Те се сражаваха за родината

Тези дни по нашите ширини пак настава оживление. Ще отварят поредната порция досиета - тези на депутатите. Колко вълнуващо! Пак ще има сълзи, секрети и патетични слова за дълга, който е трябвало да се изпълни в името на родината. Всички уличени в сътрудничество на ДС така казват - служихме на родината и толкоз! Край на драмата. Точно така ще се получи и този път с поредното отваряне. Спомняте ли си какъв шум предизвика първият прочит на агентите на ДС във Великото народно събрание?

Така се започна. Още оттогава датира констатацията, че доносниците били служили на народ и родина според самите тях. Най-много жертви за родината тогава даде СДС. Сините доносници го удариха на плач, че били принуждавани да топят близки и приятели, защото ги грозели страховити разправии с режима. Покаянието се превърна тогава в патент на десницата.

После пак отвориха досиетата. Оттам изскочиха почти всички лидери на ДПС начело с Доган. Те обаче високомерно обявиха, че не се чувстват никак, ама никак виновни, защото също работели за родината. За тези народни любимци даже било гордост, че служели на ДС. Нито косъм не падна от главите на сътрудниците на ДС и те продължиха да поучават народа си от парламентарната трибуна. Защото законът бе антилустрационен.

Доган пък въобще не взе отношение по въпроса и с това постави началото на наглостта, с която уличените се отнасят към предишното си битуване. Казват, при второто отваряне на досиетата в нощта преди огласяването на депутатите доносници имало страхотни политически пазарлъци, за да бъде склонено СДС, което тогава беше на власт, да запази една или друга пешка от партийния пъзел.

Уведомени твърдят, че СДС склонило на пазарлъците. Тогавашният министър на вътрешните работи и настоящ бизнесмен Богомил Бонев мълчи по въпроса. Сега законът пак е антилустрационен. Когато стана ясно, че президентът на България Георги Първанов е сътрудничил на ДС под псевдонима Гоце, никой не бе шокиран, защото това се знаеше. Онзи ден пък опозицията доказа окончателно, че отдавна е хвърлила топа и крайно време е вече да бъде балсамирана, защото поиска импийчмънт за Първанов заради Гоце.

Интересното у нас е, че всички имена на доносниците се знаят предварително и публичното им официално огласяване само потвърждава мълвата, която се носи с месеци, а понякога и с години. Интересно и силно специфично за нас е и това, че Гоце спечели изборите за втори мандат въпреки с дамгата ДС.

Бившият президент Петър Стоянов пък загуби битката за втори мандат, защото огласи корупционен доклад, уличаващ Бонев.

Тези две характерни особености за българина обаче си имат своето обяснение. Няма остранен от публичния живот сътрудник на ДС, защото законите се правят в тяхна полза.

Тъкмо обратното, тези хора са заели възлови позиции и продължават да ни поучават и наставляват как да постъпим в една или друга ситуация. Тази е третата характерна особеност на българския прочит на досиетата. Единствено за нас, българите, това е своеобразен начин да се забавляваме. Няма страна, която да си е позволила подобен разгул.

Огласяването на принадлежност към бившата ЩАЗИ в ГДР преди доста години например предизвика страхотни трагедии в редица немски семейства, даже имаше и самоубийства. Драмите с досиетата съпътстваха всички страни от бившия източен блок.

Само у нас доносниците си позволяват да ни забавляват с патетични слова и остават по местата си, защото се сражавали за родината. Какво от това, че в сегашния парламент ще излязат четири-пет стари имена на сътрудници от ДС, че отново ще се вдигне олелия, че опозицията може би ще се сети след няколко месеца да поиска Юнал Лютви например да сдаде зам.-председателското място поради принадлежност към ДС?

Предстои да бъде изпълнена цялата палитра от чувства, с които ще бъде обгрижено обществото ни. Изненади обаче няма да има. Наместо тях ще слушаме тирадите на бивши сътрудници на ДС, които се гордеят с това. Ще слушаме, ще гледаме в земята вместо в поредния говорител на ДС и тъпо ще мълчим. Защото те са се сражавали за родината.