България е на ръба на голямата беля

Доц. д-р Боян Дуранкев

Прогнозите за очертаващата се висока инфлация и нарастващия гняв на мравките, които направихме преди месеци, за съжаление се сбъдват. Днес всички икономически и социологически индикатори сочат, че България е на ръба на Голямата беля. Играта съвсем е загрубяла.

От една страна, едрият бизнес на монополите и картелите, мине, не мине месец, упражнява юнашки натиск върху пазара за рязко повишаване на цените. За пореден път доставчиците на електричество, вода, хранителни продукти и транспортни услуги натискат за поредното драстично (спрямо доходите на средния гражданин) поскъпване. Някои от тях (като таксиметровите шофьори) предлагат цени, на които колегите им в Лондон и Париж биха завидели. Мълчаливо или не, средните и дребните частници следват светлия пример на големите. Гласовито или не, правителството публикува списъци на цените, които никому не вършат работа.

На всеки е ясно, че българските цени, особено на стоките от първа необходимост, са вече над средните европейски. Това не може да се нарече национална трагедия, особено за няколко хиляди бизнесмени и обслужващите ги политици, които могат да си позволят луксозни жилища в Драгалевци, Симеоново или Боровец, коли на баснословни цени, образование на децата си в елитни западни университети, "инвестиции" по море и планина, и най-вече - сигурни и тлъсти печалби. Системата работи просто превъзходно и изключително за тях.

Еснафи в мерцедеси и аудита това хубаво ли е?

От друга страна, милионите мравки, наричани наемни работници, започнаха да губят търпение по отношение на ниските си доходи, особено след приемането на България за член на славния и заможен Европейски съюз. Въпреки високите цени на стоките цената на българската работна сила се оказа на дъното. С което дълго време различни правителства се хвалеха, че привличали чужди инвестиции. Но на практика границите между нас и по-богатите страни паднаха и особено по-младите мравчици запъплиха на Запад. Стана пределно ясно, че реална интеграция без сближаване и на доходите (разходите са вече сближени!) не е интеграция със социален и дългосрочен характер. Бягството на младостта и ума на България оголи както науката, образованието, болниците, културата, така и хотелите и ресторантите от необходимия персонал. Тези, които останаха, търпяха, търпяха и накрая започнаха стачен сериал който не се очертава да бъде един сезон. "Превратите се правят от стомасите", твърдеше Наполеон. Но беден и озлобен народ, който не знае какъв преврат да прави - това добро ли е?

От трета страна, правителството съвсем започва да наподобява кораб, който има трима капитани, но плува без ясна посока.

Единството обаче е единство до първите избори. Тогава винаги настъпва време разделно и БСП ще се състезава на кметската писта с кандидатите на НДСВ и ДПС. Именно ниските доходи на масите, а не националната статистика (с всичките й уважения) разкриват два факта. Единият е, че българската икономика не само не е развивана през годините на прехода, а е системно съсипвана. Селското стопанство, което преди е хранило 12 милиона (имало е и за износ), сега не може да задоволи и 7 милиона. Националната индустрия е унищожена, а много от чуждите инвеститори просто са увредили природата и са търсили евтини работници. Другият факт е, че на бедния български народ напълно съответства бедно на идеи и на фантазия управление. Въпреки че фантазьорство и даже наглост не му липсва! Нима не е лудост (дано не е наглост) да се каже, че престъпността е вече на нивото на времето на Живков? Може би отново само чистачки на коли се крадат? Може би сред министрите и техните заместници няма корупция? На свой ред, нима не кандидатства за "Гинес" твърдението, че причина за наводнението в Цар Калоян са излетите 292 литра дъжд за 2 часа, а не повсеместната безстопанственост на "концесионерите"? Нима не е фантазьорство да се твърди, че пари за по-високи заплати на учители и университетски преподаватели няма, докато същевременно се намаляват данъците на най-богатите? И нима се е сменила старата система, като управляващите са най-вече от ченгеджийницата на старото ДС?

Нима държавата не е заприличала на печалния Стависки, който първо рекламира трезвеността, а след това шофира почерпен и сее смърт? Но той убива и наранява единици, д-р Ханибал Лектър - десетки, а лошото управление носи беди на милиони. Добре ли е да те управляват безпътници?

Да обобщим. България прилича на европеец, който изглежда външно добре, но иначе е болен от политически СПИН. Имунната му система е рухнала. Колкото и да го поддържат с еврофондове, колкото и да му сменят системите (правителствата), колкото и да го посещават американски и френски президенти, пациентът не вижда собствения си път на развитие. Престанал е да мечтае (мечтите не носят печалби), да ражда (децата са лукс, освен ако не живееш от социалните помощи), даже да се учи и да мисли (ако се учиш, дали ще сполучиш?). Най-голямата и най-пазената тайна на България е че това правителство се състои от орле, рак и щука. Още по-голямата тайна обаче е, че сред кандидатите за топлите, уютни и високодоходни постове във властта не личат нито нов Левски, нито нов Кейнс, нито даже нов български Кенеди, Сталин или Саркози, въпреки че някои се опитват да се правят на тях.

А когато няма добри политици, обикновеният гражданин е принуден да стане политичен. И престава да бъде само гласоподавател, а издига гласно претенциите си. България вече е в тази фаза. Знае се, че винаги след мрака настъпва утрото. Бъдещето наистина може да е много по-добро. Но за това трябва да се мисли и да се работи.

P.S. Нека за последен път и правителство, и президент си припомнят мисълта на Тюрго "Дайте ми добра политика и аз ще ви дам добри финанси". Пари има, няма добра политика, това е проблемът. Но това е въпрос на друг коментар.