България на гражданите срещу България на мутрягите

Един мой познат ми разказа една своя история от тия дни. Отива в офис на ГЕРБ и им казва, че иска да влезе в тяхната партия. Мутрягите, които били в офиса - почти всичките до един, казва човекът, все едно двойници на бат Бойко! - крайно озадачени, едновременно свалили черните очила, огледали го отгоре до долу и от долу нагоре няколко пъти, преценили го колко струва и тогава един от тях, най-важният, изглежда, му рекъл: "Кой си ти бе... мой човек?". На моя човек почти вече му се отщяло да влиза в ГЕРБ, но рекъл, почесвайки се по главата, там, където особено не го и сърбяло: "Ам че гражданин съм...". Понеже това "ГЕРБ", както се знае, значи "граждани за европейско развитие на България". Като чули това, една от мутрите, по-млада, като чула това, не се сдържала и изръмжала: "Ного си умен бе?!".

Но в този момент главната мутра вдигнала ръка, станала - зер, кажи-речи, в предизборен период сме и с електората требе по-внимателно! - дошла при моя човек, прегърнала го през рамо и му рекла: "Виж кво, наш човек, при нас не се влиза току-така. При нас се влиза иначе. Като някой ни е нужен, ние го намираме, и го извикваме. Не той нас търси, ние търсим него. Ние знаем кой за какво ни трябва и щом ни потрябва, ние веднага го намираме. Като ни потрябваш, ний ще те извикаме, разбра ли? Айде сега си върви по живо, по здраво!"

Моят човек радостно си отдъхнал, излязъл си, избърсал щастлив потта си, внезапно така силно зарадван на живота. А като ми каза тази съвсем достоверна история, ми рече: "Тия мамата ще ни разкатаят, тия, братко, барат яко, тия нямат грешка, с тия ще си намерим най-после майстора!"

Аз му вярвам на този човек. Че е истинска историята му говори поне това, че той от дълго време ми говореше, че бил... "бойковист" за разлика от мен, "костовиста". Много сме говори и спорили. Неговата теория е, че мутрите се били издигнали от низините сами, със свои сили, и че по тази причина ще успеят да направят така, че да се възземе и България.

Аз пък му казвам, че и така да е, аз обаче не им вярвам, защото те, като всички разбойници, първом яко ще ни ограбят за кой ли път нас, наивниците, а пък после, като доуредят себе си, може и нас да уредят: да им станем слуги пожизнено и вечно. Много спорим ние с него, той в резултат взе да се позамислюва чат-пат, а пък след тази случка дето му се случи, на него ентусиазмът му май - нищо че иначе беше голям фен на мутрите - гледам, е взел малко по малко да се изпарява.

Друг мой приятел пък е член на Атака, атакуващ е, санким. С него толкова сме спорили, че вече отбягваме да говорим за политика. Най-вече той отбягва, щото съм го газил в тази област така, както лудата крава гази теле. Щото простотията хептен не мога да я понасям. И нему, забелязвам, е поохладнял ентусиазмът му напоследък. Щото, изглежда, вече и децата у нас знаят, че "патриотите" от Атака не са нищо друго, освен проводници на руското влияние у нас. Че служат не на българските, ами само на руските интереси. И то на принципа "който плаща, той поръчва и музиката". А пък на нас, наивниците, ние е отредена ролята да рипаме на каквато и да е музика - понеже толкова ни е акъла.

Ситуацията у нас е доста тежка, и това ще си проличи на местните избори. На мнозинството у нас изглежда му се е приживяло, абе живее им се на хората, и по тази причина хептен не се интересуват от политика. Правят си своите малки далаверки, всеки от тях си живее със своите си илюзийки, тъче си чергицата, върви си към своя си успех, пък макар и мизерничък. Ето, взеха да летят нагоре цените, и хората масово се хвърлиха да правят... буркани за зимнинка, досущ като едно време!

А преди това пък се юрнаха да се запасяват с олийце, брашънце, захар и оцетец, щото им се стори, че ще изчезнат тия безкрайно ценени артикули. Страшно е, но ония стереотипи от онова време са още живи. А че не се интересуват хората много-много от политика като че ли е нормално. Не вярват вече на държавата че ще ги "оправи".

Невярващите в левите лъжи ще бъдат един ден нашата средна класа. Те ще станат най-твърдата опора на демокрацията у нас. Ама преди това трябва да стесним периметъра на лъжльовците. И на наивниците, дето им вярват.

Лошо е само това, че много хора са станали така аполитични тъкмо заради неразбирането, че щом живееш в някаква общност, така или иначе си зависим от нея. И това, което става с нея, а всъщност и с теб самия, няма как да ти е безразлично: та нали ти си частица от тази "голяма общност"?! "Всяка коза да си знае своя крак" е една от нашите най-подлички национални пословици, т.е. е от пословиците, издаващи най-подлите страни на нашия национален характер.

Ако направиш нещо, пак макар и мъничко, за да се нормализира, за да влезе в ред живота в "голямата общност", за да престанат безобразията в нея, та дори и да станеш поне малко по-неравнодушен, то този поврат в твоето съзнание в крайна сметка ще рефлектира в битието ти, и в начина ти на живот. Доблестта се възнаграждава незабавно, но за малодушието си ще продължаваме да си патим...

Защото във всеки от нас е скрита колосална енергия, защото човек може да постигне чудеса, но само ако повярва в своите сили, само ако усети и се възползва от свободата си.

Проблемът на много хора у нас е в това, че половинчато разбират свободата си: тя не е само усет и вътрешно чувство. Тя е и съзнание, а на тази основа е и поведение, действие, гражданско участие в съдбините на света, в който живееш. Тия именно хора, за които говоря, които сега все още са овладени от равнодушие. Тия хора обаче един ден ще бъдат гръбнака на една просперираща и благоденстваща България.

Но само ако им се помогне да осъзнаят по-цялостно собствената си свобода, сиреч ако бъдат пробудени за граждански живот и участие. Ако бъдат привлечени за каузата на дясното преобразяване и нормализиране на България. Едва тогава те именно ще помогнат олигарсите и техните слуги в управлението, които сега се гаврят с всички нас, да си намерят заслуженото място.

Ако се отприщи гражданската енергия на вярващите в своята сила и в своя успех свободни хора, искащи достоен човешки живот, тогава отвратителното леговище на зверове и влечуги, в което нашата комунистическа олигархия успя да превърне китната ни страна, ще бъде поразено в корена, изчистено и изметено. Подобно на ония Авгиеви обори някога: та да започнем най-после да живеем нормално и човешки.

Иска се гражданска доблест, което значи, че трябва да се поведат много и то най-честни разговори с тия хора, които наистина се лутат и са крайно объркани: тъкмо защото душата им жадува за смисъл, ала няма кой да им го даде. И затова шарлатани в политиката като пожарникаря и кресльото с коженото яке сега-засега имат надмощие. Което обаче ще се изпари мигом ако все повече хора се пробудят и осъзнаят себе си и като граждани, не само като индивиди.

Има ли обаче десницата доблестта, ресурса и готовността да разговаря, да води този честен разговор с объркания и с невярващия на нищо и на никой наш съвременник? Тук е разковничето: трябва да се разговаря по всички канали, по всички възможни начини, апостолски, защото ситуацията наистина е крайно тежка. Тия осъзнати две или три стотици хиляди твърди привърженици на свободата, до които се свиха "твърдите ядра" на десните партии, или всеки един от дясно-мислещите хора трябва да започне да разговаря най-откровено с всеки свой познат, близък, приятел, роднина, колега и пр.

Защото десните ценности са тия, които промениха България. Те ще я направят и нормална, благоденстваща европейска страна. Ако всеки от днешните десни успее да убеди поне 5-6 човека в каузата на свободата, на личното достойнство, на действителния просперитет на България, тогава преломът ще бъде направен. И тогава развоят на нещата ще поеме в друга, по-благоприятна и желана от всички посока.

Друг начин за това няма - или пък аз в момента не се сещам за него. Вие ако се сещате, кажете, нека да разговаряме. Това е необходим разговор, който обаче не трябва да се води като разговор между... глухи: всеки си говори нещо, но никой никого не слуша. А ползата от такива разговори е никаква...