Срам, съвест, морал

През март 1989 г. се явих на конкурс за участие в курс по мениджмънт в Токио, Япония, който издържах успешно. Курсът се проведе през декември същата година в новата сграда на AOTS (японска правителствена организация за организиране на специализации на чужденци от цял свят в Япония) в Токио, Йокохама. Групата ни беше от 13 души, от които, за голяма моя изненада, само двама - трима бяхме за първи път в Япония, останалите бяха “абонирани туристи” до тази очарователна страна с нейния високопатриотичен трудолюбив народ.

Още на първата лекция един от нас попита проф. Тсуда на какво се дължат големите успехи на Япония. В отговор проф. Тсуда написа на дъската “Култура, основана на срама”. В една от следващите лекции друг професор ни уверяваше, че японците не са така притворни, както мислят за тях европейците, и той лично е готов да отговори на всеки наш въпрос, стига да знае отговора. Тогава един от нас зададе следния въпрос : “Една бригада от 5 души трябва да извърши някаква работа. 4 от работниците работят, но петият седи настрана и не работи. Как да го накараме да работи?” В началото професорът беше много смутен, защото не можеше да открие причината защо работникът не работи, за да намери решението. Той питаше: “Да не би да е болен ? Да не би да е умрял някой от близките му? Да не би да му се е случило нещо лошо?” и пр. След като отговорите на всичките му въпроси беше отрицателен, професорът реши да не търси повече причината за странното според него поведение на неработещия работник и да намери универсално решение, което да го накара да работи. След кратко мислене той извика: “Сетих се ! Тогава другите работници го поглеждат.” Бяхме много учудени и го питахме - “какво от това”. Отговорът беше абсолютно неочакван: “Тогава той се засрамва и започва да работи.”

Този морал е толкова чужд даже на смятаните за високоморални българи, че предизвиква неволни усмивки - историята прилича на виц, но е 100 % истинска. Като превъртах една сутрин по телевизионните канали, попаднах на историята как районният съд признава на Гложенския манастир правото на собственост над повече от 4000 дка вековни гори, но някакво чиновниче, което за голям срам се оказва доктор и е председател на Комисията по земеделие в Тетевен, не обжалва в срок решението на съда и въпреки това отказва да върне посочените гори на манастира. Районният съд обявява отказа му за нищожен, защото има влязло в сила решение на съда. Това не смущава нашия герой и с негово съгласие и въпреки становището на Комисията по земеделие към Министерството на земеделието и неправителствените екологични организации, че тези вековни гори няма да се възстановят вече никога, защото нямат подрастък и че ще предизвикат силна ерозия по стръмните склонове, по които растат, той продава 80 дка гора за 40 000 лв. (по 500 лв. на дка, колкото струва едно вековно дърво) на един друг герой, общински съветник от БСП в Тетевен за дърводобив.

Като оставим настрана лъжите на този съвременен Бай Ганьо (като повечето наши “политици”, които мислят само за своите далавери), едно негово изказване ме накара да се стресна много силно за съдбата на народа ни. Той каза пред камерата: “Ще стане, както аз реша. Ако кажа, горите няма никога да бъдат върнати на манастира.” За такова изказване пред телевизията всяка нормална партия ще изключи самозабравилия се местен дерибей от редовете си. Но не и БСП - защото не е нормална партия, както и нейните “партньори” - ДПС и НДСВ.

Същата сутрин гледах малко (да се гледат дълго такива неща е опасно за вашето здраве и здравината на телевизора ви, който впрочем не е виновен с нищо) председателя на Българския лекарски съюз г-н Кехайов. Този господин е не по-малко безсрамен и неморален от горепосоченото общинско съветниче. Стигна се дотам, че колежката на г-н Коритаров да му каже: “Г-н Кехайов, вашият бизнес е законен, но не е морален”. Какви са тези закони, гласувани от нашите “народни представители”, че бизнесът на г-н Кехайов хем да е законен, хем да е неморален? Когато журналистката (браво на нея!) попита г-н Кехайов как работи като председател на БЛС, той, без да усети капана, заяви - “от 9 до 21 часа всеки ден.” “А кога правите бизнес” - беше заковаващият въпрос. Без особено смущение г-н Кехайов отговори, че си има “структури” за това.

Преди повече от месец в предаването “Тази сутрин” на Би Ти Ви имах “удоволствието” да видя г-н Овчаров. На въпроса: “Защо, въпреки че Върховният административен съд реши, че повишението на цените на тока през 2002 г. е незаконно, през 2003 г. Комисията по енергетика не само че не върна цените от 2001 г., но и отново ги повиши?” отговорът на г-н Овчаров беше: “Те са независима държавна комисия” (словосъчетанието “независима държавна” прилича на “дървено желязо” - и това го говори зам.-министър-председател и министър по енергетика - вече бивш, но затова пък председател на парламентарна комисия). Водещата не издържа и попита: “Защо не ги уволните, след като не спазват решенията на Върховния административен съд?” Следва “брилянтният” отговор: “Те имат мандат 5 години” (т.е. през тези 5 години те могат да правят, каквото поискат, да не спазват закона, да не се съобразяват с решенията на съда и пр. и не носят никаква отговорност, защото Р.Овч. ги защитава). Самият Овчаров се смята за недосегаем и с право - зад него стои цялата управляваща мафия.

По време на същия мой престой в Япония вестник “Japan Times” писа, че министърът на финансите на Япония получил подкуп един позлатен часовник. На следния ден този министър подаде оставка. Часовникът струваше на летището “Нарита” 200 щатски долара - имах възможност лично да се уверя.

Между морала на японците и морала на нашите управници зее непреодолима пропаст. Затова Япония върви, въпреки отчайващата липса на местни суровини, обработваема земя, вода, енергия и пр., само с един силно мотивиран и трудолюбив, съвестен народ и обичащи родината си и народа си управници , в челната петица на водещите нации.

А нашите нискокултурни, некадърни и мързеливи управници са годни само за далавери (тази отвратителна дума!). Тяхното поведение може да бъде окачествено,и то недостатъчно силно като “гьонсуратлък” (моите извинения към по-чувствителните читатели, но не можах да намеря по-малко цинична дума за тази сган от далавераджии, които ограбват страната и народа, тези “врагове на народа”).

Без никакъв срам, без никаква съвест, те се пъчат със своята незаконна власт, добита с гласовете на една десета от народа, тази овча маса от мазохисти, която гласува така против бъдещето на отечеството си, народа, към който принадлежи и бъдещето на децата ни.

А защо три четвърти от гласоподавателите не гласуват? Сигурно чакат Христос отново да слезе на земята (да ме прости Бог)! Няма да дочакат идеални лидери - явно трябва да гласуваме за тези, които с делата си са показали, че милеят за род и Родина. Но те са всеки Божи ден плюти, клеветени и заливани с мръсотия от продажните, лишени от всякакъв морал, медии, управлявани от бивши ченгета. По страниците на вестниците и българските телевизионни канали не може да видите даже прояви на човешки чувства - само престъпления, секс и насилие. От десетки години не съм чувал по радиото или телевизията някоя от стотиците хайдушки песни. Баща ми (Бог да го прости!) беше от Котел и често ми пееше такива. Но нали ще раздразним бандата на Доган, а той трябва на мафията, за да бъде на власт. Защото без властта, тя е пресечена нула и отдавна щеше да копае нивите към затворите.

А затъпелият от беднотия и безправие, нискообразован и вярващ на пропагандата на червените националсоциалисти българин пита тъпо: “Ами за кого да гласувам, като десните са същите?” И не отива до урните, за да изгони престъпната азиатска банда от Народното събрание.