Абонирани за властта

Криминалният преход към неокапитализъм, който стана по български, тоест - по най-вулгарния, ганьовски начин на натрупване на капитали, бе израз на откровен цинизъм. Цялото народно богатство, създавано в продължение на десетилетия, отиде в нечистите и алчни ръце на “избраниците”, които никога през живота си не са направили една копка, не са положили една лопата бетон или тухла, не са посадили едно дръвче. Това са лапачите, богоугодните, властните. Това са синовете, дъщерите, внуците на старата партийна номенклатура.

Как бе спечелено всичко това? С честен труд, нали, господа! След “великата” революционна промяна на повърхността изби мръсната пяна. Пръкнаха се невзрачни, човекоподобни същества, сръчни крадци източиха банките, ловки мошеници и подставени лица съсипаха стотици предприятия, фабрики, заводи. Така беше извършена безсрамно наречената “прозрачна приватизация” у нас. Милиарди потънаха вдън земя. И няма, и няма наказани за тази чудовищна кражба. А създаващите тези блага, нямат достъп до тях. Те вече нямат и препитание. Лишени са от средства за живеене, мизерстват, умират. Те просто са “излишните”. Така са решили новите господари, новоизпечените капиталисти - старата червена партийна върхушка, предишните експроприатори, които този път експроприираха националното богатство. А от другата страна са мизерните пенсии, ниските заплати, които дори за насъщния не стигат. Това е “социалната справедливост” на “социалните” управници. Не може да има изключение от общата деформация и уродливост в държавата и обществото. А цените на хляба скачат нагоре с благовидното оправдание, че така трябва.

Преди седемнадесет години българите очакваха и се надяваха на една действителна, радикална промяна, а не на демагогска и акробатична политическа измама. Зловещият сценарий на прехода беше написан цяло десетилетие преди прословутия 10 ноември 1989 година. Авторката бе известна стара дама, майката столетница - партията безсмъртница, която в старата си, износена утроба скорострелно отгледа нейните свидни отрочета: ДПС, НДСВ и още десетки незначителни изтърсачета. И започна последното действие от многовековната българска трагедия. Бутафорията и еуфорията на “прехода” веднага лъсна. Да излъжеш и да заблудиш цял народ, да го приспиш цели седемнадесет години и той още да не може да се събуди, говори не за интелигентност, а за политическа безскрупулност. Макар той доброволно да избра своите унищожители. Те знаят какво да правят с такъв народ, който е разединен. Вътрешно разкъсан от социални противоречия, национална несъстоятелност, разделен на червени, сини, зелени, жълти, пембени, такъв народ е обречен. И те го обрекоха - като жертвен агнец, подложиха го на духовен и физически геноцид. Погрешен преход. Всъщност той не само е погрешен, той е дълбоко грешен, греховен, защото е престъпен, криминален. Престъпност и корупция. Така в България разбират пазарната икономика. И българският народ започна да измира масово от стрес, от страх. Раждаемост няма, и как да има, когато над един милион образовани, способни, интелигентни млади хора бяха прогонени от родината си. Те щяха да пречат на управляващата политическа каста, на която не са им нужни умни, интелигентни хора. За да са вечни във властта!