Долу ДС-то, да живее ДДС-то

Има две магически абревиатури в България. Едната е ДС - Държавна сигурност. След 17 години тя пак стана актуална. Народът чете списъци с имена на разведки и по-обикновени агенти, та пушек се дига.

Другата абревиатура е ДДС - данък добавена стойност. Тя е доста по-млада от ДС-то, но затова пък далеч по-интересна. Въведена е при управлението на Жан Виденов през 1994 г. и оттогава никой не смее с пръст да я пипне, камо ли списъци да вади.

А ДДС-то удря яко по джоба и държавата, и част от нейните граждани - онази, дето си плаща редовно данъците и не краде. По официални данни на финансовото министерство годишно от източването на този данък се губят средно по 400 милиона лева. За 13 години това прави над 5 милиарда лева.

Къде са парите? При дедесарите, разбира се. При това те не са само българи. Оказва се, че ДДС могат да точат и всеки мошениксякакви други граждани - украинци, сърби.

Но има и по-лоша новина от тази. Пак по официални данни само за първите четири месеца на тази година загубите от източването са за 150 милиона лева. Това са засечените нарушения, но вземанията не могат да бъдат събрани, защото фирмите са кухи. Нямат нищо, горките. Нито пари в банка, нито имот, нито стока. Даже автомобили нямат. Самите собственици също ги няма, особено чужденците.

В същото време регистрацията на фирми по ДДС продължава с пълна сила. За последните няколко месеца новите са 20 000. Отсега е ясно, че повечето са фантоми и са създадени с единствената цел да точат сладкия данък.

Ще попитате какво прави държавата и къде са контролните й органи? Всичко си е на мястото и работи с пълна пара. По закон.

Съдилищата регистрират фирми, без много да се взират в представените документи. Магистратите не са детективи, а и някои фалшификати са си направо като истински.

Данъчните също работят. Правят ревизии, пишат актове и обяви, с които канят длъжниците да си платят. Ревизорите също не са детективи, че да издирват имена и адреси.

И публичните изпълнители на Агенцията за държавни вземания не стоят със скръстени ръце. Правят същото като данъчните. Като не намерят длъжника обаче имат правото да прекратят преписката.

Икономическата полиция и прокуратурата със сигурност помагат усърдно и съобразно своите си правомощия.

Защо тогава всеки дребен мошеник, включително от чужбина, може да точи ДДС безнаказано? Защото такъв е законът, казват ангажираните с разкриването на измамите институции. А законите се пишат от депутатите. Те в по-голямата си част са юристи. И веднага контрират, че законите са добри, но контролните органи не си вършат работата, както трябва.

Така омагьосаният кръг се затваря. А ДДС-то продължава да се върти в него и няма сила, която да го спре. Парите са по-силни от всичко. Източването на този данък вече взима такива размери, че всички по веригата да са доволни - и дедесарите, и депутатите, и контролните органи. Кой колко прибира, знаят само участниците в схемата. По-едрите, разбира се. По-дребните често дори не знаят, че са вътре. Обикновено това са неграмотни и бедни хора, които и хабер си нямат, че имената им се въртят из фирмените регистри. Ако не ги потърсят данъчните, така и няма да разберат, че ги водят големи бизнесмени.

Кой казва, че България е бедна? Няма такова нещо. Бедна е само за балъците, които внасят данъците. За тарикатите е земен рай, без оглед на тяхната принадлежност към ДС

Така че долу ДС-то! Да живее ДДС-то!