За дядото шпионин, за баща му, за внука му, за прадядото на внука и за останалите

Може ли някой да си представи, че примерно в центъра на София някой ще вземе да чупи причудливи стойки, да размахва ръце, да се плези и да говори на висок глас всички възможни глупости, които му минат през главата.

И дали защото глупостите са много, или главата му е голяма, но да ги говори с часове. Като едновеменно разгръща шарени листа, където всички те са надлежно написани и освен това оцветени с различни боички и онагледени с детински рисунки. Та като поглежда шарениите да се подсеща и да не остави нито една от глупостите си неизречена.

Всъщност не е толкова трудно да си представим такъв човек в центъра на София. Никак не са малко хората, които говорят щуротии на висок глас. Не са малко и тези, които си говорят сами. А всички си дават сметка, че съответните лечебни заведения не са в състояние да приласкаят и обгрижат подобни особняци.

Но и няма нужда човек да си ги представя.
Може направо да ги види.

И то не в центъра на София, а в центъра на България образно казано.
В една доста нашумяла телевизия.

Където всеки ден един човек говори глупости са часове, плези се, ръкомаха, кара се, вика и разгръща тетрадка с шарении и детински рисунки..

И не е само той. В тази телевизия всички почти са такива.
И не е само в тази телевизия. Почти във всички телевизии има такива.

Дотолкова са се навъдили и са толкова много, че биха могли с гордост да си окачат лентичка с надпис “Не сме сами“.

И не само тези, вътре в телевизорите, които не са сами. Нито са сами тези, които стоят зад медиите с властта, парите и връзките си.

Най-много са тези пред телевизорите. Те са стотици хиляди и милиони.

И в край на краищата може би не е луд оня, който се лези и говори щуротии по телевизорите. Може би са луди онези, които го гледат.

И ако някому се стори пресилено и обидно да бъдат пъхани толкова хора в общия кюп на нуждаещите се от лекарска помощ особняци, нека само си помисли, за какво спори България на тези кметски избори. Какъв е “дискурсът” й, както биха казали интелектуалците. Какво обсъждат средствата за масово осведомяване.

За какво говорят и от какво се вълнуват софиянци.
    •     Дали се възмущават от това, че по цял ден газят в боклуци.
    •     Дали се вълнуват от незаконното строителство.
    •     Дали се тревожат от липсата на общ градоустройствен план и липсата на канализация в много райони на София.
    •     Дали се замислят как може да бъде спряна корупцията в общината.
    •     Дали се опитват да разберат кой от кандидатите за кметове има най-смислени виждания за стопанисването на София.
    •     Дали прозряха лъжите на медийният юнак Бойко Борисов.
    •     Дали внимателно следят и преценяват изявите и обещанията на на новите кандидати, за да не бъдат повторно излъгани.

Нищо подобно. Сякаш това, което вълнува повечето софиянци, повечето българи, а и средствата за масово осведомяване е съвсем друго.

Вълнуват се от това, дали дядото на Мартин Заимов е бил съвестнки шпионин или не. И като съветски шпионин, бил ли е все пак демократ, щом е помагал на антифашистката коалиция да разгроми Хитлер. Или пък е бил тъкмо обратното, каквото и да означава това.

За обсъждането на тези фундаментално–исторически, епохално–онтологически и широкомащабно-епически въпроси се събраха дори нарочни консилиуми /съвети/, които обстойно изследваха всички обстоятелства около международното шпионско движение, Втората световна война, същността на мирозданието и дядато на Мартин Заимов.

Консилиумите /съветите/ надлежно сведоха своите заключения до тръпнещото от природна любознателност и научно рвение българско природонаселение, за да ги обсъди то по кръчми и механи, по мегдани и чаршии и да в вземе окончателно решение относно дядото на Мартин Заимов.

След което, да се заеме и с прадядо му Стоян Заимов. За него пък има съмнения, че може би не е бил Апостол на четвърти Врачански революционен окръг по време Априлското въстание, а може би турски шпионин, едва ли не. Защото е писал писма да Ботев с призиви да се присъедини към врачанските въстаници, а когато Ботев наистина се присъединява се оказва, че въстаниците въобще не са въстанали.

Та може прадядото на Мартин Заимов нарочно да е примамил Ботев с лъжливите си писма, за да го гръмне после на Вола собственоръчно или с подставени лица. И не е зле, един нов консилиум да реши какъв точно е бил прадядото на Мартин Заимов.

Така след една поредица от консилиуми, съвокупното българско природонаселение ще може да си направи съответните изводи и да реши за кого да гласува – дали за дядото на Мартин Заимов, или за прадядо му. /За самия Мартин Заимов вече всички ще са забравили/

Макар, още отсега да е ясно, че най-много гласове ще събере дядото на Мартин Заимов, а не прадядото му. Не задруго, а защото е генарал. И няма значение, дали този генерал е национален юнак или интернационален шпионин. И дори дали наистина е генерал, а не предател, престъпник, гадняр и доносник. Бриго Аспарухов, например е предател и доносник, защото наклевети България, че била продавала оръжие на Македония. Той е и престъпник, защото прикри досието на Атанас Тилев /агент Румянцев/, за да уреди далаверите на Симеон Сакскобургготски, който пък му се отблагодари с подкрепата си. Но хората не се възмущават, че вместо да лежи в затвора, генерал Бригадир Аспарухов се кандидатира за кмет на европейска столица.

Но това е съвсем естествено за страна, в която лудите определят общественото мнение от телевизионните екрани. При това разместване на понятията е съвсем естествено премиерът на страната да официализира ненормалното, като обяви нормалното за ненормално. Да каже, че само ненормалните се интересуват от досиетата и дейността на Държавна сигурност.

Според прокопсалия български премиер тези, които се интересуват от близкото минало на страната си са ненормални. Тези, които искат да разберат как е действал най-престъпният строй в историята на човечеството са ненормални. Тези, които искат да разберат как е било упражняван държавен и политически тормоз върху хиляди хора са ненормални. Тези, които искат да разберат как бяха изнесени капиталите от страната са ненормални. Тези, които искат да научат, как и защо държавата ни изнасяше оръжие, наркотици и убийци са ненормални. Тези, които искат да изобличат основата на сегашната организирана престъпност са ненормални. Тези, които искат да научат какво е станало през последните десетилетия от Българската история, за да разберат какво й се случва сега са ненормални.

Нормалните са тези, които се умиляват “скелета на Тодорка” открит при село Оходен, защото бил много стар /10 000 години преди Христа/ и доказвал, че българите са дошли на Балканския полуостров преди хората.

Всъщност тоя пишлигар, наместил се кой знае как на длъжността български премиер обиди голяма част от българския народ. Най-добрата му част.

И може да си позволи да го направи, защото в България вече протича почти неприкрита рекомунизация.

Идеологическа преди всичко. Но също и административна. И политическа – нима не е ясно, че всъщност и Атака и ДПС са в една и съща парламентарна група – тази на агентита от Държавна сигурност. Нима вече не стана ясно, кой доведе Сакскобругготски от Испания и той управлява заедно с бившите комунисти. И защо всички медии подкрепят и се подмазват на един човек, който заяви, че Тодор Живков бил построил две Българии.

Точно тези неща, обаче, никак не са ясни на българското общество. И една от причините, ако не и най-важната причина е, че в България няма истински, обществени, необвързани и демократични средства за масово осведомяване. Всъщност цялата българска демокрация е външна и показна, а не същностна.

България се путинизира. Демократичната общост в страната е объркана, обезверена и разбита. Тя не би могла да се сплоти и възроди дори чрез изборен успех на истинските десни партии. Защото те са прекалено малко. /А може би само една/. И защото са прекалено слаби. А пък и самите избори в България вече не са нито равнопоставени, нито честни.

Затова може би трябва да се започне от самото начало. От съживяване на гражданското общество. И от създаване на истинска дясна демократична телевизия.