Аполитично - Плоско лято

Онази песничка за Поморие вече е не е вярна. Градчето не е на "двайсет километра от Бургас", защото се е разраснало и пълзи както към Бургас, тъй и към Слънчев бряг. Уличките не са домашни, тук-там останалите смокини обаче са все тъй прашни. Хотелите така са превзели улиците, че са ги направили тесни в ханша на минувачите. Чалгата дъни яко и никакъв шанс да се почувстваш Пейо или Калиопа, както пееха Стефка Берова и Йордан Марчинков.

Сергиите са отрупани с китайски аксесоари и сувенири от мидички, правени като че ли от третокласници в час по трудово обучение. Кока-колата има гаражен вкус. Улиците са разбити, градинките са забравили да приличат на градинки.

Хотелите обаче са от някакъв друг свят. Подчинени са на някаква странна зависимост - колкото са по-големи, толкова са по-грозни. И колкото са по-СПА, толкова са по-просташки. Напомнят за всички географски ширини - имат кулички като шотландски замъци, кубета като православни катедрали, елементи от будистки пагоди и тук-там малко Тадж Махал. Изглеждат като резиденции на халифи, махараджи, богатири, аятоласи и други личности с много пари и малко вкус. Около тях - мръсно, прашно, грозно.

Плажът прилича на пепелник. Това ме потиска толкова много, че ме налягат мисли за данъчната политика. Отляво събира слънчеви лъчи средностатистическото българско семейство. Средно дебели мъж и жена, той би могъл да е шофьор (шлосер, строител и т.н.), тя - детска учителка (медицинска сестра, продавачка, тъкачка). Средно захабени плажни кърпи, средно счупен плажен чадър, побит от самите тях. Две средно големи деца, заради които очевидно семейството е спестявало пари да ги доведе на море. Явно не са отседнали в циментовите гета на новите големи хотели, а са избрали някой от строените до спирката местни жители с табелки "Квартири".

От догодина тези хора и хората с огромните хотели ще бъдат равни - ще плащат плосък данък 10 процента. На пръв поглед нищо по-справедливо от това, на втори - нищо по-несправедливо. За тези двамата 10 процента върху доходите означава, че парите им ще намалеят. За хората с хотелите 10 процента означава, че доходите им ще се увеличат.

Парите от данъците ще отидат за хубави неща. Ще запълнят дупките на улиците, ще полеят градинките, ще преметат тротоарите, може би ще построят базар, може би спирка, поликлиника или нещо друго важно, на чийто покрив няма да има нужда от джакузи и в чието подземие няма да ти предлагат да те масажират само срещу седмичния ти доход. Това е добре, защото градът ще стане по-приветлив, по-привлекателен и ще идват повече туристи. Особено е добре за тия с хотелите, на които това им трябва - туристи.

Излиза, че със своите 10 процента данък тия хорица отляво ще работят за увеличаването на туристите, тоест за увеличаването на дохода на ония хора с хотелите. Но хорицата отляво и догодина няма да могат да отседнат в хотел, защото техните доходи ще са си същите, ако не и по-малки, точно заради 10-те процента плосък данък. Да, но плоският данък ще осигури по-голяма събираемост, защото вече няма да се крият доходи, казват ми тези, които са решени да го въведат. Кои обаче си крият доходите и не си плащат данъците - хорицата отляво на плажа или хората с хотелите? Излиза значи какво: хората с хотелите са виновни за въвеждането на плоския данък и пак хората с хотелите печелят от въвеждането на плоския данък - един път заради по-ниските данъци и втори път заради ползата за бизнеса си от публичните средства. А двамата отляво са потърпевши отвсякъде, но затова пък данъчно равни.

И в тоя момент човекът отляво (шофьор, строител, шлосер) разбива цялата моя логика, като казва на жена си, че може би не догодина, но до две-три лета и те ще бъдат в хотел, а не в такава дупка (явно преди да започна да подслушвам, са говорили за квартирата). Как я виждаш ти тая работа, пита жената. Ей тъй я виждам, казва мъжът, ще дойдат чужди инвеститори при тия нови плоски данъци, ще настроят едни прилични, спретнати хотелчета, нормални хотели за нормални хора като нас или пък ще инвестират в производство и ще ни дадат по-прилични заплати... Ама обещаваш ли, пита жената. Обещавам ти, вика мъжът и на всичкото отгоре май че си и вярваше.