диви, като на животно, попаднало в безпощаден капан.

Дядо Ферад поглежда надолу. Известно време наблюдава сгърченото от болка тяло.

ДЯДО ФЕРАД

(мрачно)

Насра ли се вече, аркадаш? Напълни ли гащите?

Отвътре се чува бръщолевене, придружено с истеричен смях.

ЧЕРНИЯ

Кучката... ох-ох-ох... хареса й на мръсницата... още искам... ох-ох... ръгай... шефа й скъса задника на курвата... Извади ме оттук, бандит...!

Стреля нагоре, докато му свършат патроните.

Дядо Ферад седи до дупката и свива цигара. Запалва, опъва дълбоко, с присвити очи. Пуши и гледа към небето, подпрял пушката до себе си. Жални стенания изпод земята.

ЧЕРНИЯ

Имам жена... две малки деца имам... братле (гласът започва да хрипти) Дъщеря ти не съм я барнал с пръст... вервай ми... браточка...

Дядо Ферад пуска въже с примка. Завързва въжето за седлото на коня и полека изтегля Черния на повърхността.

ЕКСТ. „ГРОБИЩЕТО”. ДЕН.

Въоръжен с кирка и лопата, Черния копае гроб. Главата му е овързана с парцал, по лицето му има засъхнала кръв. От предишния бабаит не е останал и помен. Това е едно уплашено до смърт, куцукащо, бинтовано, окървавено, подсмърчащо същество, готово на всичко, за да си спаси кожата.

Дядо Ферад е седнал отстрани, подпрял е пушката на коляно и наблюдава работата му.

Черния свършва с погребението на Фишека и забучва върху гроба един изсъхнал клон вместо кръст.

ЕКСТ. ПРИ ХАНГАРА. ДЕН.

Заградено с телена мрежа пространство. Надпис: СТРОГО ОХРАНЯЕМ ОБЕКТ. СМЪРТНА ОПАСНОСТ ЗА ЖИВОТА! Хангар по средата. Отвътре двама механика изкарват на буксир лъскав хеликоптер.

Със забързана крачка се появяват Боса и Блъди Мери.

ЕКСТ. „ГРОБИЩЕТО”. ДЕН.

ДЯДО ФЕРАД

(посочва с пушката встрани от гроба на Фишека)

Лягай там!

Черния ляга, без да роптае.

ДЯДО ФЕРАД

Взимай мярка!

ЧЕРНИЯ

Ще ме гръмнеш ли?

ДЯДО ФЕРАД

Взимай мярка!

Черния намира някаква клечка и прави черта пред краката си. Кляка на колене, прави черта и от горната страна.

ДЯДО ФЕРАД

Копай!

ИНТЕР. В ХЕЛИКОПТЕРА. ДЕН.

Боса и Блъди Мери се качват в кабината. Перките се завъртат. Боса вдига палец, механиците също. Хеликоптерът отлепя.

ЕКСТ. НА „ГРОБИЩЕТО”. ДЕН.

И вторият гроб е изкопан. Черния едвам се тътри от умора.

ДЯДО ФЕРАД

Влизай вътре.

Черния не помръдва.

ДЯДО ФЕРАД

(насочва пушката към главата му)

Влизай вътре!

Черния се свлича в изкопания гроб. Той му е съвсем по мярка. Дядо Наим стои отгоре и го гледа.

ДЯДО ФЕРАД

Тамам. Хем пак като дойдеш, да си знаеш мястото.

Обръща се и изчезва. Черния остава да лежи в отворения гроб. Не може да повярва, че е останал жив.

ИНТЕР. В ХЕЛИКОПТЕРА. ДЕН.

Боса пилотира, до него е Блъди Мери. Отдолу се вижда язовир. Блъди Мери сочи с пръст към малка поляна.

БОСА

 (намръщено)

Това място ми е познато.

Хеликоптерът каца на поляната, перките спират да се въртят. Боса оглежда през кабината наоколо. Набира номер, явно търси Черния. Никой не отговаря.

Изважда пистолет, проверява пълнителя, зарежда и го вкарва в кобур под мишницата. Изважда втори, проверява и него, сетне го пъха под другата мишница.

ЕКСТ. НА ПОЛЯНАТА. ДЕН.

Боса върви към къщата. Блъди Мери го следва.

Дядо Ферад стои зад гърба им.

ДЯДО ФЕРАД

„Селям алейкум”.

Двамата се обръщат стреснато. Боса посяга за оръжие, но разпознава дядо Ферад и се успокоява.

БОСА

Стресна ме, бе човек! Позна ли кой съм?

ДЯДО ФЕРАД

Познах те, що да не те позная? Капитанчето от Ка-Де-Се-то.

ИНТЕР./ЕКСТ. В КАМЕННАТА КЪЩА. ДЕН/ПРИВЕЧЕР/НОЩ.

Дядо Ферад и Боса са седнали на масата един срещу друг. В дъното на стаята стои изправена Блъди Мери.

БОСА

Запознай се с Мария. Мой съветник и телохранител.

Дядо Ферад поглежда към Блъди Мери, кима с глава.

ДЯДО ФЕРАД

Седни, чоджум! Стол има.

БОСА

Тя не обича да седи.

Прави й знак. Блъди Мери излиза от стаята. След малко се връща и носи хладилна чанта. Оставя я на масата.

Боса отваря чантата и изважда любимата си водка „Калашников”. От друга преградка на чантата измъква и две чаши. Налива на себе си, налива и на дядо Ферад. Със сгъната под прав ъгъл ръка гаврътва отривисто чашата.

Дядо Ферад не се докосва до своята.

БОСА

(втренчил се е в горящата печка)

Грееш си се тука, а? Добре си живееш!

Колко пъти съм кацал на тая поляна, ей! Взимах чевермето и хайде обратно.

Помниш ли? Само че тогава вертолетът беше служебен. А този е лично мой.

ДЯДО ФЕРАД

Помня, що да не помня! Туй, комунистите, много чеверме изядоха. По две чевермета барабар им въртях. То таквоз забравя ли се?

БОСА

Партията на таз поляна паметник трябва да ти построи. Затуй, че не я остави гладна.

ДЯДО ФЕРАД

Тя, партията, чевермето хубаво яде, ама ток не ми пусна. И нивата не изора. И кравите не издои.

Боса се пресяга за бутилката.

БОСА

Прав си. Сега, обаче, аз съм партията. Аз съм правителството. Министри, полиция, прокурори, всьо! (удря силно с разтворена длан по масата)

Опира стъклен поглед в дядо Ферад.

БОСА

Таз държава топтан е моя. Ясно?

ДЯДО ФЕРАД

Ясно,бе! Що да не е ясно?

БОСА

Писатели, поети и вся осталная сволоч - мои са.

И ти си мой! Сега да река и край с теб! Няма Аллах, няма Мохамед!

Изважда светкавично пистолет, протяга ръка през масата и го опира в челото му.

Дядо Ферад дори не трепва. Боса държи пистолета така известно време. В стаята се чува само пращенето на дърва в печката.

Дърпа ръката си обратно, стоварва пистолета на масата и дружелюбно се усмихва.

БОСА

Ти да не се разсърди, ей? Шегувам се, бе човек! Откога се знаем с теб, а?

Дядо Ферад се е втренчил в пистолета.

БОСА

Ха, наздраве! За великия бай Ферад!

Гаврътва и тази чашка със сгъната под прав ъгъл ръка.

БОСА

На крака съм ти дошъл. Да те уважа. Да си спомним за едното време.

ДЯДО ФЕРАД

(неочаквано)

Имаш да даваш едни пари.

БОСА

(изненадан)

Какви пари?

ДЯДО ФЕРАД

На мен.

БОСА

Какво на теб?

ДЯДО ФЕРАД

Едни пари. Тогаз беше на зор. Каза: много ми трябват. Пет хиляди лева. Взе парата, взе чевермето и на хеликоптера.

Изфърча и разписка не даде.

БОСА

(застава зад гърба на дядо Ферад, говори му бавно)

На крака ти идвам, човешки се отнасям, а така да ме обиждаш! Онези пари бяха за държавата! Затова че ти разрешавахме да си капиталист. Да гледаш по 1000 овце и да пълниш тюфлека с каймета.

ДЯДО ФЕРАД

Че да беше дошла държавата да ми гледа овците, бе аркадаш! Аз от твойта държава даром нищо не съм взел.

БОСА

(почуква го по главата със свит показалец)

Неблагодарник си ти! Нямаш уважение. Знаеш ли, че в Европа им треперят гащите само името като ми чуят? Знаеш ли, че Европа мога да я купя цялата комплект?

(надвесва се над него) Не аз на теб, ти на мен имаш да ми даваш. Едно птиче, дето изхвърча, имаш да ми даваш. И две от моите момчета. Да си ги виждал насам?

ДЯДО ФЕРАД

Ти ли прати ония пезевенци?

БОСА

Аз.

ДЯДО ФЕРАД

Защо, бе джанъм?

БОСА

Да те гръмнат.

Изненадващо започва да се смее.Отново е любезен. Държи се с дядо Ферад като със стар приятел.

БОСА

Ти да не вземеш сега пак да ми се разсърдиш!

Прегръща го през рамо, допира главата си до неговата.

БОСА

(говори му на ухото нежно и добронамерено)

Не ме интересува какво си направил с моите хора. Ако си ги пречукал, няма да ти се разсърдя. Обаче нея трябва да ми я дадеш.

Тя без мен не може да се оправи в тоя свят. За нейно добро е. Без мен тя е за никъде.

ДЯДО ФЕРАД

Ти насили ли я дъщерята?

БОСА

(не е очаквал върпоса)

Виж сега! Тя малко ме нервира в началото. Докато се опознаем. Обаче друг с пръст не я е докоснал. Щях да го убия на място.

Дядо Ферад седи без да мръдне, забил поглед в краката си.

ДЯДО ФЕРАД

Значи я насили дъщерята?

БОСА

(ядосано)

Насили! Насили! Нали не съм я набил на кол? Не съм. Тя, обаче, не може да си тръгва, когато си иска. Всичко съм й дал. Гердан за половин милион долара й подарих! Болница ще й купя. Професор ще я направя. Академик, ако иска.

Погледни ме!

Дядо Ферад вдига глава и го поглежда.

БОСА

Дъщеря ти Айтен ми трябва. Тя ми е лекарството на мен.

Най-ценният човек ми е тя!

В дъното на стаята Блъди Мери продължава да стои неподвижна, но изражението й се е променило. Личи, че думите на Боса дълбоко са я засегнали.

БОСА

Кажи къде е, няма да съжаляваш! Ще живееш като цар, докато си жив.

Ще пратя внучката ти да учи в Америка. Със стипендия. Лично от мен. Ще бъде богата.

Чуваш ли какво ти говоря?

ДЯДО ФЕРАД

Чувам, бе. Що да не чувам?

БОСА

Е?

Дядо Ферад изглежда е на път да приеме предложението.

ДЯДО ФЕРАД

Сабахлен ще ти кажа, аркадаш. Дай малко да мисля.

Свит до прозорчето отвън, Виктор не изпуска нищо от очи. Държи фотоапарат. Духа на пръстите си, за да ги стопли. Там е от дълго време.

ИНТЕР./ЕКСТ. КАМЕННАТА КЪЩА. НОЩ

Боса спи облечен на стола. Кобурите са празни. На масата има две изпити до дъно бутилки водка „Калашников”.

Блъди Мери предпазливо бута проскръцващата врата и влиза в съседната стая. Дядо Ферад стои изправен по средата.

Двамата се гледат известно време. Блъди Мери мълчаливо му подава пистолетите на Боса.

ИНТЕР. В ОБОРА. НОЩ.

Дядо Ферад седи на малко трикрако столче. Сложил е пушката на коленете си. Боса е завързан в крайно неудобна поза.

С полуотворена уста и увиснали джуки, Хасан е в акция.

Отвреме навреме кравите издебело измучават, разтревожени от случващото се на територията им.

Зад малкото, зацапано прозорче на обора, тайно занича обектив.

Ухиленото лице на Хасан - блясва светкавица на фотоапарат.

Дядо Ферад става от трикракото столче, подпира пушката на стената и изважда дълъг ловджийски нож. Доближава се до пъхнатата в юлар глава на Боса.

БОСА

(с разширени от ужас очи)

Недей.

Дядо Ферад държи ножа на сантиметри от главата му.

БОСА

(пресипнало, почти без глас)

Моля ти се, братко, недей.

Дядо Ферад рязко замахва и разсича въжето, с което са вързани ръцете на Боса.

ДЯДО ФЕРАД

Отивай си! (взема пушката и излиза от обора)

ЕКСТ. НА ПОЛЯНАТА ПРЕД КАМЕННАТА КЪЩА. НОЩ.

Хеликоптерът е във въздуха. Мощен фар осветява поляната.

Дядо Ферад стои пред каменната къща и не помръдва. Държи здраво пушката.

Машината пикира право срещу него.

Заслепен от светлината, дядо Ферад вдига пушката. Стреля от упор с двете цеви.

ИНТЕР. СОФИЯ – ХОТЕЛСКА СТАЯ. ДЕН.

Виктор е подпрял главата си с две ръце. Закрил си е очите. Пред него има отворен лаптоп. Стои така известно време, сетне започва да пише.

ИНТЕР. ПЕЧАТНИЦА. ПРИВЕЧЕР.

Въртят се с бясна скорост барабани, печати се нов брой.

ЕКСТ. УЛИЦА. РАНО СУТРИН

Английски вестникопродавачи размахват вестници: “A Mafia Boss Raped!”, “Bulgarian Mafioso Dishonored and Thrown Away!”

ЕКСТ. БУДКА ЗА ВЕСТНИЦИ. СУТРИН.

На първите страници се мъдри огромно заглавие: “BULGDRIAN TOP-MAFIOSO RAPED IN A COWSHED!”

ИНТЕР. СОФИЯ – ХОТЕЛСКА СТАЯ. ДЕН.

Виктор продължава пише.

ИНТЕР. МЕТРО. ДЕН.

Опулен пътник чете и се кръсти: “THEY RAPE THEIR MAFIA IN BULGARIA!”

ЕКСТ. НА ШОСЕТО. НОЩ.

Два запалени фара изплуват от тъмното. Виктор шофира.

ЕКСТ./ИНТЕР. ПРЕД ЗДРАВНАТА СЛУЖБА. НА ЗАЗОРЯВАНЕ.

Колата спира.

Сибел се е събудила. Тихо става от леглото.

Виктор излиза от автомобила.

Сибел стои пред вратата, боса, по нощничка. Държи куклата с рокля на пеперуди.

Виктор застава пред нея.

Сядат на прага. Мълчат.

ВИКТОР

Боса си. Ще ти настинат краката.

Сибел мълчаливо поставя двете си крачета върху обувката му.

ВИКТОР

Дойдох да си вземем довиждане.

СИБЕЛ

Знам. (поглежда към куклата) Сибел ми каза.

ВИКТОР

Твоята Сибел е много умна.

СИБЕЛ

Тя пита ще дойдеш ли пак?

ВИКТОР

Ще ме чака ли?

Сибел допира куклата до ухото си.

СИБЕЛ

Каза, че ще те чака.

ВИКТОР

Кажи й, че ще дойда.

СИБЕЛ

Обещаваш ли?

ВИКТОР

Обещавам.

Наблизо петел продрано кукурига. Виктор завърта контактния ключ, включва светлините.

Сибел изтичва към колата, нещо се е сетила. Потропва с юмруче по стъклото. Виктор го смъква. Тя разтваря юмручето си. Подава му герданче със синьо мънисто.

ИНТЕР./ЕКСТ. В САМОЛЕТА. ДЕН.

Виктор се е облегнал на седалката. Лаптопът пред него е затворен. Отгоре е герданчето със синьо мънисто.

Усмихва се. Затваря очи.

......

Отваря очи. Изглежда променен. Косата му е посивяла. Появили са се бръчки около очите и на челото. Напълно естествено, минали са почти 20 години. Но раницата му е същата. И каскета, на червени квадрати.

Показва се на стълбичката с фотоапарат на шията.

ИНТЕР. ЛЕТИЩЕ СОФИЯ. ДЕН.

Сибел го чака в залата за посрещачи. Виктор се оглежда. Тя го наблюдава отстрани, без да го доближава. Впечатляваща е, елегантна.

Виктор се върти, взира се в хората. Очите му се спират многократно на красивата дама, но не разпознава в нея Сибел.

Продължава да се върти и да се оглежда. Изведнъж застава неподвижно, после рязко се обръща.

Двамата мълчат и се гледат както преди много време, на прага на онази селска къща.

СИБЕЛ

Здравей.

ВИКТОР

(закашля се)

Здравей. (гласът му е дрезгав)

СИБЕЛ

Добре дошъл.

Виктор не й отговаря. Развълнуван е от тази позакъсняла с доста години среща.

Сибел го хваща под ръка и го потегля към изхода. Оглежда го в движение. Радва му се. Щастлива е.

СИБЕЛ

Какво е това? (сочи към ремъка на фотоапарата, на който виси герданче със синьо мънисто)

ВИКТОР

Талисман.

СИБЕЛ

От кого ти е?

ВИКТОР

Едно момиченце ми го подари.

Сибел го целува по бузата.

ЕКСТ. МАГИСТРАЛА. ДЕН.

Пъргава бяла кола надува по планинските серпантини. Отвътре се чуват гласове: „Толкова много имам да ти разкажа”. „Знам всичко, нали постоянно ми пишеше”. ”Нещата страшно се промениха”. „Гладен съм”...

к р а й

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА:

Екипът на филма ще заснеме интервюта в София; в други градове и села на България с различни хора, на различни места: на улицата, в заведения, училища, градския транспорт, магазини, книжарници, на тържища, по гари и автогари....

Актьорът, играещ Виктор, ще задава два въпроса: „Какъв народ са българите?” и „Каква държава е България?”

Възможно е филмът да започне именно така: с документални интервюта, върху които ще преминат началните надписи на филма и заглавието.