Пакистан е на път да се срине

Атентатите срещу ген. Мушараф доста зачестиха.

Когато страна с 50 единици ядрено оръжие и стотици хиляди джихадистки фанатици, с шум и трясък върви към колапс, време е да обърнем внимание на това, пише в. “Индипендънт”.

Срещу Генерал Первез Мушараф - човекът, които незаконно заграби властта в Пакистан през 1999 г. - почти всеки месец се извършват покушения и всеки път нападателите са все по-близо до целта. Тази година той стана свидетел на това как бе прострелян във врата стоящия до него телохранител, как бе взривен мост, по който бе преминал преди броени минути. Достатъчен е само един куршум в гърдите на ужасения стар генерал и огромният ядрен арсенал на Пакистан може да бъде разграбен.

Мушараф е един от многото посредствени военни диктатори поставени на власт от пакистанската армия и подкрепени от Белия дом. Грандиозните му обещания, дадени при завземането на властта - за бързо завръщане към демокрацията и икономическо възраждане - потънаха в забвение. Приписвайки си "извънредни правомощия", той наложи цензура на телевизиите и радиостанциите, а от 7-те процента икономически растеж, които постигна, се облагодетелства само угояващия се елит.

Днес генералът е хванат в капана на три много различни сили. Първата е увеличаващият се брой либерални юристи и демократи, които настояват за основни свободи, стимулирани и от исканията на администрацията на Буш да се изясни съдбата на "изчезнали" врагове на режима. През пролетта председателят на Върховния съд, Ифтикар Чаудри, реши да разследва дългия списък от случаи, в които предполагаеми джихадисти са били арестувани от полицията, след което са "изчезвали". Поне знаем какво се е случило с някои от тях: от 600-те предполагаеми членове на Ал Каида, първоначално задържани без съдебен процес в затвора в Гуантанамо, 328 са били хванати в Пакистан. Генералът се паникьоса от перспективата отношенията му с ЦРУ да бъдат разкрити и затова уволни Чаудри.

Всички юристи в Пакистан масово се разбунтуваха Съдии и адвокати - подкрепяни от хиляди демонстранти - излязоха на улиците. Тогава стана нещо още по-необичайно, нещо ново в пакистанската история: цивилните победиха генерала. Мушараф отстъпи и Чаудри бе върнат на поста си.

Но Мушараф е притискан и от друга посока - от ислямско фундаменталистко движение, което настоява за още по-строги ограничения на основните свободи. В Карачи вилнеят независими ислямистки бойци, известни като хората от Лал Масджид, които бият с пръчки жени, осмеляващи се да шофират, които издадоха фетва срещу министърката на туризма Нилофар Бахтиар, защото била снимана - какъв позор! - как прегръща свой приятел.

Този тип агресивен уахабизъм е сравнително нов в Пакистан. Той бе въведен от военните диктатори, за да обедини страната и да създаде същинска армия от джихадисти, която да бъде изпратена в Кашмир и Афганистан. Този план бе финансиран с пари на ЦРУ през Студената война, а след това от Саудитска Арабия, с пари, изкарани от търговия с петрол.

Планът обаче се обърна срещу военните. Както писа неотдавна британският външен министър Дейвид Милибанд, "повечето британски разследвания, свързани с тероризма, водят до тренировъчните лагери по границата в Западен Пакистан". Ако нещо се случи в Пакистан, не след дълго отеква тук. Мушараф винаги е имал смесено отношение към ислямския фундаментализъм. Понякога той иска да бъде възприеман като пакистанския Кемал Ататюрк, решен да изгради светска държава.

Въпреки това по време на кариерата си той на драго сърце е използвал джихадистите за свои цели, подкрепяйки действията им в Кашмир и щедро финансирайки талибаните, докато - след атентатите от 11 септември - американците заплашиха да "бомбардират страната му и да я сринат до основи". Тогава президентът пое в противоположна посока и започна да се подчинява на много от американските искания, прибирайки 10 милиарда долара "помощ".

Сега фундаменталистите се чувстват предадени и са решили да го свалят от власт.

Сега Мушараф прилича на тъжен клоун, опитващ се да жонглира с три неща едновременно - да предотврати бунта на либералите, да предотврати бунта на ислямистите и да удовлетвори САЩ. Това обаче няма как да стане. За да предотврати ислямисткия бунт, миналата година той сключи сделка да остави на мира джихадистките лагери в Уазиристан (където почти със сигурност се крие Осама бин Ладен), при условие, че джихадистите престанат да убиват пакистански войници. Това разгневи американците и те спряха кранчето на помощта, отпускана за "войната срещу терора".

Сега Мушараф отчаяно се опитва да привлече на своя страна отдавнашния си противник, бившата министър-председателка Беназир Бхуто, с надеждата, че нейната Пакистанска народна партия ще повиши ниския му рейтинг и вероятно ще го спаси от сваляне от власт, поне за известно време.

Но една разпадаща се, раздирана от вражди страна с ядрено оръжие и много джихадисти представлява риск, който нито Индия, нито останалият свят, могат дълго да търпят. Две са дългосрочните решения, които сега са пренебрегвани от правителствата по света. Първото е постепенно многостранно ядрено разоръжаване. Това може и да звучи нереалистично, но много по-нереалистично е да се вярва, че разпадащи се страни могат да опазят тези оръжия.

Второто решение е да бъде унищожен този джихадизъм още там, където възниква: в пакистанските медресета. При обявяването на независимостта на страната преди 60 години в нея е имало 245 медресета. Днес те са 6 870.

Тъй като Мушараф харчи само 1,8 на сто от БВП на страната за образование, често пъти това са единствените училища, до които бедните имат достъп. Въпреки че те предлагат безполезно, промиващо мозъци образование, изцяло основаващо се на наизустяване на Корана и на други ненужни ритуали, много родители смятат, че това е по-добре от нищо. Разбира се повечето момичета нямат достъп до образование: само 35 на сто от пакистанките могат да четат и да напишат името си.

Очертава се и една нова алтернатива. През 1995 г. група ужасени пакистански бизнесмени основаха благотворителна организация, наречена "Гражданска фондация", за да осигурят добро светско образование за най-бедните деца. Днес те са основали 311 училища, в които учат 40 000 деца. Неотдавна британският премиер Гордън Браун говори, че трябва да се намери начин да се използва силата на убеждението в борбата срещу джихадистите. Създаването на подобна мрежа от училища в Пакистан е един реален начин да бъде спечелена дългогодишната битка за подкопаване на основите на ислямския фундаментализъм.

Докато Пакистан очаква тези разумни решения, той се разпада на парчета. Ако не обърнем внимание на тези назъбени отломки, те ще порежат някои от нас и то скоро, пише в. “Индипендънт”.

Червената джамия

Обединителна сила за ислямистите това лято стана сграда, разположена в сянката на президентския дворец на Мушараф - Червената джамия. Старото здание на джамията щеше да бъде съборено заради строителни планове, но изпълнените с ярост фундаменталисти побързаха да го окупират, за да го "спасят". В крайна сметка генералът изпрати силите за сигурност, които убиха над 100 цивилни при щурма на джамията.