Глупостта в местните избори

Писмо от видния флорентинец Джироламо С. до съгражданина му Николо М.
Всеки се занимава с въпроса кой кого ще подкрепи, а не с темата кой какво ще свърши
ДЖИМИ НАЙДЕНОВ, МЕДИЕН ЕКСПЕРТ

И до ден-днешен, вече четири години, много внимавам като произнасям думите "местни избори". Защото на предишните, едни зевзеци се бяха сетили да пуснат реклама на месо под слогана "Месни избори" и оттогава непрекъснато се боя да не объркам едните с другите. Даже за всеки случай предпочитам направо да ги наричам "регионални".

То и тогава в месТните избори се прокрадваше един комерсиален момент, но все пак партиите правеха усилия да държат играта в полето на политическото противоборство. През 2003-а един кандидат (Пламен О.) беше отречен, обруган, съблечен от доверието на издигналата го политическа сила и захвърлен гол - без партийна подкрепа, в лапите на случайността, която само 2 години по-късно го издигна за финансов министър в правителство на противниковата партия. И всичко това, цялата драма - заради една едничка среща на кандидата с човек от бизнеса (Васил Б.). Ако не беше онази политическа чистофайност, може би тогавашната лидерка на въпросната партия (Надежда М.) нямаше днес да бъде заменена именно с човек от бизнеса (Пламен Ю. ). За да не стават обаче грешки, тази година бизнесът (Христо К., братя Д. и други) реши да не се дава на капризите на политиците и сам си народи партии, коалиции и прочее движения. Ако погледнем картата на регистрираните нови партии със странни имена, веднага можем да разберем в кой регион се предвижда да има хляб, бъдеще, растеж, далавера - наречете го както щете, през следващите четири години. Черноморието, планинските курорти, енергийните центрове - там бизнесът се е маскирал като политика, защото предвкусва ползи и победи и не иска да остави на партийните централи възможност да прецакат нещата. В същото време, Георги Г. се отказа от състезанието за Пловдив и предаде всичко в ръцете на традиционните политици - лош знак за филибелии, много лош знак!

И това твърдо навлизане на бизнеса в политиката би ме объркало, ако нямах късмета съвършено случайно да попадна на едно съвременно писмо, адресирано до някой си Николо М. от Флоренция от някой си Джироламо С. от същия град. От текста на писмото става ясно, че и двамата са наследници на някогашни свирепи идейни противници, живели преди пет - шест века. Преодолели конфликтите между дедите си, двамата ни съвременници очевидно са посветили безгрижните си дни на клюкарстването и обсъждането на страни и народи, далеч по-близки по политически противоборства до късното Средновековие, отколкото днешната туристическа дестинация в спокойна Италия.

Драги ми Николо,
Няма да повярваш, но напоследък се забавлявам да следя изборните процеси в Нова Европа, и по-конкретно на Балканите. Тези новопръкнали се наши братя и сестри очевидно нямат въображение да допринесат с нещо непознато към политическата история на континента, но за сметка на това
с лекота ни припомнят практики от далечното минало,
включително на нашата славна някога република Флоренция. Общо взето, играчите на политическата сцена там се разделят на последователи на твоя прародител Макиавели и на моя - вечна слава и на двамата - Савонарола. Защото фанатизмът и религиозната последователност на моя праотец могат да се преведат днес като упорито придържане към традиционните форми на партийна дейност, докато някои опити за

еманципиране на бизнес интересите от шапката на политическото напомнят разума и прагматичния цинизъм, проповядвани от твоя прадядо. Предлагам да ги съпоставим и да видим кой от двамата печели с векове закъснение в малка България, където предстоят местни избори.
Nota Bene. Имам само един проблем с методологията за оценка на това състезание: не мога да си отговоря на един въпрос - дали неправилното тълкуване и неразумното политическо поведение - тоест пренебрегване на принципите на макиавелизма, можем да го припишем като идейна победа на савонаролизма? Съди сам.

Да вземем за пример столицата на България - София. София в момента има кмет (Бойко Б.), който не върши нищо, но се харесва на мнозина. (Ти поне от прадядо си знаеш, че е важно кое как представяш пред простолюдието. Но дядо ти много държи и на другата част от уравнението - какво точно правиш. Тук тази част категорично се пренебрегва.) Не просто социолозите, но и всяка домакиня със здрав разум отсега може да заложи месечния си доход на бас, че действащият кмет ще спечели. Въпреки това

партиите затварят очи пред очевидното
и се надпреварват да цакат кандидатури с най-гръмки фрази. Особено странното е, че избират кандидатите си не според това кой може да надскочи настоящия фаворит в собственото му поле - софийските гласоподаватели, а според това кой може да изрази тяхната собствена идеология най-ярко пред очите на традиционните им привърженици. При това всеки се занимава кой кого ще подкрепи, а не кой какво ще свърши. С други думи - партийните отношения твърдо стоят пред отношенията с гражданите. Това Макиавели веднага би го отхвърлил. Но аз не бързам да пиша червена точка в полза на моя род. Защото глупостта не бива да се бърка нито с фанатизъм, нито дори с идеология.

Едни, например, вадят генерал от Държавна сигурност (Бриго А.), който е дотолкова непоносим за международните съюзници на България (като НАТО и ЕС), че опитът на предишен премиер (Симеон С.) да назначи този човек на някаква ръководна съветническа позиция, предизвика скандал и откровено недипломатична намеса на редица западни посланици. Ако той (Бриго А.) вземе, че спечели, издигналите го (БСП) биха имали колосални неприятности по най-слабата си линия - на международните контакти. Очевидно те не искат той да стане кмет, защото ще им създаде огромни грижи. Тогава защо го издигат??? За да кажат на своите die hard симпатизанти, че

още мърдат и продължават да са на всеки километър
И че има виновник за неизпълнените им обещания - световният империализъм, който си седи на мястото на основен враг от десетилетия насам. Тоест, тук на пръв поглед връх взимат принципите на Савонарола, но всъщност дядо ти Макиавели печели, защото зад сцената можем да забележим опит за експлоатиране на емоциите в името на теснопартийната полза.
Други действат по-обиграно. Вадят кандидат (Слави Б.), който няма шансове, но има пари. Той обещава на подкрепящата го партия да я прослави, поемайки разходите за кампанията, а на привържениците - да орезили публично враговете. Общо взето, това е идеалният вариант, при който всички са доволни. Пък и човек, веднъж като стане архонт, почва по дефиниция да се поти главно за благото на народа. И ако от това се облагодетелства някой партиен лидер, какво лошо? Пак точка в полза на твоя предтеча Макиавели.

Пълния текст четете в печатното издание на в-к ПОЛИТИКА