Монополи+сива икономика+корупция=високи цени

Кабинетът има само един полезен ход - да озапти монополите и да извади икономиката на светло

ТЕОДОРА ТОДОРОВА
Монитор

Цените на доматите скачат с 10 до 80% на ден. Кравето сирене ту поскъпва до 9  лева, ту “поевтинява” до 8,50 лв. за килограм. Да ядеш свинско от месеци наред е далеч по-евтино от това да сложиш кашкавал на масата. Цената на хлебната пшеница гони 600 лева на тон. А за това, че народът масово ще мръзне тази зима заради високите цени на ток и парно, май вече никой няма съмнение.

Всъщност икономическата наука отдавна се е произнесла накъде вървят нещата. А именно - инфлация, и пак инфлация. За съжаление подкрепят я данните на националната статистика. От миналия август до този инфлацията е ударила цели 12%.

Явно проблемът с поскъпването никак не е за подценяване, защото дори Международният валутен фонд промени прогнозите си за страната. Доскоро експертите му залагаха 4,4 на сто инфлация за 2007 г.

Заради растящите цени

на хранителните стоки у нас обаче, от МВФ оповестиха, че вече очакват този процент да е 8 на сто.
Има ли някой в България, който може да се справи с шоковото поскъпване? За съжаление, не.

В нормалните държави централната банка може да предприеме мерки за озаптяване на инфлацията. България обаче е във валутен борд. На практика БНБ може да провежда само някакво подобие на парична политика и да влияе косвено на инфлацията. Единственият инструмент, с който “осакатената” ни от паричния съвет национална банка може да борави днес, са минималните задължителни резерви (процент от събраните депозити, които останалите финансови институции трябва да държат в резерв).  След небивалия кредитен бум за последните 10 години в крайна сметка БНБ се видя принудена да използва този инструмент. В началото на месеца тя вдигна равнището на минималните резерви от 8 на 12 на сто.  Даже заплаши да ги направи 15%. Всичко това с единствената цел да се забави отпускането на заеми от банките.

Причината едва ли е страх от банкови фалити. Истината е, че с отпусканите заеми

българинът здраво пазарува стоки на кредит.

Това (пак според икономическата наука) увеличава търсенето, оттам скачат цените и в крайна сметка инфлацията расте. Само за справка - за първото шестмесечие на годината потребителските заеми стигнаха 11 млрд. лева.  Най-сериозен си остава  ръстът на жилищните кредити  - 75%. За същия период фирмените заеми стигнаха близо 18 милиарда лева.

В крайна сметка ще се окаже, че като наказа банките с по-високи резреви, БНБ вместо да изпише веждите е избола очите. Санкционираните естествено пак са банковите клиенти. Вместо да се “стреснат” от рестрикциите на БНБ, банките предпочетоха да вдигнат лихвите. А шефовете им не се умориха да обясняват как увеличаването на вноските по заемите с 1-2-5-25 лева си е капка в морето.

Тук изобщо няма да споменаваме за милионите левове, които се раздават от разни фирми, наричащи себе си кредитни институции. Те допълнително “помпат” инфлацията. Същите не подлежат на ничий контрол и безпроблемно изливат, а може би и изпират сериозни пари в българската икономика.

Така че засега БНБ направо си я отписваме от борбата с поскъпването. И стискаме палци ипотечната криза в САЩ, която раздруса дори английската банкова система, да подмине България. По две причини. Първо, доказано е, че колкото по-малка е една икономика, толкова по-сериозно усеща всяко сътресение на международните пазари. Второ, за разлика от Bank of  England, БНБ няма право да налива пари в закъсали банки, за да ги укрепи финансово.
Някой ще попита

къде е правителството

Преди това обаче трябва да видим какви са лостовете на кабинета за реакция в такава ситуация. Единият е като категорично съкрати публичните разходи - пенсии, заплати, социални помощи, здравеопазване, пари за пътища и какво ли още не. Именно по линия на тези пера всяка година се превъртат над 40% от брутния вътрешен продукт на страната.

Намаляването на разходите в публичния сектор обаче веднага ще намали търсенето като цяло и ще смъкне цените надолу. Проблемът с тази непопулярна мярка е, че директно ще забави развитието на икономиката.  Освен това идат избори. Никъде по света не се предприемат подобни стъпки в такъв момент.

Още повече, че правителството вече пораздаде по някое и друго  10-процентно увеличение на пенсии и чиновнически заплати. Кесията вероятно няма да се развърже още.

Вярно е, че има фискален излишък от 7 милиарда лева. Но вкарването на тези пари в икономиката под каквато и да било форма автоматично би довело до още по-големи темпове на инфлацията. 

Остава другият лост - правителството да намери начин да противодейства на естествените монополи. 

Такива са ВиК, "Булгаргаз", топлофикацииите и енергийните дружества. Крайно време е те да се научат да печелят като работят ефективно, а не като непрекъснато вдигат цените на своите услуги. Контролът върху дейността им е вменен на Държавната комисия за водно и енергийно регулиране /ДКЕВР/. За съжаление, регулаторът по-скоро играе в отбора на монополистите. Мине се, не мине и те искат по 30% увеличение на цените. След “тежки” преговори ДКЕВР им дава по 15%. И отчита голям успех.

Резултатите не закъсняват

Нови 10% скок на тока се чакат в началото на 2008 година. Последното увеличение за битови абонати беше със 7,5% и влезе в сила от 1 юли. Бизнесът също не беше подминат от по-високите цени. За тока за промишлени нужди минималното поскъпване беше със 17%. Заради промяната на някои тарифи реално обаче промишленият ток се повиши с 30 на сто. Едва ли някой има съмнение, че увеличението моментално е било отразено в цената на всяка баничка, кофичка кисело мляко, тухла и керемида.

Същото е и с ВиК дружествата, които открай време начисляват между 50 и 75%  течове по мрежата. Загубите естествено се плащат от клиентите. В същото време неотдавна се разбра, че баш шефът на концесионера "Софийска вода" получавал 68 хил. лв. на месец, заместниците - „скромните" 52 800 лева. 

В държавните ВиК заплатите със сигурност не са от този ранг, но едва ли някой има особени съмнения, че и там важи правилото

куче влачи, диря няма

Достатъчно е да споменем т. нар. воден заем от Световната банка, който потъна в канализацията и не остави следа.

Към днешна дата масовият процент, с който ВиК-тата у нас искат да повишат цените, е 30%. Както е тръгнало, до година-две ще пием вода на европейски цени, но с българско качество.

Газовият монополист също не пропуска да се включи в играта. "Булгаргаз" вече поиска увеличение от 11%. ДКЕВР веднага влезе в ролята на доброто ченге и обяви, че ще се търсят начини скокът да е по-малък - 9%. Разликата не ни топли особено, защото деветте процента ще бъдат калкулирани дори изпреварващо в цените на всички индустриални предприятия. Най-сериозен удар ще понесат топлофикационните дружества. Над 80% от всичките им разходи са за газ. Да му мислят абонатите.

Да се надяваме, че след всичките увеличения, които се трупат на гърба на редовия клиент, бизнесът и държавата все пак ще отчетат, че една от основните енергийни суровини поевтинява. Става въпрос за петрола, който последва рекордния срив на щатската валута. Но засега само се надяваме
На последно, но не и по значение място в неравната битка с ценовия скок стои

обуздаването на корупцията

по всички етажи по властта. Колкото по-малко корупция, толкова повече бели пари ще се появят в бюджета. Така чиновниците ще се радват на растящи заплати. Работодателите няма да режат от надниците на наетите, и да бутат рушвети, за да върви бизнесът. А управляващите ще могат да се похвалят най-малкото с "изсветляване" на икономиката.

Засега и за тази битка май ще трябва да поизчакаме. Според цитирани от тъмносиния депутат Евгени Чачев данни на Агенцията за финансово разузнаване регистрираните кешови плащания у нас са скочили от 98 хил. през 2004 г. на над 300 хил. към 1 септември 2007 г. В цифри става въпрос за над 10 милиарда лева, които се предават от ръка на ръка. Според някои експерти данните говорят за мащаба на сивата икономика, а според други - най-вече за корупция.