Духовникът материалист

Нали чухте - отец Б.Саръев щеше да се кандидатира за кметския пост в Кърджали. “Атака” и ГЕРБ бяха издигнали кандидатурата му, без да си дават сметка какво означава това: поп да става… кмет? Сякаш сме на път да счупим всички рекорди по екстравагантност. Имаме си ченге от ДС за президент, това сме на път да го преглътнем, макар че само по себе си е нечуван скандал: все едно гестаповец в следвоенна Германия да стане президент. Имахме си цар, който стана премиер. Патриархът ни също е ченге. Какви ли щуротии не сме правили, ама издигането на поп-ченге за кмет е същински шедьовър!

Странен феномен. Ако “отец Боян” беше духовник, той щеше да знае, че духовната власт, която има, е най-висшата на този свят. Да си свещеник е повече, отколкото да си цар дори. Е, щом искаше да става кмет, признава, че не е никакъв духовник. Все едно подписва официален акт, с който се отказва от “духовничеството” си, понеже се е поблазнил по “реалната власт”, която по начало един духовник презира, тъй като стои несравнимо по-високо от земната съблазън. Да, но се оказва, че желанието му за кмет, този “духовник” явно е материалист. “Духовник-материалист” е нещо като “дървено желязо”. Подозирах отеца в материализъм, като гледах мазната му уста и закръгленото му коремче по СКАТ. Той е и телевизионен водещ в… “най-народната телевизия”?. Така че с кандидатурата за кмет той сам се разпопи. Просто лъснаха милиционерските му пагони под расото. И недоумявам: имат ли капчица здрав разсъдък тия, които го издигат за кмет?! Още по-гадното е, че те си мислят, че народът няма усет за тия парадокси и абсурди; и че народът ни е с толкова извратена душа, че ще се трогне, като види “духовен пастир” да води люта битка за спечелване на политическа власт. Тия, дето издигнаха Саръев за кмет, нанесоха най-жестоко оскръбление на народа. С това “Атака” и ГЕРБ признават, че са свързани със службите. Само бивши милиционери са способни на такава простотия! Явно, че презират нас, избирателите.

Това е един малък пример за духовното израждане на нацията, щом подобна груба спекула с религиозните чувства е допустима. Добре, че в края на краищата отецът получи “духовно просветление” и се отказа да кметува. Но случаят в Кърджали е лакмус за това, докъде сме стигнали. Което значи, че такъв народ не само си заслужава участта, ами дори е достоен и за управниците си…