Москва отново опитва диктат срещу Украйна

Русия отново напомни на Украйна, че няма да остави украинците да изберат Запада и да й обърнат гръб. Руският газов монополист "Газпром" поиска Киев да изчисти до края на октомври дълг на стойност от 1.3 милиарда долара. Москва постави условието веднага след изборите в Украйна и напомни на следващото правителство да се съобразява с нея.

Руският държавен монопол "Газпром" постави ултимативен срок на Украйна да изчисти дълга си от 1.3 милиарда долара към "Газпром", натрупан за вече осъществени доставки. Проблемът става сложен, защото Украйна твръди, че не дължи нищо на Русия.

"Газпром" демонстрира подхода си към Украйна на доста широк фронт, като изпрати писма до Европейската комисия и всички компании в ЕС, които купуват руски газ. В тях се казва, че Русия се "надява", че няма да има нови проблеми с транзита на руски природен газ към Европа, както се случи през януари тази година.

Противниците на енергийния монопол на Москва в Европа веднага обвиниха Русия, че отново изнудва политиците в Киев и се меси във вътрешните работи на Украйна. Изпратеният ултиматум след изборите дава ясен сигнал на новото правителство и в известна степен предрешава начина, по който ще се държи новата власт в Украйна.

Отново нестабилност в Украйна?

Изборите в Украйна отново са фокус на световните медии, заради напрежението в страната. Преброяване на гласовете продължава трети ден в Украйна. То показва, че при обработени над 97% от бюлетините изборите се печелят от "Блока на Юлия Тимошенко" и "Наша Украйна", близка до президента Виктор Юшченко. Те получават малко над 45.% от вота. "Партията на регионите" на Виктор Янукович заедно с потенциалните си коалиционни партньори събира не повече от 44%.

В ситуацията на почти изравнени изборни резултати и на отново разделена на две Украйна, "Газпром" дава много ясен сигнал на Киев, като осъществява силен икономически натиск върху още несформираното правителството на партиите от Оранжевата революция.

Юлия Тимошенко заяви в предизборната си кампания, че ще преразгледа договора за доставка на газ от Русия. Предупреждението й звучи странно обаче на фона на ниската цена, която Украйна плаща за природен газ. Тя е 130 долара на кубически метър, близо два пъти по-ниска цена от тази, която плащат страните от Европейския съюз.

Икономическите и политически противниците на Москва вадят аргументи в полза на тезата си, че Русия използва енергийните си ресурси, за да изнудва редица държави. Според тях "Газпром" за пореден път доказва, че е компания, която се управлява политически от Кремъл, а не по пазарна логика.

Те са прави донякъде, ако гледаме субсидираната цена на газа за Украйна. В същото време украинската икономика наистина получава евтино гориво, с което успява да намали производствените си разходи. Ниската цена на газа и спорните $1.3 милиарда задължения на Киев дават основания на Русия да твърди, че между "Газпром" и Украйна има изцяло търговски спор.

"Не искахме да поставяме въпроса преди или по време на изборите в Украйна, за да избегнем обвинения, че опитваме да ги политизираме и да повлияем на резултата", казва Иля Кочевин, вицепрезидент на отдела, който отговаря за износа на газ в "Газпром".

Много посредници в енергийната схема

Проблемът в конкретния случай идва от това, че в Украйна твърдят, че нямат задължения към "Газпром". "Такива дългове, не би трябвало да има, ако изхождаме от настоящите договорни отношения", казва Юрий Продан, от Съвета по национална сигурност и отбрана на Украйна. Страната му внася руски газ, чрез следните дружества - RosUkrEnergo, "УкрГаз Енерго" и НАК "Нефтогаз Украина". От украинска страна стои НАК "Нафтогаз Украйна", компания която доставя газ на потребителите. Според Продан, страната му и украинските потребители не са задължени директно на "Газпром", а ако има задължения те са на посредниците по веригата.

Доставките на природен газ в Украйна се осъществяват по схема подобна на тази, която през 1997 г. - 1998 г. предизвика "газова война" между българското правителство и "Газпром". Руската страна вкарва зависими дружества в икономическата схема, които да й гарантират по-силен контрол върху купувача. Такъв е посредникът RosUkrEnergo. Това е регистрирана в Швейцария фирма, направена за по-високо рискови сделки. Тя е записала като основна дейност транспорта на природен газ от Туркменистан до Източна Европа.

50% от компанията е собственост на "Газпром" чрез дъщерното му дружество ARosgas Holding A.G, а останалите собственици са Райфайзен банк. През април 2006 г. лондонската антикорупционна неправителствена организация Global Witness публикува доклад, в който предупреждава, че RosUkrEnergo и други специално създадени от "Газпром" дъщерни компании застават като посредници между Туркменистан, Русия и Украйна.

През 2006 г. компанията бе закрепена като посредник между Русия и Украйна с 5-годишен договор. Фирмата купува руски природен газ по 230 долара за хиляда кубически метра, смесва го с газ от Туркменистан и го подава на Украйна на цени между $100 и $180 за хиляда кубически метра.