Саркози - лицето на една друга Франция

Френският президент Никола Саркози ще посети следващата седмица България. Според наблюдателите, именно сега и тук, Саркози ще представи визията на страната си за бъдещето на Европейския съюз.

При всяко положение посещението на Саркози в нашата страна ще е интересно, особено с оглед на новата роля, която иска да играе Франция на международната сцена. Любопитно е къде сме вмества България в тази "френска схема"

Една от основните теми при разговорите, които ще води френският президент Никола Саркози с българското правителство, ще е предложението България да купи четири корвети "Гоуинд" от Франция. Това съобщи Етиен дьо Понсен, посланик на Франция в България, при представянето на програмата на посещението на президента Саркози в България.

Френската позиция по сделката е, че тя не е просто покупко-продажба, а е повече от договор. Според Париж това е едно ново начало на партньорство. Франция предлага на България не само продажбата на корабите, Франция предлага части от корабите да бъдат изграждани във Варна. Общата стойност на корабите е 750 млн. евро.

До момента България не е дала отговор дали ще приеме сделката. По време на визитата на Саркози Франция ще очаква отговора на България. Етиен дьо Понсен обясни още, че по време на посещението на френския президент няма да бъде подписван договор по сделката, а по-скоро ще бъдат обсъдени нейните параметри, ако България каже "да" на закупуването на корабите.

Френският президент ще представи в София и най-общо визията на страната си за бъдещето на Европа. Както е известно, на Франция и предстои да поеме председателството на ЕС. И затова за нас е от жизнено важно значение да научим първи, каква ще е позицията на Париж по два близки до нас проблема - статута на сепаратистката сръбска провинция Косово и преговорите на Турция за членство в Европекския Съюз.

Официално е обявено че въпросът за Косово също ще бъде обсъден на срещата на държавните глави на България и Франция. Вероятно е Саркози да сондира нашето мнение по този труден за решаване проблем.

Що се отнася до "турския проблем", то там се очаква развитие на нещата почти по същото време. Потвърдено е, че френският външен министър Бернар Кушнер ще пристигне на 5 октомври на посещение в Анкара. Целта е да се изгладят отношенията с Турция – страна, чиито връзки с Франция станаха деликатни поради несъгласието на Париж за приемане на Турция в ЕС.

"Визитата ще даде възможност на министъра да разговаря по двустранните въпроси, за отношенията между Турция и ЕС и за обстановката в района, който е близо до конфликтни зони", заяви днес говорителят на Ке дОрсе Фредерик Дезаньо.

Това ще е първото посещение на Кушнер в Турция, откакто оглави дипломатическото ведомство през май. В сряда той заяви в Париж, че Париж и Анкара ще работят съвместно на ниво външни министри, за да обсъдят всички възможности за сближаване с ЕС.

Икономическите отношение между България и Франция също ще бъдат включени в разговорите. Друга тема на разговор ще бъде построяването на атомната централа в Белене, за което подизпълнител е френската фирма "Арева".

Както е известно, Никола Саркози изповядва една идея, която е нова за Франция. Той се мъче да превърне страната си в основен играч на енергийният пазар, минавайки именно по "ядреният път". Франция има огромен научен и технически потенциал в правенето на ядрена енергетика и сега е време да го осребри. Дори с цената на някой рискове.

Никола Саркози заяви на 24 септември в ООН, че Франция е "готова да помогне на всяка държава" да се сдобие с ядрена енергия за граждански цели. Аргументите, с които той обосновава това предложение не са лишени от състоятелност. Наистина няма причина високите технологии да са запазени за развитите западни страни, а другите - конкретно държавите от Изтока, каза президентът, намеквайки за Иран и арабските страни - да са принудени или да се откажат от тях, или да си ги набавят по заобиколни или дори съмнителни начини.

"В Договора за неразпространение на ядреното оръжие /ДНЯО/ от 1968 г. изрично се казва, че забраната за достъп до ядрената енергия - извън петте сили, които по онова време притежаваха ядрени оръжия - не се отнася до ядрената енергия за граждански цели. Без да противоречи на международните договори, идеята на френския президент има предимството, че отваря перспективи пред ядрената индустрия за граждански цели, в която Франция заема едно от челните места благодарение на дългия си опит. Държавната фирма "Арева" е световен лидер и контролира целия производствен процес - от извличането на урана до преработката на отпадъците" - коментира вестник Монд.

"Въпреки това предложението на Саркози съдържа рискове. Международният контрол над преминаването от гражданска към военна ядрена енергия не е достатъчно строг, за да отпаднат всякакви съмнения, че е възможно страни, притежаващи ядрена технология за граждански цели, да престъпят "червената линия". Поетите в този смисъл ангажименти не са абсолютни гаранции, както личи от примера с Иран. Освен това контролът, който упражнява страната доставчик, винаги може да се заобиколи без нейно знание.

Освен това е възможно по политически причини доставчикът на гражданска технология да си затвори очите за военната й употреба. Това опасение бе изразено във връзка с неотдавнашното споразумение между Вашингтон и Делхи. След като изключиха Индия от списъка на партньорите си, защото не е подписала ДНЯО, САЩ склониха да й доставят технология с двойно предназначение от съображения за регионално равновесие. Накрая, "лошият пример" на дадена държава може да накара нейните съседи или съперници да нарушат международните правила, още повече че страните във възход поставят все по-често под въпрос "монопола", който са си осигурили великите сили, подписвайки ДНЯО" - пояснява френския вестник..

Като оставим настрана, проблемите за неразпространение на ядреното оръжие, ние трябва да се съсредоточим в нашите си енергийни проблеми и да видим какво е френската идея за Белене. Виждайки размаха на действие на Саркози, можем да сме сигурни че той има нещо наум. Остава ни само да го разберем. И ако е достатъчно добро за нас - да го приемем.