Досиетата - манипулацията продължава

Достатъчно отговорни фактори твърдят, че са скрити много агенти, които са във властовия елит. Крайно време е оторизираните органи да проверят тази информация. Както и да се изследват всички законови вратички за укриване на имена

Кой нормален човек се вълнува от досиетата? Риторичният въпрос е на премиера Станишев. Според него в 21-ви век в България има по-важни теми. Така е, особено на фона на засилващите се съмнения, че правят обществото на маймуна с т.нар. вадене на тайните архиви.

Вече куп отговорни фактори поставиха под съмнение изчерпателността на списъците на щатните и нещатните служители на Държавна сигурност. Подозренията минаха в публичното пространство при обявяването на имената от президентските администрации и от Конституционния съд от 1991 г. насам, но станаха особено силни, след като комисията по досиетата огласи 139 депутати.

Първо Методи Андреев, председател на бившата Комисия по досиетата, каза, че има скрити народни представители. И то с категоричността на човек, който знае нещо конкретно, но не го казва. Според него неоповестените имена на депутати-сътрудници били поне толкова, колкото обявените сега.

После и депутатката Татяна Дончева заяви по БНР, че ако има укрита принадлежност, тя е на хора, които в момента са "най-актуални" и имат "най-сериозно участие" в обществено-политическия живот на страната. Според нея винаги ще има "отворени" и "укрити" хора. И отворени, които знаят за укритите.

Накрая и бившият директор на Националната разузнавателна служба и настоящ кандидат за кмет Димо Гяуров не се стърпя и директно застъпи версията, че една голяма категория от агенти, чието имена обществото никога няма да научи, "може да се предполага, че са част от българския политически, научен, журналистически елит". Той застъпи тезата, че освен унищожавани досиета има и унищожавани картончета. Досега се твърдеше, че дори да липсват документи и донесения, следа от сътрудничеството с ДС винаги остава - например в картотеката.
Гауров каза, че

има унищожени много картончета на агенти на

бившето Първо главно управление на ДС (предшественика на НРС). Години наред не се обявяваха много имена на хора от елита, само защото за тях имаше единствено картончета в архива на ДС, а пък с решение Конституционният съд бе забранил оповестяването им. С последния закон за досиетата обаче бе прието, че ще се обявява всичко, включително и картотекираните. И наистина около 60 от всичките 139 депутати например се оказаха само с картончета. Така излязоха всъщност имената на президент, вицепрезидент, премиер, актьор, вицепремиери ....

Ако има и унищожени картончета, значи има скрити хора. Аргументът, че архивът е дублиран и може да се засича информацията, има стойност само при една напълно независима комисия, която разполага с всички документи. И това трябваше да е станало вече по закон.

Нищо подобно не се случва. И става така, че каквото МВР, цивилното разузнаване - НРС и военното - служба "Военна информация" подадат, това е. И тук е важно да се отбележи, че например военното разузнаване никога не е било в ДС. И ако за цивилното разузнаване може да се намери засечка в архива на МВР (защото е било в рамките на ДС като ПГУ), за военното това не е възможно (защото никога не е било в рамките на МВР и ДС). Така че комисията получава точно толкова информация, колкото пожелаят настоящите шефове на службите и вътрешният министър.

Освен това в последния момент при приемането на закона за досиетата бе вкаран текст, който забрани да бъдат обявявани имена на агенти на бившата ДС, ако те сега са шефове на отдели и сектори в цивилното или военно разузнаване. Още тогава бе поставен въпросът дали с това не може да се злоупотреби и много хора да бъдат реактивирани. По онова време парламентарната комисия по вътрешна сигурност

обеща лично да провери тези хора за съпричастност

Дали го направи? Едва ли. А и не стана ясно защо точно тези хора трябваше да бъдат крити - те са чиновници, не са оперативни работници.

Описахме само две възможности, които компрометират акцията по т.нар. обществен катарзис, свързан с досиетата. И двете възможности всъщност създават нови зависимости на укритите хора. От новите им покровители. А обществото просто го будалкат.

Какво може да се направи? Не е кой знае какво, но поне парламентарната комисия по вътрешна сигурност може да се заинтересува от твърденията на отговорните фактори, че от комисията и обществото се укрива информация. След това е нужно да се проверят всички шефове на сектори, секции, отдели в двете разузнавания - колко са, кои са, съпричастни ли са към ДС, към властови позиции и т.н. И да бъде дадена поне обща информация набъбнали ли са драстично след влизането на закона в сила.