Агресията не е детска

Бедността във всички възрасти развързва ръцете за бой. Ако не си спечелил нищо, като претрепеш някого поне нищо не губиш. А се отърваваш от гнева, че пак няма за теб.

Семействата, които се изхранват от кражби и просия налагат здраво хлапетата, които не са "заработили" достатъчно. Като отраснат малко, същите хлапета маризят други деца (или беззащитни хора), защото вече знаят, че така се "намират" пари.

В последните няколко години у нас деца бият деца, деца бият възрастни, деца убиват деца, деца убиват възрастни. А децата-насилници и децата-убийци са от всякакви възрасти и всякакъв етнос.

Страшното с детската престъпност тепърва предстои. Няма защо да се лъжем. И не защото едни хлапета живеят в институции, а други на улицата. То е защото всичките държавни структури, натоварени с разрешението на безмерно голямата детска безизходица все още не са истински ангажирани с проблемите им.

16-годишното пребито момиче не е новина, а само момент от ежедневието на бедните и безпътни деца. Ще се случат официални козметични действия, но както и до сега - от ден до пладне.