За Крума Страшний и Божидар Безстрашний

От няколко дни по големите телевизии върви една реклама, която, меко казано, буди недоумение. Не че това е някаква рядкост за рекламите, но точно тази е забележителна. Сюжетът е следният  зад витрини, в които се виждат златни съкровища, Божидар Димитров, шеф на НИМ, обяснява колко е хубаво някакво вино. Прави го, така да се каже, от “научно-историческа” гледна точка, оборвайки една история, която поколения ученици са заучавали още в началните класове. Историята за желязното законодателство при Крум, който унищожил лозята, за да изкорени пиянството. За пет секунди Димитров прави на пух и прах въпросната теза, преподавана и изучавана грижливо в продължение на десетилетия, като я нарича мит.

Аз лично не останах с това впечатление, завършвайки началното си образование. Все пак мисля, че не е лошо, когато ни учат на нещо в училище, да правят разлика между митове и наука, но това изглежда е високо изискване за българските преподаватели и историци. И не само това, ами се оказва, че Крум обичал да си попийва. Поне така твърди Божидар Димитров, след което вдига тост с “истинското и най-хубавото вино от Преслав” пред няколко души, току-що изслушали кратката историческа лекция.

Предполагам, че рекламата е заснета в НИМ, решена е в тъмен, бих казал, мутренски ключ. Самият Димитров с облеклото и поведението си повече прилича на служител на Маджо в СИК, отколкото на директор на музей, а патосът на рекламата е националистически  виното е хубаво и истинско, защото е българско. Да си гледат работата чилийските, френските и калифорнийските вина. Когато Крум Страшний се е напивал с истинско българско вино, те са говорили на немски само с конете си… Нещо от тази аргументация има в рекламата, за която ви разказвам. Мислех си, ако това за лозята е мит, както казва Димитров, защо сме го учили в училище като истина?

И защо въобще се учи нещо в България, след като една реклама, в която участва “мастит професор по история”, може да го направи на пух и прах за десет секунди. Употребявам кавичките, защото Димитров не е нито професор (той, подобно на Славков е от мнозината самозванци в България), нито е мастит. Колкото до историята, не знам дали има време за научни занимания от интервютата, които дава и в които се изказва по всякакви въпроси  от историята до кметските избори. Във всеки случай, като го гледах в новото му амплоа на рекламно лице (в случая “рекламна мутра” е по-точният израз), си мислех за съдържанието на следващата реклама. Пак Димитров, само че сред частната колекция от крадени антики на Черепа. Репликата е почти същата: “Мит е, че Крум е заповядвал да се режат ръцете на крадците  той самият е обичал често да си покрадва”...

Мислех си и за друго  колко лесно се вулгаризира всичко у нас. Само в кратките секунди на една реклама някои хора са способни да се изгаврят и с науката, и с историята, и с патриотизма, и с какво ли още не. Работата е там, че профани като Димитров днес са най “авторитетните” и търсени лица. Лицата, които дават облика на днешната българска наука и култура.

Изобщо българската наука и култура изглеждат доста абсурдно, погледнати през комичните образи на техните “най-изтъкнати” представители. Директорът на Националния исторически музей безспорно съчетава в себе си всички компоненти, необходими да се изявяваш като съвременен български интелектуалец. Като се започне с принадлежността му към ДС и се стигне до актьорските му изяви в телевизионни реклами. Интересно е дали актьорът Божидар Димитров се е явявал на кастинг за ролята на историка от рекламата на преславското вино. Хубаво е да се разбере и получил ли е хонорар за участието си, както би трябвало да постъпи всеки уважаващ себе си актьор. Както и дали е взел нещо за полза на рода от любезното предоставяне на терен и съкровища?

Докато историкът Димитров се изявява като актьор, който играе ролята на историк (наистина е много объркващо), актьорът Стефан Данаилов играе ролята на министър на културата. При това доста неуспешно. През двете години на последното си превъплъщение министърът снимаше филми в Италия, тъпчеше се с кебапчета по селски вечеринки, организирани от актива на БСП, и участваше в предизборни кампании под формата на културно мероприятие. Всички тези изяви бяха изключително забавни и симпатични, но докато Ламбо се веселеше, нито беше приет закон за културното наследство, който да озапти иманярите, нито нещо в българската култура прие що-годе нормален вид.

Археологът-общественик Николай Овчаров, след като подкрепи няколко “успешни кметове” като член на инициативния комитет “Съзидание”, проплака по вестниците, че журналистите от телевизионния канал “Дискавъри” се отнасяли с него като с “абориген”. Разбира се, интервютата и статиите, посветени на “аборигенските” изяви на Овчаров, бяха пропити с патриотизъм и възмущение. Отново се оказа, че някой иска да “очерни имиджа” на България. Този път “очернянето” от страна на западните медии се състоеше в незабелязването на гениалния български археолог Овчаров.

Учудващото в цялата ситуация около патриотичния археолог, общественик и интелектуалец е, че Румен Петков този път не организира разследване на МВР срещу американските журналисти от “Дискавъри”.

Всички тези хора имат за президент агента на ДС “Гоце”, който се изявява като историк и патриот. Това, разбира се, добавя още комизъм към българското настояще и цялото това културно (или агентурно,  както ви е по-удобно) мероприятие щеше да бъде изключително смешно, ако не беше тъжно...