Вербовката е отговорно мероприятие!

От 6 август всеки понеделник в 17,30 ч. пред стъпалата на сградата на Народното събрание на пл. “Княз Александър Батенберг” №1 се събират граждани на мълчалив протест срещу лъжата на българския държавен глава. Инициативата е на две организации: Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и ГИ “Справедливост”, а юридическите и моралните аргументи за исканата оставка на президента Първанов вече бяха представени на читателите на в. ГЛАСОВЕ. Липсата на остра реакция по повод агентурното минало на президента както от страна на публични личности, така и от страна на обществото като цяло, затвърждава убеждението ни, че все още не знаем достатъчно факти за механизмите, по които репресивният апарат на Единствената партия (по Веселин Бранев), култивирайки постоянен страх, е превърнал голяма част от хората в безлични и вредни за себе си същества. В същото време обаче ДС изкусно използва същите механизми, за да инструментализира за своите цели хора без достатъчно лични и професионални качества, като ги включва в кръга на агентите и доверените си лица. Така, внушавайки им фалшива значимост в собствените очи, ДС ги прави зависими до ден днешен. В този брой публикуваме откъс от заповед на министъра на вътрешните работи Г. Танев от април 1989 г., която определя изискванията към органите на ДС във връзка с вербуването и използването на секретни сътрудници. Целият текст на заповедта може да бъде прочетен в интернет и във вече споменатия сборник с документи, съставен от В. Ангелов, “Строго секретно”.

В началото на заповедта се уточняват характеристиките и задачите на категориите секретни сътрудници: агент, резидент, съдържател на явочна и съдържател на конспиративна квартира. Втората част на заповедта е посветена на изискванията по подбора и вербовката на секретните сътрудници – български граждани. Представяме именно този откъс от документа не само защото описаните в него правила са интересни сами по себе си, а защото искаме да обърнем специално внимание на т. 8, 10, 14, 15, 16, защото заповедта е от 1989 г. – малко преди да бъде вербуван настоящият президент. От текстовете на споменатите точки стават ясни две важни подробности: първо, в папката “Гоце” са налице всички необходими документи, които категорично доказват принадлежността на Първанов към органите на ДС, независимо че в тях няма “нито знак, нито ред” от него. И второ, не се изисква писмено съгласие/декларация за сътрудничество на органите на ДС за агенти, вербувани на идейно-политическа основа. Така че да бъдат така любезни господата, които отричат своята принадлежност към ДС с аргумента, че в досието им липсва подписано собственоръчно съгласие за сътрудничество, да замълчат най-сетне!

Решение “Б” № 8 на Политбюро на ЦК на БКП от 24 юли 1973 г.

Присъстват другарите: Борис Велчев, Иван Михайлов, Иван Попов, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Тодор Живков, Цола Драгойчева, Иван Абаджиев, Кръстю Тричков, Иван Пръмов, Пеню Кирацов, Гриша Филипов, Константин Теллалов, Александър Лилов.

1. Одобрява “Положение за работата на Разузнавателното управление при Министерството на вътрешните работи”.

2. Отменя “Положение за работата на Разузнавателното управление при Комитета за държавна сигурност”, прието с решение на Секретариата на ЦК на БКП от 1963 г.

Строго секретно!

Екз. единствен.



Положение за работата на Разузнавателното управление при Министерството на вътрешните работи



I. Назначение

Разузнавателното управление при Министерството на вътрешните работи е специализиран орган, предназначен:

• да придобива секретна политическа, военнополитическа, икономическа, научно-техническа, културно-историческа и контраразузнавателна информация за разузнаваните страни, необходима на Централния комитет на Българската комунистическа партия и висшите органи на държавната власт при решаване на задачите на външната политика, сигурността на страната и при изграждането на развито социалистическо общество;

• да планира, подготвя и провежда активни мероприятия за политическо въздействие в чужбина, за подпомагане на Централния комитет на Българската комунистическа партия и висшите органи на държавната власт при решаването на главните стратегически и тактически задачи на външната политика на Народна република България;

• да извършва задгранична контраразузнавателна дейност и оперативно да обслужва задграничните български учреждения, делегации и други граждани на Народна република България в чужбина.

Въз основа на подписано споразумение, разузнавателното управление работи в най-тясна връзка и сътрудничество със съветското разузнаване, като непрекъснато разширява и задълбочава интеграционните процеси между двете разузнавания в страната и в чужбина.

Разузнавателното управление координира своята дейност и сътрудничество с разузнаванията на останалите социалистически страни въз основа на подписани протоколи, съвместни планове и други документи.

II. Задачи

1. Разузнавателното управление при Министерството на вътрешните работи води разузнавателна дейност серщу Съединените американски щати, Китай, НАТО и главно срещу Югоизточното крило на НАТО, за решаване на следните основни задачи:

• своевременно разкриване намеренията, плановете и дейността на противника за подготовка на военни действия срещу социалистическата общност;

• проникване в правителствените, политическите, военните, икономическите и научно-техническите учреждения на Турция, Гърция, Съединените американски щати, Англия, Германската федерална република, Франция, Италия, НАТО и създаване на трайни агентурни позиции в тях за разкриване намеренията, плановете и дейността на противника срещу Народна република България и другите социалистически страни; (...)

2. Разузнавателното управление планира, подготвя и провежда комплексни акции и активни мероприятия за въздействие в чужбина с цел:

• дискредитиране агресивната политика на Съединените американски щати и на техните главни съюзници от НАТО, задълбочаване на противоречията между тях и отслабване на военно-политическите им и икономически позиции на Балканите и в арабските страни;

• откъсване на Турция от агресивните военно-политически блокове НАТО и СЕНТО и насочването є към неутрален курс; създаване на благоприятни условия за дейност на прогресивните сили в страната;

• отслабване на връзките на Гърция с НАТО и превръщането є в непълноценен член на тази организация; създаване на благоприятни условия за дейност на прогресивните сили в страната;

• изостряне на противоречията между Турция и Гърция; разстройване южния фланг на НАТО; оказване помощ на прогресивните сили в Кипър, които се борят за независимост на страната; (...)

3. Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу Народна република България. (...)

III. Организация

1. Разузнавателното управление се изгражда структурно на линеен, функционален и териториален принцип в страната и в чужбина.

2. Основни звена на Разузнавателното управление са отделите, които според изпълняваните от тях задачи се делят на оперативни и спомагателни. Оперативните отдели могат да бъдат линейни или функционални.

Линейните отдели организират, ръководят и контролират агентурно-оперативната и информационната работа в една или няколко страни.

Функционалните отдели извършват информационно-аналитичната работа, организират активни и остри мероприятия, икономическо, научно-техническо и културно-историческо разузнаване, контраразузнаване и други дейности. (...)

5. Основни звена на Разузнавателното управление в чужбина са резидентурите. Във всяка разузнавана страна се изгражда по една или по няколко резидентури.

7. Разузнавателното управление и неговите отдели осъществяват връзката с резидентурите чрез дипломатическата поща, шифровата радиовръзка, командироване на оперативни работници в резидентурите, извикване на резидентите или отделни оперативни работници на доклад и други подходящи форми.

По радиото и международния телеграф се разменя само шифрована или кодирана кореспонденция.

Пренасянето на пощата на Разузнавателното управление се извършва от дипломатически куриери ­ оперативни работници на Държавна сигурност, назначени в Министерството на външните работи. (...)

VI. Кадри

1. Оперативният състав на Разузнавателното управление се комплектува от български граждани ­ комунисти и комсомолци, безпределно предани и верни на българския народ, на Българската комунистическа партия и на дружбата със Съюза на съветските социалистически републики (...)

2. Основната подготовка на оперативните работници се извършва в специализираната разузнавателна школа на Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на Съюза на съветските социалистически републики. (...)

11. На оперативните работници от Разузнавателното управление се водят два вида лични дела: кадрови и оперативни. Кадровите дела се съхраняват в отдел “Кадри и подготовка”, а оперативните ­ в служба “Картотека и архив” на Управлението.

12. В съответствие с отговорните задачи, които се възлагат на Разузнавателното управление, Партийният комитет и Комсомолската организация при Управлението водят партийно-политическа и възпитателна работа за изграждането на високо съзнателни и идейноустойчиви разузнавачи, способни своевременно и правилно да се ориентират в сложната задгранична обстановка, безпределно предани и верни на Партията и народа, на дружбата ни със Съюза на съветските социалистически републики, убедени борци в тържеството на комунизма. (...)”.

ЦДА, ф. 1 б, оп. 64, а. Е. 4271 л. 1­28. Оригинал. Машинопис.



Предложение на Д. Стоянов до Политбюро на ЦК на БКП за одобрение на “Положение за работата на Разузнавателното управление при Министерството на вътрешните работи”

Юни 1973 г.

До Политбюро на ЦК на БКП

Доклад на Димитър Стоянов ­ министър на вътрешните работи (...)

През изминалия период сътрудничеството и взаимодействието между българското и съветското разузнаване бе издигнато на още по-високо равнище, разшириха се интеграционните процеси между двете разузнавания. Сътрудничеството с разузнаванията на останалите социалистически страни също се засили. Министерството на вътрешните работи, като се съобрази с новите задачи и изисквания, които се поставят пред разузнаването, изготви Положение за работата на Разузнавателното управление.

С него се регламентират задачите и дейността на Управлението на сегашния етап. Документът е съгласуван с Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на СССР. Бележки по проекта КГБ няма. (...)

Министър: (п)”.

ЦДА, ф. 1 б, оп. 64, а. Е. 427, л. 1­28. Оригинал. Машинопис.



МВР. Второ Главно У-ние ­ ДС

Секретно от особена важност!

Рег. № 8564. Екз. единствен. 12. IV. 1989 г.

Заповед на Министъра на вътрешните работи* Съдържание: Дейността на органите на Държавна сигурност по придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица. № ... София, 1989 г. (...)

ЗАПОВЯДВАМ:

Органите на Държавна сигурност строго да спазват следните изисквания:

(...)

ПО ПОДБОРА, ВЕРБОВКАТА И РАБОТАТА СЪС СЕКРЕТНИТЕ СЪТРУДНИЦИ ­ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ

1. За агенти на Държавна сигурност да се вербуват предимно патриотично настроени български граждани, които притежават необходимите лични и делови качества и възможности.

В зависимост от задачите, конкретната оперативна обстановка и целесъобразността за агенти да се вербуват и лица от вражески среди.

Забранявам да се вербуват за агенти лица с крайно отрицателна обществено-политическа и морална характеристика.

Лица, извършили престъпления, при необходимост и по изключение могат да бъдат привлечени към сътрудничество като агенти по време на изтърпяване на наказанието или в случай, че по установения от закона ред се прекрати наказателното преследване срещу тях. Членове на БКП да се вербуват за агенти само при доказана необходимост.

По политически съображения забранявам да се вербуват за агенти отговорни ръководители от партийния апарат, обществените организации, държавното управление и въоръжените сили.

2. За резиденти да се вербуват идейно убедени и предани на партията и народната власт лица, предимно членове на БКП, които имат авторитет сред обществото, притежават висока обща култура, политическа и специална подготовка. За ръководители на резидентурни групи могат да се използват и ОРОН ­ бивши ОР по ДС и НМ, които не се регистрират в Трети отдел-ДС. В отделни случаи за резиденти да се прекатегоризират опитни и проверени агенти, вербувани на идейно-политическа основа.

Резидентът и предадените му на връзка агенти и доверени лица образуват резидентурна група. Резидентурни групи да се изграждат за контраразузнавателно осигуряване на обекти в промишлеността, строителството, транспорта, селското стопанство, курортни комплекси, учебни заведения, културни и научни институти, средства за масова информация, подразделения на въоръжените сили, за охрана на държавната граница, населени и други места, където оперативната обстановка налага това.

На връзка на резидентите да се предават само проверени агенти, вербувани на идейно-политическа основа. Агентите и доверените лица не трябва да бъдат в неприязнени, преки служебни или близки роднински отношения с ръководещите ги резиденти.

Агенти, които се използват по конкретни оперативни дела и особено важни мероприятия на Държавна сигурност, да се предават на връзка на резиденти само по изключение.

На резидентите могат да се поставят задачи за изучаване на подходящи лица за агенти, но не и да извършват вербовка самостоятелно.

3. За съдържатели на явочни и конспиративни квартири да се придобиват честни и предани на партията и народната власт български граждани. (...)

4. Подборът и изучаването на лицата за агенти да се счита като особено важен етап във върбовъчния процес, при който се формира основата за вербовка, правят се обосновани оценки и изводи за пригодността им да сътрудничат с органите на държавна сигурност и възможността да бъдат завербувани. (...)

5. При вербуването на агенти строго да се спазва принципът за целесъобразност и необходимост. С вербовката винаги се преследва определена цел, постигането на която не е възможно с другите налични средства. Безцелните и ненужните вербовки да се считат като политически и оперативно вредни, а от виновните служители да се търси строга отговорност.

6. Агентурният апарат да се формира на основата на задълбочен анализ на оперативната обстановка по направления, линии, обслужвани обекти и административно-териториални единици с оглед спецификата и сложността на конкретните задачи, които решават поделенията на ДС.

Той трябва да се счита за достатъчен, когато с него надеждно се контролира обстановката и се влияе върху нейното развитие в желаното от органите на ДС направление, своевременно се долавят, разкриват, предотвратяват и пресичат опитите за извършване на подривна дейност и не се допускат процеси и явления, които могат да увредят сигурността на страната.

7. Вербуването на агенти да се извършва на следните основи: идейно-политическа, зависимост, материална или друга заинтересованост.

Основен метод при вербуването трябва да бъде убеждението, което при необходимост се съчетава с принуждение. Вербуването да се осъществява чрез еднократна беседа или постепенно привличане.

8. С цел проверка пригодността на изучаваните лица за вербовка на идейно-политическа основа с тях по принцип следва да се установява оперативен контакт. Осъществяването му и възлагането на оперативни поръчения да се извършва въз основа на задълбочена оценка и предложение, утвърдено от началника, който има право да разреши вербовката. По своя характер поръченията трябва да бъдат целесъобразни и ангажиращи, без да разкриват конкретните интереси на органите на Държавна сигурност. Поддържането на оперативни контакти да се осъществява в непродължителен срок и по начин, който гарантира строгото спазване принципа на секретността.

9. Вербуването на лица върху основата на зависимост, когато се използва компрометиращ материал, да става само след пълното им разобличаване. Наличните данни да се използват умело и тактично, без да се уронва достойнството на лицата. Да им се въздейства да осъзнаят извършената престъпна или друга противообществена дейност и им се даде възможност да разберат, че могат да изкупят вината си чрез честно сътрудничество с органите на Държавна сигурност. Данни, получени чрез оперативно-технически средства, могат да бъдат използвани само след тяхното легализиране.

Да не се използват при вербуване върху основата на зависимост факти и данни, които са загубили юридическата си стойност, вече не представляват заплаха за лицето или са станали известни на обществото.

10. Вербовката е особено важно и отговорно мероприятие, изискващо прецизна предварителна подготовка. Тя трябва да се извършва въз основа на писмено предложение, утвърдено по съответния ред, в което се мотивират целесъобразността и необходимостта от нея, основата, методите и формите на провеждането є и се отразяват времето, мястото, начинът за извикване и тактиката на вербовъчната беседа. Да се посочват установъчните и характеризиращите данни за лицето, както и същността на материалите, придобити от предварителното изучаване и проверка.

11. В предложението за вербовка на резидент или за прекатегоризиране на агент в резидент да се посочват неговите качества и възможности, мотивите за изграждането на резидентурната група и какви са взаимоотношенията между него, агентите и доверените лица, които ще му бъдат предадени на връзка.

12. (...)

13. Да се обръща сериозно внимание на зашифровката при повикването на лицето за вербовка; времето, с което разполага; мястото, където ще се проведе тя. Строго да се спазва принципът за секретност, като се проявяват комбинативност и творчество съобразно конкретната оперативна обстановка и индивидуалните особености на лицето.

Забранявам да се извършват вербовки в помещения на партийни органи, държавния съвет, министерския съвет, областните и общинските народни съвети, съда и прокуратурата, в конспиративни и явочни квартири.

14. Провеждането на вербовката като сложно и отговорно мероприятие да се възлага на опитни оперативни работници, способни да я осъществяват успешно. Вербовъчната беседа да се подготвя и провежда в зависимост от основата, на която се извършва вербуването и от индивидуалните качества на лицето. При възможност да се извлича информация с оперативна стойност, която да служи като допълнителна предпоставка за предлагане на сътрудничество.

При вербовката като правило пред лицето да не се разкриват конкретната оперативна цел и обектите, по които ще се работи.

Задължавам ръководния състав от всички степени активно да ръководи, подпомага и контролира вербовъчната работа и лично да участва в подбора, вербуването и дейността на секретните сътрудници.

15. Писмено съгласие (декларация) за сътрудничество с органите на Държавна сигурност по принцип се взема от агентите, вербувани на основата на зависимост, материална и друга заинтересованост, и от агенти, на които още в началото на сътрудничеството се възлагат особено важни задачи. Във всички останали случаи, в т.ч. и при вербуването на резиденти и съдържатели на явочни и конспиративни квартири, писмено съгласие за сътрудничество да се взема само при оперативна целесъобразност. То се съставя в свободна форма.

Вербовъчният процес приключва с определяне на псевдоним, уточняване на начин за връзка и провеждане на първичен инструктаж, при който трябва да се обръща особено внимание на необходимостта от висока бдителност и неразгласяване на връзката с органите на ДС.

Оперативният работник изготвя рапорт за извършената вербовка, който се утвърждава от началника, разрешил вербуването, или по-старши от него.

За неуспешна вербовка незабавно да се докладва с рапорт, като се анализират причините.

16. Секретните сътрудници ­ членове на БКП, да се предупреждават, че за връзката си с Държавна сигурност при крайна необходимост могат да съобщават само на членове на Политбюро, секретарите на ЦК, завеждащия отдел “Национална и социална сигурност” на ЦК на БКП, първия секретар на Софийския градски комитет и съответния областен комитет на БКП, а тези от Българската народна армия, Строителни войски и войските на Министерството на транспорта ­ на началника на Главното политическо управление на БНА и началниците на политическите управления на съответните войски.

17. В дейността си със секретните сътрудници оперативните работници да се ръководят от решенията на партията, нормативните актове и заповедите и указанията на ръководството на Министерството на вътрешните работи. Тя да се организира и провежда на основата на политическия подход, патриотизма, законността, секретността, обективността, индивидуалния подход и плановостта.

В лицето на ОР секретният сътрудник трябва да вижда свой ръководител ­ образец на нравствена чистота и носител на висши граждански добродетели, който всеотдайно работи за осъществяване политиката на партията, подпомагане на преустройството и защита интересите на държавата и социалистическото общество.

Забранявам да се правят копия, преписи и извадки от заповедта.

Отменям заповеди № I-3900/11.ХI.1974г.; № I-4260/12.ХII.1974 г.; I-5910/30.ХII.1975 г.

МИНИСТЪР: (п) Г. Танев