Политическа състоятелност

Докато слушам хрисимото и толерантно интервю на бизнесмена Христо Ковачки по Би Ти Ви, си припомням един друг телевизионен репортаж от изборите за евродепутати, в който работници в едно от предприятията му разказваха как началниците им раздавали по 10 лв., за да гласуват за ДПС с предупреждението, че ще трябва да си търсят друга работа, ако партията на Доган не събере достатъчно гласове.

Лично аз знам същите подробности от друг областен град, в който хората бяха изплашени до степен, че не смееха да излязат с имената си. Дилемата, пред която бяха изправени, беше сериозна - в изборните им секции по принцип нямало избиратели на движението и ако гласували по съвест, щели да бъдат "хванати". Не вярвах на ушите си, но фактът си е факт.

За местните избори през октомври няма да са необходими подобни маневри - известните досега като бизнесмени станаха вече и партийни лидери. Формацията ЛИДЕР (Либерална инициатива за демократично и европейско развитие) например е създадена от собственици и директори на двайсетина компании от енергетиката, строителството, транспорта, свързани именно с Ковачки. А най-новата засега - МОРЕ (Местно обединение за разцвет и единство), възникна вчера в Несебър под егидата на строителните предприемачи братя Диневи.

Всички те за разлика от традиционните партии не се нуждаят от обикаляне из избирателните райони, представяне на програми, убеждаване. Ако кампанията "по западен маниер" на бизнес партия "Бургас" например й донесе някой глас в повече, ще е от полза за учредителите й.

Работниците и служителите във фирмите им са сигурният електорат

След като е ясно, че тези избиратели се мотивират за гласуване или със заплахи, или с по една банкнота, няма как да приемем твърденията за синхрон на интересите освен като мит. Показателно за днешна България е, че новите партийни лидери разчитат наетите в собствените им фирми да се явят като стадо пред урните. Удивително е колко малко внимание се обръща на този щрих за деградацията на политическата система. Неглижирането му означава да си затваряме очите за това как постепенно и необратимо се изкривява картината до превръщането й в пълна гротеска на представителната демокрация, в която най-новият стълб се оказва страхът, след досегашното безогледно купуване на гласове.

Дотук се стигна и заради все по-силно очертаващата се несъстоятелност на т.нар. традиционни партии.

Ако се вгледаме вляво - в БСП,

в очи се набиват превърналите се вече в нейна емблема лъжа, лицемерие и болезнена раздвоеност. В интерес на истината за една смятана за традиционно лява партия по време на преход тези й черти си имат своите обективни предпоставки. По ирония на съдбата се падна точно на левицата да даде най-големия принос за заличаването на границите между ляво и дясно за сметка на интереса за запазване на властта. Усилието й да поддържа образа си на единствената загрижена за "обикновените хора" партия вече е свръхизтощително.

Затова тя еволюира в партия на йезуитското поведение, което все повече ще отблъсква избирателите й и ще я кара да разчита на паралелната медийна реалност, в която хвърля огромен ресурс. Пример: за да запази рамото на ДПС, тоест властта, от всякакви бъдещи изненади, левицата прегази всички процедури и осигури в Закона за местните избори удобството на ДПС да се ползва отново от гласовете на изселниците.

Когато усети, че има опасност в Кърджали да се излезе с обща кандидат за кмет срещу движението, взе мерки това да не се случи. В същото време обаче трябваше да се погрижи за реномето си сред избирателите си в региона и щом усети, че общ фронт срещу ДПС няма да има, тутакси излезе по телевизията с обвинение към другите партии, конкретно ГЕРБ, че попречили на каузата.

Лицемерието щеше да бъде белият й кахър

ако не беше лъснала като на длан нейната безизходица в намирането на кандидат за кмет на София. В програмата на левия цирк спряганите имена бяха ту седем, ту двайсет и четири, ту били всички отказали, ту само Стефан Данаилов не бил съгласен. Неиздигането досега на кандидат от БСП обаче всъщност качва шансовете на Бойко Борисов и няма да е изненада, ако се окаже, че той е и неназованият й любимец, комуто осигуряват комфорт.

Засега като отклоняващ вниманието ход звучи най-новият ексцентричен сигнал откъм "Позитано" - че са готови "дори" със СДС и ДСБ да влязат в сътрудничество например за районните кметове на балотажа, стига Борисов да бъде победен. Само ако медийната оферта стане и официална, ще може да се каже, че сегашният кмет е признат за основния враг на левицата и тя с цената на всички средства иска да го елиминира. Което на публично ниво пак работи за кмета.

Вдясно - обичайната фрустрация и безизходица

докато не излезе с гръм и трясък на сцената един популярен баскетболен треньор със заложби на шоумен, който с детинска непосредственост ни убеждава, че ще изпълни, което обещава, а ако не стане - ни кани да го заплюваме пред общината. Демократическата партия на Александър Праматарски, за която мнозина бяха забравили, че съществува, изведнъж се оказа издигаща кандидатурата на "Тити" Папазов, и то с претенцията "да обедини десницата".

Обединителното клише вече предизвиква алергия сред десните симпатизанти заради безплодната му употреба, особено след като ръкостискането пред камерите на Иван Костов и новия СДС председател Пламен Юруков се оказа поредната заблуда. СДС и ДСБ пропуснаха шанса да направят на тези избори последното достойно усилие за спасяване на традиционната десница чрез общо явяване на изборите в София. Дори да се окажеше начинанието неуспешно, щяха да имат спокойната съвест, че са направили всичко възможно. След като устремът към осигурената власт (чрез съюза с Борисов на СДС) може да замени моралното усилие, заслужава ли си верността на избирателите? И откъде накъде ще искат от тях

да превръщат насила партията на Борисов в лице на десницата

Изглежда, че само "Атака" и ГЕРБ не са застрашени от изпадане в политическа несъстоятелност. Защото се оказват модел за това, което настава след краха на традиционните партии. Не случайно изникващите като гъби след дъжд квазиполитически формирования на бизнеса следват въведената от хората на Борисов мода на партийните инициали, които звучат като самостоятелна дума.

Какво всъщност е ГЕРБ? Партията на кмета се обяви за дясна, защото там нишата се смята за свободна след разбиването на десницата. Тоест няма ги критериите на утвърдената в демократичния свят политическа координатна система, а вместо това има самоопределяне, самодеклариране, самонамърдване. Това според българските критерии вече е достатъчно за политическа състоятелност.

О, да не пропуснем ДПС - движението на Доган стои свръхстабилно, осигуряващо власт не само за себе си, но и за своите сегашни и бъдещи партньори. То си знае как, ние също - ще го видим да върви с пълна пара наесен, защото законите в България са куп хартия. Купуването на гласове беше криминализирано в Наказателния кодекс, но какво от това, когато нещата зависят от МВР. Според българските мерки и това е политическа състоятелност.