Епохални Времена        [wwww.epochtimes-bg.com]
Чавдар Цолов, Монитор, Kafene 27.08.2007

 

Гроздова в шкембето


Един от законите на Мърфи гласи, че всеки професионалист расте в йерархията до нивото си на некомпетентност. На това ниво вече животът става спокоен и приятен като София през август. За по-късо или по-дълго време. След това - свободно падане в бездната на маргиналността.

Така стоят нещата на лично, махленско, общинско и държавно ниво, и световно ниво.

Сега - разликите.

Българин в САЩ вижда супергърла /секси мома/ да продава пуканки. И пита: "Защо тази красавица се пържи и опушва?" На което американецът отговаря: "Защото това може."

У нас такива момичета - с дълъг трудов стаж /имат се пред вид бедрата/, тясна специализация /дупето/ и задълбочени познания /деколтето/ стават най-малкото офис-мениджърки.

Топ мениджър в САЩ взема 350 хиляди долара годишно, първата му оперативка е в 6 ч. сутринта и затова живее в 50 кв. м. до офиса си, има да взема 16 г. отпуск. /Става дума за главен редактор на "Ню Йорк Таймс"/.

Той е стигнал до това дередже като е учил много и е почивал малко.

Защо, драги читателю-приятелю, клечиш пред университета да кажат кандидатстудентска тема и трепериш дали точно тази не е отхвърлена от отрочето ти с железния мотив: "Това няма да се падне". Докато в американските университети студентите се борят със зъби и нокти, за да станат отличници, не за стипендия, а за да получат като награда 1-2 безплатни предмета, които да изучават следващата година.

Замислял ли си се абонатко-братко: защо Европа няма скоро да ги стигне американците; защо Жан произвежда 30% по-малко БВП от Джон; Хуан - 50% по-малко; а нашият Иван изкарва толкова, колкото да kупи к`олата на Джон?

Ами защото:

Джон празнува 4 юли, Деня на благодарността и Коледа; яде хамбургер и пие кола за 15 минути на обяд; не пуши и почива една седмица годишно.

Жан празнува 20 официални, национални и регионални празници годишно; обядва и полива с кило вино в продължения на два часа; пуши при всяка микропауза; а типичната му отпуска в Прованса трае 14 дни.

Хуан празнува над 20 дни в годината; обeдът му започва в 13 ч. и естествено преминава в сиеста; пуши и под душа; отпуската му е поне 20 дни.

Иван тази година например има 23 неработни дни - официални и национални празници, част от които се отработват /отседяват/ след това; когато не работи, а пуши е прието да се казва, че е зает; сипва гроздова в шкембето, а след обяд само го пали на бира и на девиза:"Що изкопаме до обед, това е."

Отпуската му е месец, а болничните - срещу 5 лв. на ден за доктора - още толкова.

Къде е проблемът? Свихме безработицата от над 20% до под 7% по две причини. Разнасянето на чинии или денкове с китайски стоки за 1 лв. и копането на открито глътна огромни маси от необразовани или деквалифицирани хора. Читавите пък попълниха едномилионната армия на гастарбайтерите, която се изнесе за 19 години.

У нас обаче политиците работят с дългосрочен времеви хоризонт от 4 години и краткосрочен - до следващата далавера.

За първи път български министър се загрижи, какво ще дойде след това. Емилия Масларова вместо да вика: "Гледайте какви чудеса направих с безработицата", каза пред "Монитор": "Кадрите в България в голямата си част са с изключително ниска квалификация и символично образователно равнище и ниската безработица допълнително ги деморализира и ги прави мързеливи".

Права е Масларова. Тук останахме учени идеалисти, патриоти до гроб, нехранимайковци и ненапийтатковци. И трябва да правим икономически растеж, с който да догоним Европа, ако тя спре да се развива, за около 50 години.