Реформира ли се наистина Либия?

Някогашната "непредвидима" държава Либия сега прави всичко възможно, за да се отърве от своята репутация на спонсор на тероризма и да се интегрира отново в световната общност. "Локърби принадлежи на миналото - това е история," уверява Сейф ал-Ислам - вторият син и потенциален наследник на либийския лидер Муамар Кадафи, когато говори за смъртоносния атентат от 1988 срещу самолет на Пан Ам над Шотландия - едно от няколкото терористични атаки, за които бяха обвинени и осъдени либийски агенти.

Въпреки, че Либия отрича да е отговорна за тези атаки, Кадафи признава, че те заедно с провокативното отношение на страната към Запада през последния четвърт век, са усложнили опитите са нормализиране на дипломатическите връзки. "Времето за конфронтация и война свърши," каза 34-годишният Кадафи за TIME по време на интервю в южния френски град Ница. "Нещата със Запада и американците се промениха. Можем да вървим заедно напред."

Най-смелото действие на Либия за подобряване на отношенията със Запада беше извършено през 2003, когато тя съобщи, че се отказва от своята ядрена, химическа и биологическа оръжейна програма - акт, който САЩ, Великобритания и другите западни правителство изискваха като предварително условие за подновяване на отношенията с Триполи. Двустранните контакти от тогава се засилиха, включително сътрудничество между западни и либийски разузнавателни служби, които според Кадафи и европейски представители са предотвратили терористични атаки от двете страни на Средиземно море. Вече бившият британски премиер Тони Блеър посети Триполи през май, за да похвали "напълно промененото поведение" на Либия и да прогнозира, че разцъфтяващите връзки в областта на сигурността и отбраната между двете страни скоро ще бъдат последвани от бум в развитието на бизнеса.

За да не бъде изпреварен от британците, френският президент Никола Саркози през миналия месец сключи сделка за освобождаване на шест български медици, задържани в Либия през последните осем години по измислени обвинения за това, че са заразили умишлено почти 440 либийски деца с ХИВ. В дипломатическата бъркотия, която осигури тяхната свобода, Саркози успя също да постави в отлична позиция френските компании, да се състезават за инвестиции в богатата на петрол либийска икономика. Разрешаването на безизходицата с българите премахна също така последното голямо препятствие за пълна нормализация на дипломатическите връзки между Либия и ЕС. А САЩ също искаха да се включат във всичко това: през миналия месец Вашингтон определи своя нов посланик в Триполи, има и планове скоро държавният секретар Конодлиза Райс да посети Либия.

Защо е тази надпревара да се подобрят връзките с нация, която някога беше сред най-презираните във Вашингтон режими? Според Сейф ал-Ислам Кадафи, който изигра решаваща роля в преговорите за освобождаване на българите, това е защото Либия е доказала, че желае да помогне за решаване на проблемите, а не да ги създава. Кадафи казва, че Либия е посредничила в няколко конфликта и кризисни ситуации в Африка, включително Дарфур и Нигер. Тази роля, казва той, е направила страната "главен дипломатически актьор в Северна Африка". Кадафи също казва конфиденциално, че либийски дипломати са съветвали Блеър за мисията му в Близкия изток и са търсили начин да облекчат връзките му с Хамас.

"Хората с конфликти в региона идват в Либия, за да търсят решение," казва Кадафи с гордост от подобряващата се репутация на страната и растящото й влияние. "Те не отиват в Египет или Алжир." Може и да е така, въпреки, че способността да Либия да влияе върху много от ключовите конфликти в Близкия изток остава твърде ограничена.

Скептиците обаче отбелязват, че новият профил на Либия е продукт на същия авторитарен режим, управлявал страната от 1969 насам. И те смятат, че принципите, с които Либия решава проблемите много често достигат до изнудване. Например, освобождаването на българите, въпреки измислените обвинения, стана свидетел на все още неизвестни донори, които от името на ЕС дадоха 460 млн. долара като компенсации за либийските жертви на инфекцията с ХИВ и осигуриха на Триполи дипломатически и търговски награди, които включват изграждане на ядрена електростанция.

Нещо по-лошо - френският всекидневник Le Monde съобщава, че френските обещания също включват продажбата на оръжия за Либия и обещания за пръхвърляне в Триполи на либийски агент, който излежава присъда в Обединеното кралство за съучастие в атентата над Локърби. Правителствата на Франция и Великобритания отричат категорично тези обвинения, но по-малко от 48 часа след съобщението на Le Monde Либия съобщи, че наистина е подписала договор за закупуване на оръжия на стойност 371 млн. долара от френско-германския гигант EADS. Тази либийска недискретност принуди френски представители или да омаловажат сделката като "писмо за интереси" или да твърдят, че това е бизнес, който няма нищо общо с освобождаването на българите преди седмица.

Дори либийското решение от 2003 за отказ от оръжията за масово поразяване вече се гледа с подозрение от някои експерти. Въпреки, че администрацията на Буш твърди, че това решение на Триполи е резултат от нахлуването в Ирак, някои независими експерти смятат, че това е по-скоро отказване от неефикасни и скъпи програми в замяна на почти пълна дипломатическа реабилитация.

Кадафи отхвърля тези обвинения, като настоява, че преговорите за това, което той твърде, че е "чисто правен проблем" в българския случай са довели до постоянен натиск от Запада за "намеса и прехвърляне на правния проблем на политическата" сцена. Все пак, той признава, че разрешаването на кризата отваря пътя за Либия да спечели на дипломатическия и бизнес фронт. Междувременно, казва Кадафи, той ще продължи да работи за либерализиране и демократизиране на диктатурата, изградена от баща му след 1969 - твърдение, което се гледа с недоверие от групите за защита на човешките права. В отговор на съмненията, че режимът може да се реформира до степен да разхлаби своята желязна хватка на властта, по-младият Кадафи казва, че нито баща му, нито страната му има голям избор.
 
"Независимо дали ни харесва или не, бъдещето е по-либерално, по-свободно, с повече демокрация," твърди Кадафи. "Такава е еволюцията в целия свят и ние или ще вървим заедно с другите или ще изостанем."