Пакистанските власти готвят извънредно положение в страната

Президентът Мушараф е изправен пред “външни и вътрешни заплахи” по границата с Афганистан и заплахата от нови избори

Министърът на информацията на Пакистан Тарик Азим (Tariq Azim) обяви, че президентът ген. Первез Мушараф разглежда възможността за въвеждането на извънредно положение в страната във връзка с “външните и вътрешни заплахи”, които рушат законността и сигурността в размирните северозападни части на страната по границата с Афганистан, съобщава Associeted Press. Азим уточни, че въпросът е на етап обсъждане и крайно решение все още не е взето. “Не мога да кажа дали извънредното положение ще влезе в сила довечера, утре или по-късно. Надяваме се това да не стане, но сме изправени пред трудни обстоятелства и тази възможност не трябва да се изключва”, уточни Азим.

Според министъра на информацията, изявленията на няколко кандидат-президенти на САЩ за евентуална американска военна операция срещу “Ал Кайда” в Пакистан “са послужили като алармен звънец и са хвърлили в тревога пакистанската общественост”. Той посочи като пресен пример изказването на кандидата на Демократическата партия Барак Обама, което накарало мластите да се замислят сериозно за въвеждането на извънредно положение. 

Според политическите противници на президента Мушараф обаче, мотивите за въвеждането на извънредното положение се крият в желанието на генерала, който дойде на власт с държавен преврат през 1999 г., да се справи със сериозните проблеми с опозицията в страната. Популярността на държавния глава рязко спадзна, след като той освободи председателят на Върховния съд – независим съдия, който се очакваше да се произнесе неблагоприятно за правните основания на Первез Мушараф да получи нов 5-годишен президентски мандат през есента.

Друг голям проблем за президента е очакваното днес заседание на Върховния съд, на което ще се гледа петицията на сваления от власт от Мушараф експремиер Наваз Шариф (Nawaz Sharif) и брат му да се върнат в страната, за да участват в очакваните парламентарни избори в началото на 2008 г.  В Лондон, братът на Наваз, Шахбаз Шариф заяви пред пакистанската Geo TV, че извънредното положение ще помогне на Мушараф да попречи на “връщането от изгнание на две от опорите на страната”. “Това ще е поредната груба грешка на Мушараф. Той не разполага с никакви правни основания, никакви мотиви за въвеждането на извънредно положение”, заключи Шариф.

Друг изпратен в изгнание експремиер на Пакистан – Беназир Бхуто (Benazir Bhutto), която напоследък се срещна с Первез Мушараф в ОАЕ, за да обсъди възможността да подели властовите пълномощия с него, ако той се откаже от поста главнокомандващ на армията, заяви, че извънредното положение ще е “драстична стъпка”, която правителството не трябва да предприема. 

Вероятността за въвеждането на извънредно положение бе оповестена часове след като Мушараф внезапно отмени планираната визита в афганистанската столица Кабул за участие в подкрепяния от САЩ пакистанско-афганистански Съвет на племенните старейшини (Джирга), на който ще се обсъждат възможностите за спирането на свободното движение на талибаните и бойците на “Ал Кайда” през границата.

Високопоставен съветник на президента, пожелал да остане анонимен, уточнява че окончателното решение по въпроса ще бъде взето днес на съвещание на Мушараф с ключовите министри и ръководителите на силовите ведомства. Вчерашните консултации с премиера Шаукат Азиз (Shaukat Aziz), правни експерти и високопоставени лидери на управляващата партия показват, че съществува голяма вероятност за въвеждането на извънредно положение.

Мушараф се опитва да издейства от парламента разрешение за поредното си преизбиране за президент, тъй като вторият му мандат като държавен глава изтича през есента на 2007 г. При извънредно положение, необходимостта от провеждането на избори ще отпадне и действащият президент ще може да остане на поста си за неопределен период от време. По време на извънредното положение, правителството може да ограничи свободата на придвижване в страната, да забрани обществените събирания, да ограничи политическата дейност и формирането на политически и обществени движения, да ограничи законодателните функции на парламента или дори да го разпусне напълно.