В какво се превръща Америка?

Вторият президентски мандат на Джордж Буш се превръща за него и за Републиканската партия в тъжна история, която завършва по начин, по който никой от тях не си е представял. Настоящият президент и партията му се опитаха да променят външната политика на САЩ, Близкия Изток, Ирак и репутацията на Америка. И настина успяха. Друг е въпросът, че тази промяна въобще не бе същата, която Джордж Буш бе планирал.

От държава символ на свободата и мечта за всички съсловия в света – от работници с основно образование до университетски професори – САЩ станаха символ на милитаристично настроена държава с много ограничения, която преследва безкомпромисно личните си интереси. Имиджът на Америка, за съжаление на приятелите й и за радост на враговете й, се развива в подобна посока. Това е извън щатите. Вътре обаче се случва нещо още по-странно. След като светът демонизира Буш, сега американското общество е на път да стори това със собствена си страна. Американците все по-малко харесват Америка!

Америка отива наляво?

Това не е констатация а темата на броя на последния брой на авторитетното списание Economist. Според изданието в САЩ има ясни индикации, че обществото олевява, макар и не по начина, който това понятие се разбира в Европа. Нека кажем малко повече как олевява Америка и как нейното общество се променя.

Поп културата

Музикалните телевизии ни заливат от екраните с песни на лигави рап изпълнителки и черни момчета с лоша имитация на гангстери. Около тях танцуват полуголи хора. Всичко това от няколко години е тенденция в „телевизионната музика” и особено в САЩ. Черната музикална култура изоставя качеството на блуса, джаза и дори фънк музиката, за да произвежда лустро. Няма сфера на поп културата, която да променя толкова радикално представата на младите хора за света, колкото телевизионния рап. Пее се за пари, коли и партита, а безцелната продажба на нагон е единственото музикално послание. С тази музика израства цяло поколение американци – предимно тези от латино и черните общности. Поне от десетилетие обаче тя вече е стил за все повече бели и азиатци в САЩ.

Телевизионният хип-хоп прави нещо, което светът не е виждал никога досега. Бялата, европейска и християнска култура не е модерна. Тя изглежда архаична. Ценностите на телевизионния хип-хоп са сбъднати пролетарски мечти – свят на безкрайно удоволствие без видими усилия.

Едно много различно общество

Който е бил в САЩ през последните няколко години знае, че Америка е двуезична държава, в която вече е необходимо да говориш испански. Освен латино общността, в отделния части на страната нарастват руските и китайски общности. Техните членове по един или друг начин се нагаждат към американското ежедневие. Мнозинството от членовете им обаче никога няма да разбере или сподели тези обществени нагласи върху които през последните два века са изградени Съединените щати.

Обратно, новите имигранти стават част от едно консуматорско общество, в което заемат ниско платени работни места. Нещо по-лошо, мнозина от тях не се опитват да станат част от културата на страната. Те обаче променят Амилека, като инжектират в популярната култура своите нрави, навици и своята традиция.

Това означава, че можеш да намериш, руски млинчики в малката Одеса в Бруклин, да хапнеш суши, тай или индийска храна в 5 сутринта. Или пък да закусиш в мексикански ресторант за бързо хранене. Но със сигурно означава и че си принуден да приемаш политическия избори на повечето хора от всички тези етноси.

Демографските промени започват да оказват прекалено силно влияние върху обществените нрави и върху социалната структура на Америка. Това все повече личи и в политиката.

Вредят ли левите интелектуалци?

Интелектуалците в САЩ винаги са били твърде либерални (тоест леви за американското общество) по един или друг начин. Никога обаче, те не са били толкова директно ангажирани с политическа пропаганда (може би с изключение на периода от войната във Виетнам), както през последното десетилетие.

Тук мога да дам само един пример - телевизионната пропаганда на Майкъл Мур. Крайно левият режисьор има собствено телевизионно шоу „Ужасната истина” и е продуцент на един от най-касовите документални филми „Фаренхайт 9/11”. Направеният през 2004 г. филм е създаден само заради една цел – Джордж Буш да не спечели втори президентски мандат.

Мур пусна филма в навечерието на президентските избори, а в последната седмица на изборната кампания започна да го разпространява в интернет, на цена от $9.95. Филмът бе забранен в САЩ заради пропагандния си характер и едностранното си отношение към президента, но за светка на това получи филмова награда в САЩ. Тези от вас, които са го гледали могат да преценят доколко е едностранчив и доколко обективен.

Едно е сигурно обаче. Филмът на Мур е въздействащ, такова е и телевизионното му шоу „Ужасната истина” – което прави само едно единствено нещо – да казва колко лоша държава е Америка, как американците получават лошо здравно обслужване, лоша администрация и колко ограничени са правата им. И всичко разбира се и за сметка на настоящия президент.

Свършва ли хегемонията на Републиканската партия?

Олевяването на Америка от последното десетилетие, съвсем естествено предизвика силна консервативна вълна. Подкрепяна от традиционни общности Републиканската партия доминира в американската политика след 2000-та година насам. От тогава насам републиканците печелят не просто президентските избори, но и почти всички други. Те са победители в седем от общо десет проведени национални избори. Като изключим двата мандата на Бил Клинтън, при който първият бе спечелен не без подкрепата на Рос Перо, демократите управляват САЩ едва един в 70-те години.

Републиканската партия е по-добре организирана, работи с по-мотивирани общности от избиратели и реално контролира дневния ред на страната. Всъщност дори успехът на двата мандата на Клинтън се дължи на дясното му икономическо поведение – на спазването на политика на балансиран бюджет и на провеждането на адекватна реформа в социалната сфера. Вероятно именно благодарение на тези реформи и на все по-малко консервативното американско общество, републиканците спечелиха толкова трудно двата президентски мандата на Джордж У. Буш.

Въпреки променящото се американско общество, републиканците някак си успяват да утвърдят политическите си виждания сред повече хора, отколкото Демократическата партия. Един на всеки трима се счита за консервативен по разбирания и това дава предимство на републиканците. Обратно за твърдото ядро на демократите се състои едва от една пета от американските граждани.

Демократическата партия обаче се учи от слабостите си. Дали заради това или заради умората на обществото от войната в Ирак и съобщения в публичния транспорт като „Моля не оставяйте багажа си настрани” Америка вече зави наляво в частичните избори за Конгрес. След като получи мнозинство в Сената и в Камарата на представителите Демократическата партия атакува Белия дом с двама доста силни кандидати като Хилъри Клинтън и Барак Обама.

Хилъри Клинтън е едно от най-търсените имена в Интернет. Най-популярния резултат от търсене в Google по ключовата дума "Clinton" не е името на двукратния президент Бил Клинтън, а нейният уеб сайт. Г-жа Клинтън събира подкрепа, която надхвърля доста традиционните симпатизанти на Демократическата партия и може да спечели колебаещите се избиратели, които решават два поредни президентски избора. Единственото нещо, което пък пречи на Барак Обама, колкото и нечестно или дори расистко да е това са точно расовите предрасъдъци, в страна, която се бори яростно за равенство между расите в цял свят. Дали заради Клинтън и Обама или заради прекалено много насъбралите се провали, републиканците губят битката по политически теми, в които досега винаги са били по-силни от конкурентите си.

Изследванията показват, че в момента американците вярват на кандидатите на демократите повече дори когато говорят по въпросите на националната сигурност например - тема, която доскоро бе обетована земя за Републиканската партия. В навечерието на президентските избори, демократите печелят много сериозна подкрепа и сред младите хора, сред независимите избиратели и сред традиционно по-религиозните латино общности.

Изследвания на общественото мнение за президентските избори в САЩ, както и за одобрението към кандидатите на републиканците и декомтратите можете да прочетете в уеб сайта Pooling Report.