Народното събрание отхвърли декларация за убийството на Анна Политковская

Мнозинството в българския парламент отхвърли декларация в защита на свободното слово, в която се настоява за по-бързото разкриване на убийците на руската журналистка Анна Политковская. Според Филип Димитров отказът е притеснителен и за самите журналисти. Политковская беше известна с това, че често критикуваше Кремъл в статиите си.

Депутатите в българския парламент два пъти отхвърлиха декларация за годишнината от убийството на руската журналистка Анна Политковская. Заместник-председателят на Народното събрание Филип Димитров посочи, че не разбира защо парламентът упорито отказва да приеме тази декларация.

В декларацията се посочва, че прозрачността и свободата на информацията са от огромно значение за укрепването на демократичните институции и развитието на гражданското общество. В документа се настоява и за по-бързото разкриване на убийците на руската журналистка.

“Необяснимо е за мен защо Народното събрание се плаши да приеме тази декларация и да спомене името на Ана Политковская”, посочи Филип Димитров. Според него отказът на парламентарното мнозинство да приеме декларация в защита на свободното слово, е притеснителен и за самите журналисти.

Филип Димитров беше категоричен, че посегателството срещу журналисти е посегателство срещу свободно слово. “Убийството на журналисти е най-евтиният способ за сплашване на гласовете на свободното слово", подчерта Филип Димитров. Той допълни, че за едно демократично общество посегателствата срещу журналисти са “в пъти по-страшни” от показните убийства, свързани с подземния свят.

Заместник-председателят на Народното събрание заяви, че подобни декларации са в ход не само в националните парламенти, но и в Европейския парламент и в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Анна Политковская беше един от малкото руски журналисти, които разследваха случаи на нарушаване на човешките и гражданските права, често в опозиция на официалната власт. 48-годишната журналистка от вестник „Новая Газета“ бе застреляна с два куршума на партера в блока, в който е живеела в Москва, на 7 октомври 2006 г. Убиецът е заснет от охранителна камера и се издирва. Оръжието - пистолет „Макаров“, е открито в асансьора.

Журналист от "Комсомолская правда", който случайно се намирал близо до местопрестъплението, видял подозрителен човек и съдействал за съставянето на фоторобот на евентуалния поръчков убиец. До днес обаче нито извършителите, нито поръчителите на убийството на руската журналистка са заловени. Международната общност вече от една година призовава към безпристрастно и бързо следствие.

Журналистката е родена през 1958 г. в Ню Йорк в семейство на съветски дипломати. През 1980 г. завършва факултета по журналистика в Московския държавен университет. Започва журналистическата си кариера през 1982 г. във вестник “Известия”. От 1999 г. започва работата си като аналитик за “Новая газета”.

Известна е с публикациите си за Чечня и корупцията в Русия, правозащитната си дейност, а също и с участието си в преговорите с терористите, по време на атентата в Дубровка. Лауреат е на редица руски и международни награди. Тя е автор и на няколко книги, които остро критикуват политиката на Кремъл - „Русия на Путин“, „Мръсната война – един руски репортер в Чечня“.