За лекьосания пеньоар на властта

Трагичните сблъсъци на българската полиция с Би Би Си

Българската държава е като домакиня, която по цял ден се разхожда вкъщи с пластмасови ролки на главата и лекьосан розов пеньоар. Когато на вратата се звъни, никога не отваря. Защото най-много мрази да се разправя с натрапници. Гости се канят само в неделя. Тогава ролките се свалят, пеньоарът е заменен от ведро костюмче в две части, а олющеният лак - освежен.

На всеки няколко месеца обаче дръзки западни журналисти влизат с взлом в панелката и докато домакинята е в заслужена сиеста, правят няколко снимки. На тях се виждат камарите мръсни дрехи, струпаните неизмити чинии в мивката, пъплещите хлебарки. Дни по-късно домакинята вече шумно ще е обявила снимките за колаж.

Точно това се случи, когато преди десетина дни Би Би Си излъчи свое разследване за пазара на деца във Варна. След мащабна проверка, отнела цял ден и половина, българската полиция категорично обяви, че британските журналисти са провокирали набедения от тях за трафикант на деца съвсем невинен гражданин.

Според МВР, ако чужденците не бяха позирали като заинтересувани от подобна сделка, българинът не би им предлагал деца по 60 000 евро всяко. Разбирай, ако хората от Би Би Си го бяха информирали, че са журналисти, той никога нямаше да каже тези лоши неща пред камерата.

Така ли е? Така е. Българската полиция не крие раздразнението си и от факта, че всеки път чуждестранните репортери "провокативно и тенденциозно" не я информират за разследването си, докато то все още е в ход.

"Били се притеснявали от изтичане на информация, недоумява полицията. Че на какво основание?"

Спомнете си случая с Джъстин Роулат, който засне със скрита камера Иван Славков. И този с румънския журналист Джордже Бухнич, който снимаше без разрешение на граничен пункт. И този на Никола Смит от "Сънди таймс", която също направи разследване за трафика на бебета в България и в крайна сметка полицията започна да разследва нея...

Властта е склонна да преследва всеки, който покаже лекьосания й пеньоар. Без дори за момент да се замисли, че може би трябва да го изпере.