Лесните пари на политическите партии

Преди близо тридесет години Роналд Рейгън в битността си на кандидат за номиниране от Републиканската партия за президентските избори през 1980 г. оповести своята стратегия за повишаване на жизнения стандарт на сънародниците си: “Когато дойде приливът, се повдигат всички лодки”.

Въпреки отбелязаните успехи на рейгъномиката, българските политици, участвали в държавното управление след ноември 1989 г. досега, в своето мнозинство съвсем не изплагиатстваха мотамо формулата, а я подложиха на творческа, изгодна на тях интерпретация.

“Когато приливът повдига нашата флотилия, сто на сто се повдига и моят кораб” - преоткриха българските партократи първия закон от механиката на финикийските знаци.

Както средностатистическият наш сънародник имаше злощастната възможност да се просвети през т.нар. години на прехода, всяка от политическите партии на властта в България притежава “армада” от партийни каси. Местни, регионални и на национално ниво. И официални, и “черни”. Че и появили се по технологията “Стелт”, тоест невидими. Използването им е далеч по-безопасно, отколкото на “черните каси”.

Като всички те, цялото множество от трезори на леви, десни, центристки, парламентарни, извънпарламентарни и прочие партийни и квазипартийни формации, са непрекъснато пълнени през едрите дупки на Закона за политическите партии.

Една от възможностите за захранване на партийните авоари са даренията от физически лица - до 10 000 лв. за календарна година и от юридическите лица - до 30 000 лв. за същия период от време.

Както за 2005 г., така и за миналата година отчетите на партиите за дарения, оповестени от Сметната палата, показват, че най-много финансови средства са получени в касите на БСП, НДСВ, ДСБ и СДС. Общият размер на даренията надминава изявите на спонсорите в която да е друга сфера на социалния живот: здравеопазване, образование, култура и т. н.

С какво партиите, които са на власт или са били на власт, привличат като магнит спомоществователите?

Do ut des, казвали древните римляни, тоест давам, за да (ми) дадеш. И те - дарителите, чрез различни комбинационни структури за заличаване на следите, печелят обществени търгове за милиони левове; участват в изгодни прехвърляния на държавна собственост в частни ръце; разместват кадри в партийните йерархии, за да гарантират бъдещото си влияние; лансират свои хора на възлови икономически постове. При необходимост уреждат разпъването на “защитни чадъри” за прикриване на закононарушенията.

Съгласно Закона за политическите партии те се финансират от собствени приходи и от държавна субсидия. Това, което партиите получават като субсидии от държавата, се определя всяка година в Закона за държавния бюджет, в зависимост от броя на получените действителни гласове на парламентарните избори за действащия парламент.

Изниква въпросът: защо политическите партии, които са били на власт след 1989 г., в нито един момент не са регламентирали да получават 100-процентова държавна субсидия, като по този начин напълно да гарантират финансовия източник за предизборните си кампании? А и да пресекат всякакви канали за корпоративно влияние върху дейността им.

Не би могло да съществува по-добра ситуация за пропагандиране на една идеологическа платформа, когато то е извършвано от политици с харизмата на хора, отдали се на интересите на обществото. И изключили възможността за каквото и да е лично облагодетелстване чрез използване на статусни комуникации (връзки).

Реалното положение в България обаче е друго. Налице е разклонена партийно-корпоративна структура, с висок коефициент на полезно действие в изгода на участниците в нея. Тя не създава материални ценности, още по-малко генерира модел за национален икономически възход.

Затова е широка и “сивата зона” за взаимодействие между бизнеса и партийните централи. В нея попадат и много от операциите по т. нар. фондонабиращи мероприятия - дейности, позволени от Закона за политическите партии за набиране на средства въз основа на възмездна или безвъзмездна сделка, под формата на пари, услуги или техническо снабдяване в полза на политическа партия.

Финансирането на политическите партии и не е, и е като спонсорирането на Олимпийските игри, Световното първенство по футбол или каквото и да е друго спортно мероприятие. Не е еднакво, понеже не е прието да бъдат окачвани трансперанти с логата на фирмите около партийните централи, а мажоретките ентусиазирано да рекламират фирмената продукция.

Но бихме ли могли да допуснем, че икономическите субекти - спомоществователите на партиите, раздават пари поради обстоятелството, че са любители на политическия театър и така си плащат за входните билети? Тоест само за да си доставят удоволствие. Не, понеже от много отдавна един от разпространените афоризми в деловите среди по света е, че едно удоволствие не е истинско, ако от него не се печелят пари.

Въпреки все по-намаляващата активност сред българските гласоподаватели, поради естеството на държавното устройство, по-точно чл. 3 от Закона за политическите партии, е елиминирана всъщност възможността за всякаква друга конкуренция, освен по партийна препоръка, за кадрово попълване на парламента, изпълнителната власт и всички възможни институции, захранвани от бюджета.

За превръщането на интегралното влияние на партиите в България върху обществено-политическия живот в абсолютно, допринесе и напълно преднамереното изключване на референдумите като форма за пряко реализиране на властта на суверена.

Формулата, по която партийно-корпоративната структура създава на изхода си финансови активи, е с конкретни параметри за всеки отделен случай. Но summa summarum, тоест крайният извод за функционирането й е, че цялото персонално облагодетелстване на нейните участници е за наша сметка. Чрез механизмите и лостовете на властта, както държавна, така и партийна.

Протежираният от корумпирани политически функционери капитал непрекъснато получава бонификация и по този начин се унищожават правилата на свободната (но законна) конкуренция в България. Според съвременната икономическа мисъл връзката между нивата на корупция и темповете на икономически растеж е обратно пропорционална. Именно затова съществуващата понастоящем широко разпространена корупционна практика у нас предопределя стратегическа перспектива за задълбочаване на бедността в българското общество сред широки слоеве от населението.

Регламентирани или не, помощите за политическите партии са потенциален източник на корупция. Целостта и легитимността на политическия процес не може да бъде поддържана с подминаване на въпроса или с отлагане на решаването му. Част от него несъмнено е и проблемът със средствата от преотдаването под наем, преотстъпването за ползване, както и от съвместното ползване по договор с трети лица на недвижимо имущество, предоставено от държавата. Законодателят е изхождал от едно поне привидно благородно намерение: да бъде подпомогната и улеснена дейността на партиите. Ето защо държавата им определя наемната цена на помещенията, които им предоставя, в размер само на амортизационните отчисления.

Но маржът между тази и пазарната цена дава възможност за спекулативни операции. И то спрямо стотици имоти, отдадени на партиите, които са във властта или са били в нея. Процедурата на измамите е следната: на доверени лица партиите възлагат да преотстъпят по договор имотите на цена, която, за да е достоверна, естествено е над държавната, но достатъчно близо до нея, за да е възможно наличието на съществена разлика спрямо истинската цена, на която са отдадени имотите. Цената е и под пазарната, за да бъдат мотивирани наемателите да участват в далаверите. И за двете страни сделката е перфектно изгодна: наемателите печелят от по-ниската цена, а партийните комбинатори - от разликата между фиктивния, залегнал в документите, наем и реално заплатения.

Опитът за елиминиране на тази ниша за незаконни доходи в партийната сфера просъществува твърде кратко: от 1 април до 20 декември 2005 г. Но дори и в периода на “сухия режим”, според заключенията в проверките, извършени от Сметната палата, партиите са се водили от шопската пословица, че “законът е врата у поле, и защо да минават през врата, като поле е широко”. И малко преди Коледа 2005 г. партиите си самоподнесоха чудесен подарък, като отремонтираха Закона за политическите партии и отмениха забраната за преотдаване под наем.

Какви са реалните размери на незаконните приходи от преотдаваните помещения, понякога дори цели етажи, за офиси, кафенета, ресторанти, магазини и пр. печеливши бизнеси, не е известно. Понеже безспорно не всички пари попадат в партийните каси, за да бъдат използвани за “партийно строителство”. Част от тях служат за промяна на икономическия статус на лумпен партокрацията.

Наистина всеобхватното регламентиране на финансирането на политическите партии и в частност на избирателни кампании, и неговата пълна прозрачност, е твърде трудно, но също така е и незаменимо средство в борбата против корупцията.

Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.