Предизборни мисли на една закъсняла за работа софиянка

Писмо на Радослава Павлова  до „Дневник”

Живея в полите на Витоша. Беше тих и спокоен квартал, нямахме добре изградена инфраструктура. Сега е шумен, прашен и мръсен квартал. И още нямаме уредена инфраструктура. Виждах Ловния парк, зоопарка, "Лозенец", старата телевизионна кула, Стара планина от прозореца си. Сега виждам строеж, който, като се довърши, ще имам възможност да се ръкувам с живеещите там през прозореца. Плащам данъци като в "Лозенец", но нямам нито една асфалтирана улица в квартала. Чудя се дали това ще впечатли някой кандидат-кмет.

За да изляза от квартала, правя маневри на всеки 2-3 метра заради огромните, дълбоки дупки по т.нар. улици. Сутрин, бързайки за работа, задължително се засичам с камиона за боклук, който трябва да изчакам. Той е много важен камион и за нищо на света не би отбил встрани, за да минем ние, бързащите за работа. Защо боклукът не се събира нощем?

Излизам на Симеоновско шосе. Задръстването е от зоопарка до семинарията. Слизам от колата и оставям съпруга си да продължи сам, защото в това задръстване ще закъснеем и двамата. Виждам автобус. Единственият, който минава през нашия "богаташки" квартал. Автобусът е на видима възраст 30-40 години и явно никога не е почистван. Качвам се и се хващам за лепнеща дръжка. От Гара Пионер до семинарията пътувам 15 минути. На светофара автобусът навлиза в кръстовището и остава там, но аз съм благодарна, защото така ще закъснея по-малко. Слизам на семинарията, защото това е последната спирка на единствения автобус, който минава през моя квартал. Работя в центъра. Решавам, че по-бързо ще стигна пеша. Минавам по ул. "Хр. Смирненски", която е осеяна от акитата на домашни любимци. Чудя се защо не им прави впечатление на собствениците на тези домашни любимци.

Минавам над Перловската река. Някой е превърнал коритото й в сметище. Защо това на никого не прави впечатление? Стигам до ул. "Граф Игнатиев". Мирише на мръсно и дори на урина на места. Откога ли не е мита? На кръстовището с бул. "В. Левски" стои полицай и чинно изследва съдържанието на носа си, докато почти всеки шофьор прави нарушение, минавайки покрай него. Защо тези нарушения не впечатляват полицая?

Минавам по "6 септември" и "Иван Вазов", като много внимавам как стъпвам по разбитите тротоарни плочи, между паркираните автомобили и стигам до градинката пред Народния театър. Дали да сложа думата почистване в кавички? Дали тротоарите фигурират в ремонтния план на общината?

Пред президентството всичко е наред. Ремонтът е почти приключил и новите плочки блестят. Подлезът, който цяло лято беше затворен, вече работи. Няма да притичвам между колите по "Цар Освободител".

За половин час стигнах пеша от семинарията до работата си и виждайки тези картини от т.нар. столица, реших, че е уместно да се приеме закон, задължаващ кмета на града, районните кметове, общинските съветници и депутатите да ходят само пеша из София, за да видят как тя започва да не прилича на град, а на голям и мръсен битпазар, изникнал в руините на недостроени сгради. Мисля си, че подходящ герб би била млада ромка, облечена в светлоотразителна жилетка и с метла в ръка, а до нея стърчащ от улична шахта клон, забучен там да указва, че неин съкварталец е задигнал капака на шахтата. За фон - облаци прах, между които прозира силуетът на бетоновоз.

Установих, че нямам фаворит в кандидаткметската надпревара. Никой не предложи мораториум върху строителството до изграждане на подходящ регулационен план, забрана камиони да се движат в центъра, реорганизация и обновяване на градския транспорт, осъвременяване на пътната инфраструктура, която не е в състояние да поеме потока от автомобили, построяване на паркинги, вместо да се събират пари за паркиране по тротоари и улични платна, модернизация на процеса на почистване, независеща от ромската безработица, работещ механизъм за санкциониране на граждани, които не спазват правилата. Казвам това, без да съм чела т.нар. програми на кандидатите, защото мисля, че ако някой иска да спечели гласа ми, трябва да дойде при мен и да настоява да чуя идеите му, а не виждам навалица от кандидат-кметове по улиците с подобни намерения. Виждам безсмислени реклами, чувам лични нападки и едно обещание за безплатен безжичен интернет. Нищо безплатно не искам. Моят град се задушава и руши пред очите ми, а аз съм безсилна да му помогна.